Експерти от БАН представят в сряда най-мащабното изследване на българските общности зад граница досега
Най-мащабното проучване на българските общности зад граница, правено до момента, ще бъде показано в сряда в 17 ч. Националния етнографски музей. То е плод на напъните не специалистите от Института по етнология и фолклористика с етнографският музей към Българска академия на науките.
Ръководителят на плана доцент доктор Владимир Пенчев дефинира българският мигрант като „ мигрант като всеки различен “ само че акцентира:
Започваме да се замисляме, дали да приказваме за миграции или за подвижност, защото обстановката, изключително в Европа, само че освен, към този момент подготвя и към един различен вид определяне, пътешестване, минаване на граници, а това естествено изисква и малко по-различен взор.
Гл. ас. Лина Гергова посочи, че голяма част от българските мигранти в Европа са заявили предпочитание да се върнат в България, когато се пенсионират.
Свикнали сме да мислим за културното завещание като нещо непрекъснато, сталбилно, непроменящо се в годините. Може би е добре да помислим за българските общности в чужбина като част от една световна българска нация, която към този момент не е единствено затворена в рамките на страната ни. Благодарение на интернет, имаме хиляди случаи, в които се вижда по какъв начин мигранти, примерно, от Гърция се местят в Германия, от Германия във Англия, от Англия - в Щатите, това е един доста динамичен развой. Също толкоз динамични са процесите, с които е обвързвано, ние учените го назоваваме " конструирането на културното завещание ", само че това са процеси, които допускат преместването на културното завещание зад граница, т.е., какво тези мигранти носят от родината в своя куфар.
Културното завещание, в действителност, институциите, които българите зад граница провеждат, с цел да го поддържат, ги поддържа и ги прави общественост.
От института са подготвили листовка, в която оферират на страната съответни политики в помощ на мигрантите. Една от тях е да се допусне опция да съществуват читалища зад граница и те да вземат участие по разнообразни планове, естествени у нас. Въпреки че има стотици съботно-неделни учебни заведения зад граница, единствено две са обичайните учебни заведения, в които децата учат по 5 дни седмично по българската стратегия
Ръководителят на плана доцент доктор Владимир Пенчев дефинира българският мигрант като „ мигрант като всеки различен “ само че акцентира:
Започваме да се замисляме, дали да приказваме за миграции или за подвижност, защото обстановката, изключително в Европа, само че освен, към този момент подготвя и към един различен вид определяне, пътешестване, минаване на граници, а това естествено изисква и малко по-различен взор.
Гл. ас. Лина Гергова посочи, че голяма част от българските мигранти в Европа са заявили предпочитание да се върнат в България, когато се пенсионират.
Свикнали сме да мислим за културното завещание като нещо непрекъснато, сталбилно, непроменящо се в годините. Може би е добре да помислим за българските общности в чужбина като част от една световна българска нация, която към този момент не е единствено затворена в рамките на страната ни. Благодарение на интернет, имаме хиляди случаи, в които се вижда по какъв начин мигранти, примерно, от Гърция се местят в Германия, от Германия във Англия, от Англия - в Щатите, това е един доста динамичен развой. Също толкоз динамични са процесите, с които е обвързвано, ние учените го назоваваме " конструирането на културното завещание ", само че това са процеси, които допускат преместването на културното завещание зад граница, т.е., какво тези мигранти носят от родината в своя куфар.
Културното завещание, в действителност, институциите, които българите зад граница провеждат, с цел да го поддържат, ги поддържа и ги прави общественост.
От института са подготвили листовка, в която оферират на страната съответни политики в помощ на мигрантите. Една от тях е да се допусне опция да съществуват читалища зад граница и те да вземат участие по разнообразни планове, естествени у нас. Въпреки че има стотици съботно-неделни учебни заведения зад граница, единствено две са обичайните учебни заведения, в които децата учат по 5 дни седмично по българската стратегия
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ