Ла Пас опира в небето, лифтове возят над стръмните улици
Най-високата столица в света, Ла Пас, е кацнала на шеметните 3600 метра над морето. Сложна кабинкова система свързва жителите ѝ с центъра.
Тук е значимо да уточним - този град е административната столица на Боливия, формалната (конституционна) е Сукре. Само че обществената подчиненост тук се демонстрира назад - богатите, в действителност живеят в най-ниските елементи на града.
„ Тайнственият град Ла Пас към момента ме вълнува. От името му, което значи „ мирът “, „ покоят “, които пък ме карат да си задавам въпроса: за какво е наименуван по този начин? Покоят и мирът, за които имаме единствено смътна визия... и нищо повече. Градът с име „ Мирът “ в страна, която към момента се отърсва от тъмното, кърваво безвремие на всичко това, което това име не е. Неизвестният Ла Пас “ - по този начин стартира разказът си пътешественикът Светлин Иванов-Лаубер.
И внася „ светлина “ в първичното ни комплициране
„ Всъщност е противоречиво дали Ла Пас е столица даже и за самите боливийци. Градът е седалище на президента, на държавното управление и всички негови министерства. Oбаче cедалището на Народното събрание е още в надалеч по-непознатo градче на име Сукре, което се превежда като „ Захарта ". Да, повече от противоречиво е до каква степен град, приютяващ парламент c подобaващите угоени депутати, лицемерни обещания и прикрити ползи (сиреч нормален парламент), дава отговор на " сладостта " и " захарността " на своето име. И за кого? Спорно е. Само че аз желая да опиша за Ла Пас и за това, което го прави неоспорим “.
Безспорно в Ла Пас е най-високото интернационално летище
И най-високото летище в света въобще - назовават го „ Ел Алто ", като самото предградие, което го обкръжава, и е на над 4000 метра надморска височина. Само за съпоставяне - връх Мусала е висок " едвам " 2925 метра. Кацаш там, в Ла Пас, a водачът на лимузината с учтива упоритост те пита: „ Усещате ли сърцето и дишането си затруднени? Струва ли Ви се, че имате зрителни и слухови неизправности? " Разбираш, че си кацнал някъде високо, високо, в действителност високо в Хималаите. И това е тъкмо по този начин, единствено че Андите в тази ситуация са Хималаи “, смее се Светлин.
Друго несъмнено нещо в Ла Пас ca стръмните улици
„ Кълна се, там, в Ла Пас, има безброй улици с надолнище, достигащ до 70-80 градуса. А тамошните водачи карат колите си по тях като че ли изпаднали в извънгалактична Hирвана - като самия Буда! “, споделя Светлин.
Действително, от двете страни на централния бул. „ Даунтаун " нагоре пълзят стръмни улици. В ниските елементи те оформят един безконечен пазар със сергии за дрешки, сандвичи и сокоизстисвачки на колела и магазини за всичко, от което може да се нуждае един боливиец. Колкото по-нагоре отиват улиците обаче, толкоз по-стръмни стават, като някои просто свършват, достигайки пределните за една улица наклони. А там, горе, не можеш да видиш нормалните за града архитектурни упоритости. Вместо мазилки и боядисани фасади виждаш единствено плоските голи тухлени стени.
В Ла Пас
огромна част от градския превоз се състои от „ планински лифтове “!
За тях Светлин споделя: „ Te ca в ролята на трамваи и тролеи в този град, който „ семпло " варира сред 3600 и 4100 метра надморска височина в своя релеф. И още нещо несъмнено в тези „ планински лифтове " (сиреч напълно естествени за всекидневието на естествения лапасец въжени „ трамваи " и „ тролеи " ). В техните кабинки виждаш не скиори със снежни щеки, шлемове и „ скафандри ", а напълно обикновено облечени домакини, юристи, проститутки, пощальони, продавачи, свещеници, гимназисти, касиерки, инкасатори, водопроводчици, служители на реда и туристи - като мен. Прекарах през целия ден, прескачайки като един съвременен (боливийски) Тарзан oт лиана на лиана над пропастта, т.е. от една линия на " планинския " въжен превоз на друга “.
Височините обаче не пречат на българина да забележи още нещо. „ Ла Пас - това са хората там! Колоритни! Различни. Носещи и гордостта, и скромността върху индианските си лица. Имащи по този начин малко пари, а по този начин богати - с багри, с традиция, с далечни небеса и скатове, които наподобяват силуета на личните им обветрени профили “.
С талисман от пазара на вещиците
В удивителния град има още една атракция и тя се назовава Mercado de las Brujas, или пазарът на вещиците. Да, в Боливия живеят brujas (вещици), кallawaya (лечители) и curanderos (шамани) и някои от тях получават магическите си качества след срещи със гибелта, примерно при удар от гръм или захапване от змия. И по този начин общите им вярвания са свързани с Пачамама, или Земята Майка. Тя пък се умилостивява с ритуални жертвоприношения.
Всъщност Mercado de las Brujas, или пазарът на вещиците, е мястото, където се събират гадатели, които принасят блага на Пачамама. „ Стоките там се продават от локални знахари, назовават ги ятири “ - добавя Светлин. - Лесно могат да бъдат разпознати с техните черни шапки и торби, в които носят талисмани, статуетки, амулети и прахчета за шанс, хубост и плодовитост. Можеш да купиш още какво ли не: отвари, сушени жаби и лечебни растения, които се употребяват в боливийскитe шамански сеанси и ритуали. Най-популярната „ стока " на пазара обаче остават мъртвите ембриони на лами. Смята се, че когато заровиш тези зародиши в основите на нова сграда, това е заветен подарък за античните инки - това е „ Pachamama " (Пачамама), в която боливийците вярват и до през днешния ден “.
Конкистадорите избират името след тежка война
Навремето завоевателите избират името на града - Ла Пас. Цялото му име е Нуестра Сеньора де Ла Пас, и то целяло да означи настъпилия мир в страната след гражданската война сред завоевателите (на испански La paz значи мир).
Ла Пас става фактическа столица на Боливия през 1898 година, когато новоизбраният президент Хосе де Мануел Пандо реалокира тук седалището на държавното управление и президентството.
На площад Мурильо (Murillo) е съсредоточена политическата мощност на цялата страна. Тук е ситуиран президентският замък, а тъкмо против него се намира статуята на президента Гуалберто Виляроел (Gualberto Villarroel), който бил измъкнат от двореца през 1946 година и обесен. Преди него - през 1810 година, дон Педро Доминго Мурильо (Don Pedro Domingo Murillo), на който е наименуван площадът, бил погубен по същия метод.
Тук е значимо да уточним - този град е административната столица на Боливия, формалната (конституционна) е Сукре. Само че обществената подчиненост тук се демонстрира назад - богатите, в действителност живеят в най-ниските елементи на града.
„ Тайнственият град Ла Пас към момента ме вълнува. От името му, което значи „ мирът “, „ покоят “, които пък ме карат да си задавам въпроса: за какво е наименуван по този начин? Покоят и мирът, за които имаме единствено смътна визия... и нищо повече. Градът с име „ Мирът “ в страна, която към момента се отърсва от тъмното, кърваво безвремие на всичко това, което това име не е. Неизвестният Ла Пас “ - по този начин стартира разказът си пътешественикът Светлин Иванов-Лаубер.
И внася „ светлина “ в първичното ни комплициране
„ Всъщност е противоречиво дали Ла Пас е столица даже и за самите боливийци. Градът е седалище на президента, на държавното управление и всички негови министерства. Oбаче cедалището на Народното събрание е още в надалеч по-непознатo градче на име Сукре, което се превежда като „ Захарта ". Да, повече от противоречиво е до каква степен град, приютяващ парламент c подобaващите угоени депутати, лицемерни обещания и прикрити ползи (сиреч нормален парламент), дава отговор на " сладостта " и " захарността " на своето име. И за кого? Спорно е. Само че аз желая да опиша за Ла Пас и за това, което го прави неоспорим “.
Безспорно в Ла Пас е най-високото интернационално летище
И най-високото летище в света въобще - назовават го „ Ел Алто ", като самото предградие, което го обкръжава, и е на над 4000 метра надморска височина. Само за съпоставяне - връх Мусала е висок " едвам " 2925 метра. Кацаш там, в Ла Пас, a водачът на лимузината с учтива упоритост те пита: „ Усещате ли сърцето и дишането си затруднени? Струва ли Ви се, че имате зрителни и слухови неизправности? " Разбираш, че си кацнал някъде високо, високо, в действителност високо в Хималаите. И това е тъкмо по този начин, единствено че Андите в тази ситуация са Хималаи “, смее се Светлин.
Друго несъмнено нещо в Ла Пас ca стръмните улици
„ Кълна се, там, в Ла Пас, има безброй улици с надолнище, достигащ до 70-80 градуса. А тамошните водачи карат колите си по тях като че ли изпаднали в извънгалактична Hирвана - като самия Буда! “, споделя Светлин.
Действително, от двете страни на централния бул. „ Даунтаун " нагоре пълзят стръмни улици. В ниските елементи те оформят един безконечен пазар със сергии за дрешки, сандвичи и сокоизстисвачки на колела и магазини за всичко, от което може да се нуждае един боливиец. Колкото по-нагоре отиват улиците обаче, толкоз по-стръмни стават, като някои просто свършват, достигайки пределните за една улица наклони. А там, горе, не можеш да видиш нормалните за града архитектурни упоритости. Вместо мазилки и боядисани фасади виждаш единствено плоските голи тухлени стени.
В Ла Пас
огромна част от градския превоз се състои от „ планински лифтове “!
За тях Светлин споделя: „ Te ca в ролята на трамваи и тролеи в този град, който „ семпло " варира сред 3600 и 4100 метра надморска височина в своя релеф. И още нещо несъмнено в тези „ планински лифтове " (сиреч напълно естествени за всекидневието на естествения лапасец въжени „ трамваи " и „ тролеи " ). В техните кабинки виждаш не скиори със снежни щеки, шлемове и „ скафандри ", а напълно обикновено облечени домакини, юристи, проститутки, пощальони, продавачи, свещеници, гимназисти, касиерки, инкасатори, водопроводчици, служители на реда и туристи - като мен. Прекарах през целия ден, прескачайки като един съвременен (боливийски) Тарзан oт лиана на лиана над пропастта, т.е. от една линия на " планинския " въжен превоз на друга “.
Височините обаче не пречат на българина да забележи още нещо. „ Ла Пас - това са хората там! Колоритни! Различни. Носещи и гордостта, и скромността върху индианските си лица. Имащи по този начин малко пари, а по този начин богати - с багри, с традиция, с далечни небеса и скатове, които наподобяват силуета на личните им обветрени профили “.
С талисман от пазара на вещиците
В удивителния град има още една атракция и тя се назовава Mercado de las Brujas, или пазарът на вещиците. Да, в Боливия живеят brujas (вещици), кallawaya (лечители) и curanderos (шамани) и някои от тях получават магическите си качества след срещи със гибелта, примерно при удар от гръм или захапване от змия. И по този начин общите им вярвания са свързани с Пачамама, или Земята Майка. Тя пък се умилостивява с ритуални жертвоприношения.
Всъщност Mercado de las Brujas, или пазарът на вещиците, е мястото, където се събират гадатели, които принасят блага на Пачамама. „ Стоките там се продават от локални знахари, назовават ги ятири “ - добавя Светлин. - Лесно могат да бъдат разпознати с техните черни шапки и торби, в които носят талисмани, статуетки, амулети и прахчета за шанс, хубост и плодовитост. Можеш да купиш още какво ли не: отвари, сушени жаби и лечебни растения, които се употребяват в боливийскитe шамански сеанси и ритуали. Най-популярната „ стока " на пазара обаче остават мъртвите ембриони на лами. Смята се, че когато заровиш тези зародиши в основите на нова сграда, това е заветен подарък за античните инки - това е „ Pachamama " (Пачамама), в която боливийците вярват и до през днешния ден “.
Конкистадорите избират името след тежка война
Навремето завоевателите избират името на града - Ла Пас. Цялото му име е Нуестра Сеньора де Ла Пас, и то целяло да означи настъпилия мир в страната след гражданската война сред завоевателите (на испански La paz значи мир).
Ла Пас става фактическа столица на Боливия през 1898 година, когато новоизбраният президент Хосе де Мануел Пандо реалокира тук седалището на държавното управление и президентството.
На площад Мурильо (Murillo) е съсредоточена политическата мощност на цялата страна. Тук е ситуиран президентският замък, а тъкмо против него се намира статуята на президента Гуалберто Виляроел (Gualberto Villarroel), който бил измъкнат от двореца през 1946 година и обесен. Преди него - през 1810 година, дон Педро Доминго Мурильо (Don Pedro Domingo Murillo), на който е наименуван площадът, бил погубен по същия метод.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ