Най-много плодове и зеленчуци внасяме от Турция, Гърция и Северна

Най-много плодове и зеленчуци внасяме от Турция, Гърция и Северна Македония

Не е вест, че макар свитото ни произвеждане, изнасяме и огромна част пресни, замразени и консервирани плодове и зеленчуци както за Европа, по този начин и за трети страни. Експортът обаче бледнее на фона на масирания импорт на плодове и зеленчук, от което страдат най-много родните фермери.

Само за предходната година сме внесли 89 879,8 тона  домати , като най-големите количества са от Турция и Гърция. Чужбински домати в магазините ни има още от 12 страни от Европейски Съюз и трети страни. Сърбия съществено си проправя пътя на доматите по родните магазини, сочи информация на отдел „ Агростатистика “ при Министерство на земеделието и храните. Само за година растежът на сръбските домати е 340,3%.

През 2022 година сме изяли 48 010,1 тона  непознати картофи , с превес на тези от Франция и Германия. За предходната година се следи „ настъпление “ на картофи и от Чехия, с величествен скок от 2174,4% по отношение на миналата година.

От 14 страни, вносителки на  лук , Турция още веднъж е водач с 8195 тона, от общо импортираните в България през предходната година 23 098,8 тона. Добрата вест е, че от две години най-малко сме спрели да внасяме лук от Украйна и Узбекистан.

В комерсиалната ни мрежа има и големи количества  зеле, моркови и репи , расли зад граница. За 2022 година общото количество на трите зеленчука е над 26 000 тона, като най-големите количества са от Северна Македония, Турция и Гърция.

Гърция пък е водач по импорта на краставици в България. От импортираните 21 834,7 тона през 2022 година 14 081,4 тона са техни. Малко повече от половината от пипера по рафтовете в огромните търговски вериги е от Турция – 13 911,6 тона, при общ импорт от 12 страни 26 442,8 тона.  По данни на Европейския орган за сигурност на храните – EFSA, обаче, турският пипер, който влиза от контролно-пропусквателен пункт „ Капитан Андреево “, най-често се хваща с остатъчни пестициди.

Независимо че  Любимец  е провъзгласен за столица на дините в България, всеобщо внасяме турски и гръцки любеници. Предимството на съседите е в по-топлия климат, с помощта на който вадят годишна продукция преди нашата. Миналата година единствено от двете страни сме внесли съвсем 27 млн. тона, от общо 50 592,100 тона, от 13 страни.

Доскорошният водач при вноса на ябълки в България ​- Полша, през 2022 година отстъпва на Северна Македония. От общия импорт 60 825,2 тона македонските са 30 104,3 тона, което е 21,3% растеж на годишна база. Количеството на албанските ябълки е единствено 413 903 тона, само че пък годишното им „ настъпление “ на родния пазар е 168%.

В групата на плодовете, които виреят и у нас и които внасяме от Европейски Съюз и трети страни, са кайсии, череши, праскови, грозде, сливи, ягоди, боровинки и други, като най-новият вносител на сливи е Молдова.

Редица търговци ползват порочната процедура да продават вносни храни за български, като гафовете им са фрапиращи. Например от Египет внасяме изсушен копър и магданоз, само че на опаковките подправките се промотират „ От градините на баба “, освен това компанията е пловдивска. Имало е случаи, когато на опаковка „ Свински бузи БГ “, написа генезис Испания. Вносните краставици и домати постоянно се побългаряват на етикетите в магазините и по пазарите, само че клиентът, с цел да разбере, би трябвало да изиска документите, само че надали ще я получи.