Преглеждат кои консулски услуги могат да се дигитализират
Най-прекият и бърз път на приобщаване на българите, живеещи в чужбина, към родината е, в случай че те имат същия достъп до електронни услуги като българите от страната.
Идеята сплоти участниците в работна среща, извършена през днешния ден в Народното събрание, на която участваха ръководителят на парламентарната Комисия по политиките за българите отвън страната Антоанета Цонева, министърът на електронното ръководство Божидар Божанов и специалисти.
Българите в чужбина постоянно чакат 6 месеца за консулска услуга . В доста страни, като Германия, където живеят 200 000 българи, консулствата не доближават, посочи деятелят за отворени данни Боян Юруков. Той съпостави дължината на опашките пред българските консулства с тези пред индийските .
Особено тежък проблем за българските жители зад граница съгласно него е безумно огромният брой документи, които имат потребност от легализация.
Председателят на парламентарната Комисия по политиките за българите отвън страната Антоанета Цонева запита доколко могат да се цифровизират консулските услуги. Предстои разбор кои услуги могат да се цифровизират.
" Трябва да си дадем сметка, че в актуалния свят в никакъв случай няма да живеем всички българи непрекъснато в родината си, само че връщанията в нея и контактите с нея могат да са доста по-чести, в случай че ги улесним оптимално ", счита Антоанета Цонева.
Електронната идентификация е предусловие за всевъзможни електронни услуги, в това число и за българите в чужбина , съобщи министър Божанов. Българите в чужбина не могат да употребяват дипломиран електронен автограф и електронната идентификация първоначално, както и за българите от страната, ще е през мобилен телефон . Единствено здравните данни ще имат по-високо равнище на отбрана при използването на здравни услуги в България, сподели министърът на електронното ръководство.
Вторият резултат от електронната идентификация е, че по този начин ще може да се прави и онлайн смяна на сегашния адрес , което пък ще даде по-ясна визия къде са позиционирани съгражданите ни в чужбина и ще е основа за по-доброто обмисляне на ресурсите и потенциала, които са нужни на консулствата с цел да дават услуги на нашите сънародници. Към септември 2021 година справката на ГРАО сочи, че от 1990 година до момента близо 745 000 българи са показали сегашен адрес в чужбина. Това е доста под броя на хората, които живеят отвън страната. Тази промяна в този момент става само на хартия, когато да вземем за пример се издават или възобновяват документи за идентичност.
На срещата беше разисквана и нуждата от структуриран метод за събиране на данни за това къде се намират българите зад граница. Една от най-големите спънки за развиването на съдържателна политика за нашите сънародници отвън страната е точно неналичието на задоволително надеждни данни за тяхното разположение.
Идеята сплоти участниците в работна среща, извършена през днешния ден в Народното събрание, на която участваха ръководителят на парламентарната Комисия по политиките за българите отвън страната Антоанета Цонева, министърът на електронното ръководство Божидар Божанов и специалисти.
Българите в чужбина постоянно чакат 6 месеца за консулска услуга . В доста страни, като Германия, където живеят 200 000 българи, консулствата не доближават, посочи деятелят за отворени данни Боян Юруков. Той съпостави дължината на опашките пред българските консулства с тези пред индийските .
Особено тежък проблем за българските жители зад граница съгласно него е безумно огромният брой документи, които имат потребност от легализация.
Председателят на парламентарната Комисия по политиките за българите отвън страната Антоанета Цонева запита доколко могат да се цифровизират консулските услуги. Предстои разбор кои услуги могат да се цифровизират.
" Трябва да си дадем сметка, че в актуалния свят в никакъв случай няма да живеем всички българи непрекъснато в родината си, само че връщанията в нея и контактите с нея могат да са доста по-чести, в случай че ги улесним оптимално ", счита Антоанета Цонева.
Електронната идентификация е предусловие за всевъзможни електронни услуги, в това число и за българите в чужбина , съобщи министър Божанов. Българите в чужбина не могат да употребяват дипломиран електронен автограф и електронната идентификация първоначално, както и за българите от страната, ще е през мобилен телефон . Единствено здравните данни ще имат по-високо равнище на отбрана при използването на здравни услуги в България, сподели министърът на електронното ръководство.
Вторият резултат от електронната идентификация е, че по този начин ще може да се прави и онлайн смяна на сегашния адрес , което пък ще даде по-ясна визия къде са позиционирани съгражданите ни в чужбина и ще е основа за по-доброто обмисляне на ресурсите и потенциала, които са нужни на консулствата с цел да дават услуги на нашите сънародници. Към септември 2021 година справката на ГРАО сочи, че от 1990 година до момента близо 745 000 българи са показали сегашен адрес в чужбина. Това е доста под броя на хората, които живеят отвън страната. Тази промяна в този момент става само на хартия, когато да вземем за пример се издават или възобновяват документи за идентичност.
На срещата беше разисквана и нуждата от структуриран метод за събиране на данни за това къде се намират българите зад граница. Една от най-големите спънки за развиването на съдържателна политика за нашите сънародници отвън страната е точно неналичието на задоволително надеждни данни за тяхното разположение.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ