Историята на града, който многократно бе пред опасността да бъде заличен, но винаги възкръсваше като феникс от пепелта
Най-северният норвежки бряг се намира в района Финмарк и е граница на самия борд на света. Намира се доста по на север от фамозните фиорди. Разположен е на петстотин километра във вътрешността в Арктическия кръг и е сурова пустота на разпокъсани полуострови и мрачни скали. Място, където природата от дълго време има последната дума. През зимата, като че ли по заповед на Один, пътищата изчезват под дълбоки снегове, които в продължение на дни отрязват живеещите там хора от света. А когато се спусне полярната нощ, от средата на ноември до края на януари, мракът е съвсем цялостен.
Карайки по безлюдния, затрупан със сняг път към градчето Хамерфест се минава край незабележими селца и спрели риболовни траулери. Но в края на този път е прикрито познанието за това, че един от най-северните градове в света е имал много по-сериозни проблеми за решение от падащите под нулата температури.
Нещо, което част от неговите 10 527 поданици могат да си спомнят доста добре.
Историята на Хамерфест е нещастна серия от естествени бедствия, пожари, епидемии и войни, която продължава от Наполеон до нацистката епоха.
Въпреки че е едно от селищата с най-богата история в Северна Европа, модерният тип на града ще ви свари неподготвени. Докато го разглеждате, той се оказва друг от всички други места толкоз на север.
Там липсват дъсчените къщи, по този начин типични за Норвегия. Същото важи за обичайните витрини на този в миналото китоловен град. Вместо това против пристанището стои огряният с LED осветяване “Център за арктическа култура” - плаващ стъклен терминал на опори.
По средата сред плоското атлантическо небе и находищата на полутечен газ са ситуирани съвременни жилищни блокове и круизен терминал. А над тях, на основната улица “Киркегата”, има завършена като ракета черква – постмодерен метод да се отдаде респект на триъгълните стойки за сушене на риба, публикувани из района Финмарк.
Как в Хамерфест изясняват тази изключителна промяна?
Още от XVIII век, откакто първите европейски (а скоро след тях и северноамерикански) търговци идват в родината на саамите от Северно море, градът е бил разрушаван, унищожаван, сриван със земята и на процедура заличаван от картата доста пъти.
Но постоянно се е прибирал от отвъдното. Продължава да го прави до ден сегашен – като птица феникс на далечния север.
“Историята ни може да бъде проследена до към 10 000 години обратно, само че като здания и градежи сме извънредно млад град”, споделя 75-годишнен историк в града. “Тук царува пионерски дух – и това е повода хората да се връщат отново. Това е град, който построява у хората умеенето да разчитат на самите себе си. Научили сме се да се стягаме и да се вадим от ямата”, добавя той.
Това, което първо довежда европейците тук, е пристанището на града.
То е защитено от леда с помощта на топлото атлантическо течение Гълфстрийм, което е извънредно в толкоз северни води.
Комбинацията от тези два фактора води до развиването на интернационална ловна промишленост, достигаща до Северния ледовит океан посредством Норвежко и Баренцово море, в епоха, в която тюлени, китове и моржове са избивани поради месото, кожата и маста им.
Когато ловците се завръщат от ловните океански територии, градът се трансформира във фабрика навън. Китовата мехлем е сваляна от кожата на животните, с цел да се предотврати гранясването ѝ.
“Казват, че е можело да подушиш Хамерфест преди даже да го видиш”, разяснява различен жиетл като разказва годините на най-бурно развиване на града първоначално и средата на XVIII в. Тогава се появяват съветското, немското, френското, холандското и американското консулство там.
“Те са донесли търговия, пари и доста интернационалните гости. Също по този начин се твърди, че жентите тук са били толкоз красиви, колкото и тези в Париж, поради метода, по който са се обличали”, споделя историкът. Историята се усеща и в самите улици, на които и до момента има нетипично огромен брой бутици и фризьорски салони.
Подобни чудесни времена обаче не биха могли да продължат дълго. Историята на града е документирана в подходящо наречения Gjenreisningsmuseet - Музеят на възобновяване на Финмарк и Северен Тромс (наречен на два прилежащи района в северна Норвегия).
Първият удар идва, когато пристанището бива опустошено по време на Наполеновите войни поради стратегическо си местонахождение по пътя към Русия, Арктика и Съединени американски щати и неналичието на лед.
През юли 1809 година британците плячкосват Хамерфест по време на обсада, траяла седмица. След това жителите на града са оставени да гладуват.
Половин век по-късно вихър срутва складовете на града. Следва нова покруса през 1890 година, когато две трети от постройките по залива са унищожени от пагубен пожар, който избухва в пекарна.
Почти необикновено е като се има поради непредсказуемото време и сложния достъп до Хамерфест, само че възобновяване довежда до огромна рационализация. Година по-късно, градът става първият в Северна Европа, в който е въведено електрическо улично осветяване.
Най-лошото обаче занапред следва. Градът е окупиран по време на немската инвазия в Норвегия през 1940 година В очакване на огромния съветски пробив на Източния фронт, Хитлер следва тактика на заличаване на всичко след себе си. Заради това той подрежда на батальона от 1000 нацистки бойци, намиращ се в Хамерфест, да изравни града със земята. Планът е Червената войска да бъде лишена от заслон, храна или муниции, да гладува и да измръзне до гибел.
Хамерфест гори в продължение на дни.
Пътищата към него биват заличени от картите, телеграфните стълбове са бутнати, а информационните линии — унищожени. Пристанището е опустошено, мини обсипват улиците, а цялото население на града и заобикалящата го община остава без дом.
Нацисткото заличаване е толкоз систематично, че 10 хиляди здания са сринати до основи, а единствената, която е оставена цяла, е църквата. Почти необикновено e, само че пожарите вилнеят из региона в продължение на цели четири месеца. Когато локалните поданици бягат оттова, Хамерфест стопира да съществува.
След тези унищожителни опустошения фамилиите са евакуирани в южна Норвегия. Сред тях е и това на Ранди Симонсен, която през днешния ден е на 84 години и е един от най-старите оживели очевидци на тези събития.
“Германците бяха толкоз усърдни, че изгаряха даже подземията”, раказва Симонсен и сочи червеникавокафяви фотоси на резултатите от разрухата. “Хората обаче бяха умни и криеха собствеността си, макар че си мислеха, че може и в никакъв случай да не се завърнат”, добавя дамата.
Снимките в музея, които демонстрират възобновяване на града, са много по-въздействащи и мощни от тези на разрухата в Хамерфест. Един експонат демонстрира американски бръснарски стол, прикрит от неговия притежател под метър почва, с цел да не бъде погубен. Друг кадър демонстрира две плюшени кадифени кресла - изцяло непокътнати, въпреки и леко износени. Те също са изкопани отдолу под земята след войната.
Симонсен си спомня, че фамилията й е имало два дни да се приготви за тръгване, без да знае по кое време или дали изобщо в миналото ще се завърне. Когато е на 11 години дамата отпътува с околните си. Изминават 2000 км на юг до Телемарк.
“Морето беше в кръвта на татко ми, тъй че единствено дни след немската капитулация през май 1945 година той беше един от първите завърнали се. Първо пътувал на север, а по-късно се качил на лодка от Тромсьо. Никой не се колебаеше дали да се завърне”, спомня си старицата.
Ако провокациите, свързани със оправянето с бедствията и възобновяване след тях, в миналото са тежали на Хамерфест и жителите му, през днешния ден тоав не проличава.
Градът може и да е оставен в руини, само че единствено седмици след завръщането на жителите му, многочислени здания и къщи са издигнати отначало.
“Нямахме време да преодолеем травмата”, споделя Симонсен, като добавя, че е спала на пода на църквата след завръщането на фамилията си. “Хората бяха щастливи да са още веднъж вкъщи, а аз бях тийнейджърка, тъй че бях задоволително заета с учебното заведение, модата и – естествено – момчетата”, спомня си дамата.
Друг свидетел е 72-годишният пенсиониран преподавател Гунар Милх. Той има друга доктрина за това по какъв начин Хамерфест се е научил да се приспособява. Това е ненапълно щастлива история на успех макар злополучията, декларира той.
“Хората от време на време имат сантиментални показа за предишното, само че в Хамерфест постоянно е било тежко. За нас това беше въпрос, с който ние, като общественост, трябваше да се оправим. Когато хората се завърнаха след Втората международна война, те сътвориха отначало личната си общественост откакто бяха отделени от нея толкоз дълго време. Поуката е, че единствено ние ще решаваме ориста си”, декларира Милх.
Историята демонстрира, че Хамерфест заема почтено място в листата с градове, които са унищожавани, само че се надигат от пепелта с дълбока неотстъпчивост. Списък, в който влизат градове като Мостар в Босна, Хирошима в Япония и Дрезден в Германия.
Сега Хамерфест процъфтява още веднъж. Причината за това е идването на фирмите за полутечен газ. То води до подем, който се чака да продължи десетилетия. Това не изненадва локалните поданици, тъй като е просто продължение на метода, по който градът се преоткрива в продължение на стотици години.
Вероятно това, което улавя най-добре духа на Хамерфест да се бори до дъно, е талисманът на града – полярната мечка. Тя даже е изобразена на хералдическия му герб. Мечката въплъщава жизнеността на локалната общественост, само че и необикновената дарба на града да оцелява в продължение на епохи в забутан край, на върха на земното кълбо и макар неприятните планове на някои хора.
Хамерфест не би могъл да мечтае за по-траен знак.
Карайки по безлюдния, затрупан със сняг път към градчето Хамерфест се минава край незабележими селца и спрели риболовни траулери. Но в края на този път е прикрито познанието за това, че един от най-северните градове в света е имал много по-сериозни проблеми за решение от падащите под нулата температури.
Нещо, което част от неговите 10 527 поданици могат да си спомнят доста добре.
Историята на Хамерфест е нещастна серия от естествени бедствия, пожари, епидемии и войни, която продължава от Наполеон до нацистката епоха.
Въпреки че е едно от селищата с най-богата история в Северна Европа, модерният тип на града ще ви свари неподготвени. Докато го разглеждате, той се оказва друг от всички други места толкоз на север.
Там липсват дъсчените къщи, по този начин типични за Норвегия. Същото важи за обичайните витрини на този в миналото китоловен град. Вместо това против пристанището стои огряният с LED осветяване “Център за арктическа култура” - плаващ стъклен терминал на опори.
По средата сред плоското атлантическо небе и находищата на полутечен газ са ситуирани съвременни жилищни блокове и круизен терминал. А над тях, на основната улица “Киркегата”, има завършена като ракета черква – постмодерен метод да се отдаде респект на триъгълните стойки за сушене на риба, публикувани из района Финмарк.
Как в Хамерфест изясняват тази изключителна промяна?
Още от XVIII век, откакто първите европейски (а скоро след тях и северноамерикански) търговци идват в родината на саамите от Северно море, градът е бил разрушаван, унищожаван, сриван със земята и на процедура заличаван от картата доста пъти.
Но постоянно се е прибирал от отвъдното. Продължава да го прави до ден сегашен – като птица феникс на далечния север.
“Историята ни може да бъде проследена до към 10 000 години обратно, само че като здания и градежи сме извънредно млад град”, споделя 75-годишнен историк в града. “Тук царува пионерски дух – и това е повода хората да се връщат отново. Това е град, който построява у хората умеенето да разчитат на самите себе си. Научили сме се да се стягаме и да се вадим от ямата”, добавя той.
Това, което първо довежда европейците тук, е пристанището на града.
То е защитено от леда с помощта на топлото атлантическо течение Гълфстрийм, което е извънредно в толкоз северни води.
Комбинацията от тези два фактора води до развиването на интернационална ловна промишленост, достигаща до Северния ледовит океан посредством Норвежко и Баренцово море, в епоха, в която тюлени, китове и моржове са избивани поради месото, кожата и маста им.
Когато ловците се завръщат от ловните океански територии, градът се трансформира във фабрика навън. Китовата мехлем е сваляна от кожата на животните, с цел да се предотврати гранясването ѝ.
“Казват, че е можело да подушиш Хамерфест преди даже да го видиш”, разяснява различен жиетл като разказва годините на най-бурно развиване на града първоначално и средата на XVIII в. Тогава се появяват съветското, немското, френското, холандското и американското консулство там.
“Те са донесли търговия, пари и доста интернационалните гости. Също по този начин се твърди, че жентите тук са били толкоз красиви, колкото и тези в Париж, поради метода, по който са се обличали”, споделя историкът. Историята се усеща и в самите улици, на които и до момента има нетипично огромен брой бутици и фризьорски салони.
Подобни чудесни времена обаче не биха могли да продължат дълго. Историята на града е документирана в подходящо наречения Gjenreisningsmuseet - Музеят на възобновяване на Финмарк и Северен Тромс (наречен на два прилежащи района в северна Норвегия).
Първият удар идва, когато пристанището бива опустошено по време на Наполеновите войни поради стратегическо си местонахождение по пътя към Русия, Арктика и Съединени американски щати и неналичието на лед.
През юли 1809 година британците плячкосват Хамерфест по време на обсада, траяла седмица. След това жителите на града са оставени да гладуват.
Половин век по-късно вихър срутва складовете на града. Следва нова покруса през 1890 година, когато две трети от постройките по залива са унищожени от пагубен пожар, който избухва в пекарна.
Почти необикновено е като се има поради непредсказуемото време и сложния достъп до Хамерфест, само че възобновяване довежда до огромна рационализация. Година по-късно, градът става първият в Северна Европа, в който е въведено електрическо улично осветяване.
Най-лошото обаче занапред следва. Градът е окупиран по време на немската инвазия в Норвегия през 1940 година В очакване на огромния съветски пробив на Източния фронт, Хитлер следва тактика на заличаване на всичко след себе си. Заради това той подрежда на батальона от 1000 нацистки бойци, намиращ се в Хамерфест, да изравни града със земята. Планът е Червената войска да бъде лишена от заслон, храна или муниции, да гладува и да измръзне до гибел.
Хамерфест гори в продължение на дни.
Пътищата към него биват заличени от картите, телеграфните стълбове са бутнати, а информационните линии — унищожени. Пристанището е опустошено, мини обсипват улиците, а цялото население на града и заобикалящата го община остава без дом.
Нацисткото заличаване е толкоз систематично, че 10 хиляди здания са сринати до основи, а единствената, която е оставена цяла, е църквата. Почти необикновено e, само че пожарите вилнеят из региона в продължение на цели четири месеца. Когато локалните поданици бягат оттова, Хамерфест стопира да съществува.
След тези унищожителни опустошения фамилиите са евакуирани в южна Норвегия. Сред тях е и това на Ранди Симонсен, която през днешния ден е на 84 години и е един от най-старите оживели очевидци на тези събития.
“Германците бяха толкоз усърдни, че изгаряха даже подземията”, раказва Симонсен и сочи червеникавокафяви фотоси на резултатите от разрухата. “Хората обаче бяха умни и криеха собствеността си, макар че си мислеха, че може и в никакъв случай да не се завърнат”, добавя дамата.
Снимките в музея, които демонстрират възобновяване на града, са много по-въздействащи и мощни от тези на разрухата в Хамерфест. Един експонат демонстрира американски бръснарски стол, прикрит от неговия притежател под метър почва, с цел да не бъде погубен. Друг кадър демонстрира две плюшени кадифени кресла - изцяло непокътнати, въпреки и леко износени. Те също са изкопани отдолу под земята след войната.
Симонсен си спомня, че фамилията й е имало два дни да се приготви за тръгване, без да знае по кое време или дали изобщо в миналото ще се завърне. Когато е на 11 години дамата отпътува с околните си. Изминават 2000 км на юг до Телемарк.
“Морето беше в кръвта на татко ми, тъй че единствено дни след немската капитулация през май 1945 година той беше един от първите завърнали се. Първо пътувал на север, а по-късно се качил на лодка от Тромсьо. Никой не се колебаеше дали да се завърне”, спомня си старицата.
Ако провокациите, свързани със оправянето с бедствията и възобновяване след тях, в миналото са тежали на Хамерфест и жителите му, през днешния ден тоав не проличава.
Градът може и да е оставен в руини, само че единствено седмици след завръщането на жителите му, многочислени здания и къщи са издигнати отначало.
“Нямахме време да преодолеем травмата”, споделя Симонсен, като добавя, че е спала на пода на църквата след завръщането на фамилията си. “Хората бяха щастливи да са още веднъж вкъщи, а аз бях тийнейджърка, тъй че бях задоволително заета с учебното заведение, модата и – естествено – момчетата”, спомня си дамата.
Друг свидетел е 72-годишният пенсиониран преподавател Гунар Милх. Той има друга доктрина за това по какъв начин Хамерфест се е научил да се приспособява. Това е ненапълно щастлива история на успех макар злополучията, декларира той.
“Хората от време на време имат сантиментални показа за предишното, само че в Хамерфест постоянно е било тежко. За нас това беше въпрос, с който ние, като общественост, трябваше да се оправим. Когато хората се завърнаха след Втората международна война, те сътвориха отначало личната си общественост откакто бяха отделени от нея толкоз дълго време. Поуката е, че единствено ние ще решаваме ориста си”, декларира Милх.
Историята демонстрира, че Хамерфест заема почтено място в листата с градове, които са унищожавани, само че се надигат от пепелта с дълбока неотстъпчивост. Списък, в който влизат градове като Мостар в Босна, Хирошима в Япония и Дрезден в Германия.
Сега Хамерфест процъфтява още веднъж. Причината за това е идването на фирмите за полутечен газ. То води до подем, който се чака да продължи десетилетия. Това не изненадва локалните поданици, тъй като е просто продължение на метода, по който градът се преоткрива в продължение на стотици години.
Вероятно това, което улавя най-добре духа на Хамерфест да се бори до дъно, е талисманът на града – полярната мечка. Тя даже е изобразена на хералдическия му герб. Мечката въплъщава жизнеността на локалната общественост, само че и необикновената дарба на града да оцелява в продължение на епохи в забутан край, на върха на земното кълбо и макар неприятните планове на някои хора.
Хамерфест не би могъл да мечтае за по-траен знак.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ