Три планети се оказаха малки звезди
Най-малко три от обектите, за които астрономи допускаха, че съставляват планети, намиращи се в орбитата на други звезди, се оказаха дребни звезди. Това евентуално не са единствените неточности в каталога с екзопланети. И въпреки всичко, измежду близо 5000 доказани открития процентът на неточност е по-малък от 0,1 %.
Най-хубавото нещо на науката е, че се самокоригира (макар и от време на време това да се случва много бавно). За тази цел обаче в началото нещата би трябвало да се объркат. Изглежда, че тъкмо това се е случило с наблюдения, осъществени от галактическия телескоп „ Кеплер “.
След като в началото са класифицирани като планети, в този момент трите обекта, открити по време на задачата на „ Кеплер “, са разказани в научното издание Astronomical Journal като звезди. Подобна неточност евентуално е позволена при още един обект.
Проблемът не е нито в звездите, нито в „ Кеплер “, а в програмата за удостоверение. „ Кеплер “ записва яркостта на стотици хиляди звезди неведнъж. Впоследствие в тези данни се търсят спадове в яркостта, които могат да подсказват, че става дума за планета, блокираща част от звездната светлина. Дори когато сходни спадове са регулярни, обектът се смята за „ планетарен претендент “. Над 5000 сходни претендента са разпознати посредством данни от „ Кеплер “ и TESS, без да бъдат добавяни към каталога с известните досега екзопланети.
Едва откакто се отхвърлят разнообразни други евентуални пояснения, тези претенденти се вписват публично като екзопланети. Първоначално учените ревизират дали звездата не се движи в резултат на хипотетичното гравитационно въздействие на планетата. За страдание, това е муден развой и изисква работа с някои от най-големите телескопи в света. Ето за какво техниките за статистическо удостоверение взимат превес.
В случая с Kepler-854b, Kepler-840b и Kepler-699b (да не се бърка с GJ 699b – планета, орбитираща звезда на Барнард) обаче потвържденията са били неточни.
Според създателите на научния труд казусът е, че тези три обекта са прекомерно огромни, с цел да са планети.
„ Повечето екзопланети са с размера на Юпитер или доста по-малки – споделя Праджвал Нираула, ученик на Масачузетския софтуерен институт. – Подозрително е, когато размерът е два пъти по-голям от този на Юпитер. Обекти, по-големи от това, не могат да бъдат планети, а ние открихме тъкмо сходно нещо. “ В случая Нираула приказва за планетарния радиус. Два пъти колкото Юпитер се равнява на 8 пъти по-голям размер.
Четвърти обект, наименуван Kepler-747b, чийто радиус е 1,8 пъти по-голям от Юпитер, се намира на границата сред звезда и планета.
До момента нито една от тези някогашни екзопланети не са представлявали необикновен интерес за астрономите. Те, явно, са прекомерно огромни, с цел да поддържат живот, и нито една от тях не разполага с някакви в действителност отличителни характерности (като да вземем за пример дъжд от желязо). Ето за какво някои хора могат да се зачудят за какво нанесената промяна е от голяма важност.
„ Хората разчитат на този лист, с цел да изследват популацията на планети като цяло – споделя създателят на проучването доктор Ави Шпорър. – Ако ползвате извадка с няколко неточности, резултатите ви евентуално няма да са точни. Ето за какво е значимо описът с планети да е безупречен. “
Източник: IFLScience
