Не би било зле, ако аерозолните частици във въздуха имаха

Не би било зле, в случай че аерозолните частици във въздуха имаха неприятен аромат – като цигарения пушек, да вземем за пример. Той се разнася из въздуха на стаята съвсем толкоз бързо, колкото и аерозолните частици, които човек отделя при дишане, говорене, кашляне, смях, пеене или прозяване. Само че аерозолите, които стигат до 10 микрометъра на величина, т. е те са 10 пъти по-малки от човешки косъм - не могат да бъдат забелязани, помирисани, вкусени или въобще усетени.

Човек обитава с часове в някое помещение, въпреки то от време на време да е претъпкано с сходни аерозолни частици. Това не би било проблематично, в случай че някои от тях не носеха инфекции. Защото вирусите, като да вземем за пример този на ковид, са към пъти по-малки от аерозолните частици, те полепват по тях и оттова попадат в дихателните пътища на индивида. Какво значи това – че в случай че в помещението влезе човек, който е инфектиран с вируса Sars-CoV-2,той стартира непрекъснато да пръска към себе си аерозолни частици с рисковия вирус.
От концентрацията зависи рискът
Всичко това е известно и в този момент. Учени обаче под пара изследват при каква тъкмо централизация на аерозолни частици във въздуха ситуацията за хората става рисково. Подобни изследвания в този момент бяха направени в Техническия университет в Берлин, отбелязва „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " и оповестява, че сериозната граница е достигната при централизация от към 3000 вируса във въздуха.