Ето за какво българинът харчи най-много според НСИ
Най-значителното общо перо в разноските на българските семейства през предходната година са били за храна и за поддръжката на дома с вода, електрическа енергия или отопление с разнообразни типове горива. Това демонстрират данни от разбор на Евростат за общите потребителски разноски на семействата в Европейски Съюз през 2017 година
Българското домакинство е харчило по към 19 % за храна, при междинен индикатор за Европейски Съюз от 12 % и 19,7 % за поддръжка на дома с вода, отопление и електрическа енергия, при междинен индикатор за Европейски Съюз от 24 % демонстрират данните на европейската статистика. Така общият общ брой в разноските на българите за храна и за дома доближава към 40 на 100, т.е. малко под половината от общите им годишни разноски, написа блиц.
Данните на Национален статистически институт за предходната година по отношение на междинните потребителски разноски на семействата у нас обаче се разграничават сензитивно от статистиката на Евростат.
През 2017 година за храна българите семейства са похарчили приблизително към 3 500 лв., което се явява и най-голямото потребителско перо или разход от към 30 на 100 при общ годишен разход за едно домакинство от 11 860 лв., съгласно Национален статистически институт.
За поддръжката на дома, за вода, електрическа енергия, отопление и други горива българското домакинство харчи по към 1770 лв. за година, което е и втори по големина разход от към 15 на 100, демонстрират данните на родната статистика.
За превоз семействата у нас през м.г. са похарчили по към 800 лв., за здраве - 642 лв., за тютюн и алкохол - по към 500 лв., за връзки - по 515 лв., за свободно време и просвета - 530 лв. и така нататък
Според данните на Национален статистически институт главният дял от прихода на едно българско домакинство идва от заплати - 54 на 100 от приходите са се формирали от това перо. Около 30 % от приходите на българските семейства пък са се формирали от пенсии, добавки за деца и други обществени помощи. От независима претовареност са били образувани към 6,7 на 100 от приходите на българските семейства, регистрира Национален статистически институт.
През 2017 година българските семейства са изразходвали приблизително по 5 217 лв. на разположение, което е с близо 10 % повече спрямо 2016 година
През предходната година семействата в Европейски Съюз са отделили близо 2 000 милиарда евро или към една четвърт от всички разноски в Евросъюза /еквивалент на 13 % от Брутният вътрешен продукт на ЕС/ за поддръжка на жилищата с вода, електричество, отопление или други горива, което значи че върхът на финансовата пирамида е бил извърнат най-вече към жилищните потребности на европейските семейства, регистрира Евростат.
През 2017 година делът на разноските за семействата, предопределени за жилища, е бил максимален във Финландия - 29 на 100, Дания - 28 на 100, Англия - 27 на 100, Франция и Швеция - по 26 на 100 и Чехия - 25 на 100.
В противоположния завършек на скалата, най-нисък дял от разноските на семействата за поддръжка на жилищата са били регистрирани в Малта - 10 на 100, Литва и Кипър - по 15 на 100.
Разходите за храна са били другата най-важна категория в бита на европейските семейства със приблизително 12 %, регистрира Евростат.
Като цяло най-голям дял за храна в Европейски Съюз са отделяли семействата в Румъния - към 27 на 100, Литва и Естония - по 22 на 100 и други
Най-нисък дял от разноски за храна в Европейски Съюз е регистриран в Австрия, Ирландия и Люксембург - по към 9 на 100.
За съпоставяне семействата в прилежащите ни страни са отделяли разноски за храна както следва: Гърция - 17 на 100, Румъния - 27 на 100, Турция - 21 на 100, Сърбия - към 20 на 100, демонстрират данните на Евростат
Българското домакинство е харчило по към 19 % за храна, при междинен индикатор за Европейски Съюз от 12 % и 19,7 % за поддръжка на дома с вода, отопление и електрическа енергия, при междинен индикатор за Европейски Съюз от 24 % демонстрират данните на европейската статистика. Така общият общ брой в разноските на българите за храна и за дома доближава към 40 на 100, т.е. малко под половината от общите им годишни разноски, написа блиц.
Данните на Национален статистически институт за предходната година по отношение на междинните потребителски разноски на семействата у нас обаче се разграничават сензитивно от статистиката на Евростат.
През 2017 година за храна българите семейства са похарчили приблизително към 3 500 лв., което се явява и най-голямото потребителско перо или разход от към 30 на 100 при общ годишен разход за едно домакинство от 11 860 лв., съгласно Национален статистически институт.
За поддръжката на дома, за вода, електрическа енергия, отопление и други горива българското домакинство харчи по към 1770 лв. за година, което е и втори по големина разход от към 15 на 100, демонстрират данните на родната статистика.
За превоз семействата у нас през м.г. са похарчили по към 800 лв., за здраве - 642 лв., за тютюн и алкохол - по към 500 лв., за връзки - по 515 лв., за свободно време и просвета - 530 лв. и така нататък
Според данните на Национален статистически институт главният дял от прихода на едно българско домакинство идва от заплати - 54 на 100 от приходите са се формирали от това перо. Около 30 % от приходите на българските семейства пък са се формирали от пенсии, добавки за деца и други обществени помощи. От независима претовареност са били образувани към 6,7 на 100 от приходите на българските семейства, регистрира Национален статистически институт.
През 2017 година българските семейства са изразходвали приблизително по 5 217 лв. на разположение, което е с близо 10 % повече спрямо 2016 година
През предходната година семействата в Европейски Съюз са отделили близо 2 000 милиарда евро или към една четвърт от всички разноски в Евросъюза /еквивалент на 13 % от Брутният вътрешен продукт на ЕС/ за поддръжка на жилищата с вода, електричество, отопление или други горива, което значи че върхът на финансовата пирамида е бил извърнат най-вече към жилищните потребности на европейските семейства, регистрира Евростат.
През 2017 година делът на разноските за семействата, предопределени за жилища, е бил максимален във Финландия - 29 на 100, Дания - 28 на 100, Англия - 27 на 100, Франция и Швеция - по 26 на 100 и Чехия - 25 на 100.
В противоположния завършек на скалата, най-нисък дял от разноските на семействата за поддръжка на жилищата са били регистрирани в Малта - 10 на 100, Литва и Кипър - по 15 на 100.
Разходите за храна са били другата най-важна категория в бита на европейските семейства със приблизително 12 %, регистрира Евростат.
Като цяло най-голям дял за храна в Европейски Съюз са отделяли семействата в Румъния - към 27 на 100, Литва и Естония - по 22 на 100 и други
Най-нисък дял от разноски за храна в Европейски Съюз е регистриран в Австрия, Ирландия и Люксембург - по към 9 на 100.
За съпоставяне семействата в прилежащите ни страни са отделяли разноски за храна както следва: Гърция - 17 на 100, Румъния - 27 на 100, Турция - 21 на 100, Сърбия - към 20 на 100, демонстрират данните на Евростат
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ