Най-после към вас, братя, прости сиромаси, се обръщам. За вас

Най-после към вас, братя, елементарни бедняци, се обръщам. За вас съм се трудил да напиша актуалната книга, с цел да ви покажа, че най-горещите борци и бранители на нашето родно място са били не горделиви богаташи и надути учени, само че елементарни и неучени ваши братя, които не са знаели повече от вас! Достатъчно ще да бъде да ви припомня единствено имената на Левски, Бенковски, Кочо Чистеменски, братя Жекови, бай Иван Арабаджията, Иван Ворчо и прочие, всичките хора еснафлии и служащи. Тия и никой други умиха лицето на България и опазиха нашата опозорена слава; тия направиха да пригърми името българин по четиритех края на света; тия стъпиха пренебрежително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава срещу мощния тирании, за който учените глави ни поясниха, че не би трябвало да го разсърдяме, с гьделичкане единствено да гледаме за умилостивяването на неговия взор. Всичко това тия направиха не че бяха ходили в Париж да си изострят мозъка, само че че бяха почтени, имаха воля стоманена, темперамент несломим, обичаха горещо своето родно място - свята служба за всеки едного; а тия няколко качества всеки от вас може да ги има, стига да пожелае. Нека тия наши национални светила ви служат за образец. Не се бойте от високите шапки на учените и от луксозните къщя на богатите. Не слушайте ония пернати глави, които ви натякват всеки ден, че вие не разбирате от нищо, би трябвало да си гледате единствено ралото и да слушате какво ще да ви кажат учените господиновци. Това е прахуляк във вашите очи. На пръсти се броят ония учени, които би се решили да жертвуват своя гечинмек за вашето добро; не благоговейте пред тях, когато ви приказват, че ходили да гният гърди. Гнили тия гърди, само че не за вас, а за своя тесногръд гечинмек, който по този начин също се печели в ущърб на вашата рогозка Върнете се няколко години обратно, когато вашият врат стоеше на дръвника, и припомнете си имаше ли някой академик или богат да ви се притече на помощ със своето познание и благосъстояние, има ли някъде гроб по окървавеното поле от тия сякаш ваши благодетели? Тия се криеха из миши дупки по него време; само че когато огря и за нас слънце, кокато настана златна ера, когато дрънчението на ножовете и касатурите се замести с бели рубли и полове, тогава се сипеха на твоето пепелище високите шапки и неизвестинте до него време калпави родолюбци. " Махнете се отпредя ни, вие сте елементарни, от нищо не разбирате " - говореха тия, при всичко че в случай че не бяхте вие със своите елементарни глави, то тяхна благосклонност и до сегашен ден щяха да слугуват по Влашко и Богданско за по 20 шиника мамул в годината... Но не е единствено тоя факт, който аз владея. Когато се яви повтором битка, когато повторно желаеха да стъпят на твоя изстрадал врат, не с турски ятаган в ръката, а с честния кръст напред, когато се изискваше в тая битка не юначен гърди да стоят против пищението на грозния патрон, а тенекиени лица, които да се не червят и като ги плюят, най-сетне, когато не увереност трябваше, а измама и мизювюрлюк, то кой излезе на площад? Кой рькопляска на новия тиранин? Учените глави и червивите с алтъни богаташи. Прочее, напред, братя! Не се срамувайте от вашата елементарност... Да не кажете, че учението е неприятно нещо. Пази, боже! Учените хора точно са отървали човечеството от клещите на тиранина; само че за огромна жал, че ние нямаме още такива учени. Занапред добър е бог...

От „ Записки по българските въстания ”
Портрет на Захари Стоянов, дело на Георги Данчов-Зографина