Интервю с Борис Станимиров
Най-напред за космоса. В детството си помня ентусиазма при полета на Иванов със “Союз-33 ”, а след това напълно ясно и този на Александров със “Союз ТМ-5 ” и скачването с орбитална станция “Мир ”. Космонавтиката беше мощна пропагандна тематика на това време, която същински вълнуваше всички българи. Вярвам, че споменът за тези страсти е жив и през днешния ден. В същото време татко ми не може да елементарни на комунистическата власт, че Българската телевизия не е посочила чудото на кацането на “Аполо ” на Луната. Той и сътрудниците му, тогава млади кандидат-електроинженери, са го слушали скрито по Радио Белград.
Запалих се по естествените науки от книгите на Джералд Даръл, още като дете. В гимназията си дадох сметка, че Молекулярната биология е измежду най-трудните научни области и бях окуражен да завладява таман нея. В същото време това бяха години на плевел публичен разгар. По време на януарските събития от 1997 бях втори курс и живеех във вихъра на митинга. За разлика от сегашните митинги, тогава студентите бяха главната движеща мощ на измененията. Когато се дипломирах, бях прекомерно публично зает, с цел да мога да се скрия в уюта на лабораторията. Малките, затворени научни общности, които са напълно погълнати от своя обект на проучване и сякаш са слепи за света в близост, не бяха за мен. Пък и вероятностите за просвета бяха на открито. Аз не желаех да емигрирам. Започнах работа във финансовата сфера, имам подготовка и по интернационалните стопански връзки. Така потегли животът ми, само че постоянно една част от мен е съжалявала, че не работя просвета.
На фотографията: Борис Станимиров с втория космонавт на България – Александър Александров
Жалко е, че от шестата галактическа страна, България стана последната, която не е член на ЕКА. Безгрижието към науката е тежка стратегическа неточност, чието коригиране ще бъде мъчно, дълго и скъпо, тъй като се губят опит, фрагменти и обичаи. Причините за днешното положение са няколко и много разнопосочни. Не е без значение фактът, че водещите фигури, които решаваха стратегическите цели на страната и обществото, бяха най-вече хора на филантропичното познание. Точните науки и високите технологии просто бяха едва показани в новата политическа класа. Имаше една изключително глупава и устойчива мантра, че България няма потребност от висока просвета, а би трябвало да заляга на земеделие и туризъм. Науката стана жертва на незначителност в мисленето. Съществуващата инфраструктура и опит във високите технологии бяха причислени към „ безумията на социализма ” дружно с тежката промишленост. Но това са неточности на растежа. Истината е, че научният хайлайф също не е бил на висота и не е съумял да отбрани пред публичното мнение една сериозна, аргументирана и не на последно място атрактивна тактика за развиване на науката. В пазарна среда „ рекламата ” на науката има голямо значение. С диалози за пари в затворени кабинети не става. Не може и да се лежи единствено на остаряла популярност от 80-те години.
Борис Станимиров е галактически запалянко и има подпис от Георги Иванов
Опит за подобен публичен напън имаше – и то доста мощен. Учителската стачка през 2007 година беше най-големият класов митинг в новата ни история, който продължи 40 дни с десетки хиляди учители на улицата. Това беше голям опит за слагане на въпроса за образованието и грамотността на нацията, оттатък битовизмите. Този опит беше смачкан от пропагандата на ръководещите, които го принизиха до „ митинг за заплати ” и разтуриха седянката. След това имаше и митинг на младите учени против мизерията в науката и безобразията с фонд „ Научни проучвания ”. Така че публично въодушевление има, само че то няма политическо посланичество. Трябва ясно и налично да бъде обяснена директната връзка сред развитата просвета и богатото проспериращо общество. Хората не биха приели с налозите им да се финансира нечие прекомерно скъпо занимание или интелектуално упражнение. Трябва да бъдат уверени, че учените общества са богати и от научните проучвания има изгода за всички, че те издигат България в по-висока орбита.
Понеже казвате да бъдем откровени, давам отговор по този начин: Не знам! Но се надявам и ще работя за това. Бих върнал лентата четвърт век обратно, когато това първото, огромното Съюз на демократичните сили се радваше на въодушевената поддръжка на цялото научно съсловие. Вие сте докторант в Българска академия на науките, разходете се из лабораториите, уверен съм, че на доста шкафове още стои лепенка с усмихнатото лъвче. Смениха се генерации и в политиката и в науката, само че през днешния ден и на следващия ден Реформаторският блок има смисъл единствено в случай че съставлява интелигентните и просветени хора.
Успехът би трябвало да има най-малко три съставния елемент: политика, бизнес и просвета. Струва ми се, че преди да обвиним бизнеса и политиците, в реда на нещата е да потърсим проблемите и в учените. Те не вършат задоволително с цел да разпространяват триумфите, визията си, изгодите от плановете, по които работят. Повечето уеб сайтове на българските научните звена, в случай че изобщо ги има, са трагични – допотопни, без информация. Новини за науката се популяризират от запалянковци като вас. Така няма по какъв начин да се заинтересува нито бизнесът, нито обществото, което въздейства върху държавниците.
Има едно прелестно изключение: Антарктическата експедиция. Ентусиазмът, с който проф. Пимпирев поддържа към този момент четвърт век българска научна база на Ледения континент, ражда книги, филми, фотоизложби, даже тази седмица се откри нова галерия на Моста на НДК… един непрекъснат разговор с дейните българи, който носи на полярниците ни известност и обществена поддръжка, с която министрите и служителите, определящи бюджетите би трябвало да се преценяват. Успяват да се намерят и спонсори и трибагреникът ни се вее на 13 000 километра от София.
А по отношение на младите и космонавтиката: неотдавна четох, че студенти към този момент вършат спътници. Има такива китове за сглабяне, които имат цена от няколко хиляди $. На тях може да има камери, метеорологично съоръжение. Остава да се договорим с някоя от галактическите организации и да се употребява планувано изстрелване на ракета, която да изведе спътника в орбита. Така че, когато има възторг, среща се и метод и това е все по-лесно.
В общото европейско културно и научно пространство терминът „ приключване на мозъци ” е отживялост. Учените от целия свят работят по целия свят, десетки лаборатории от разнообразни страни вършат общи планове. Международните научни стратегии дават съществени благоприятни условия за научна работа на високо равнище и в България, обезпечават съоръжение и консумативи. Държавата би трябвало да набележи няколко предпочитани области на науката, в които да обезпечи високо възнаграждение на учените. Парите за просвета и обучение са най-умно изхарчените пари. Ясно е, че не можем да си позволим богато финансиране на целия набор чиста просвета. Но няколко, приказвам за 2 – 3 области, в които има обичаи и вероятности, могат да бъдат развивани целево, тъй че да бъдат на международно равнище, да имаме водещи лаборатории.
Мечтайте, само че бъдете реалисти. Нека сърцето ви води, само че разсъдъкът да направлява. Дайте си ясна сметка за цената на фантазиите, за това, от което се лишавате, с цел да ги постигнете. И в случай че сте съгласни да платите тази цена, тогава: цялостен напред!
