Тъжната история на разводите
Най-известният бракоразвод в историята си остава този на Хенри VIII. Битката стартира през 1527 година, когато Хенри се пробва да принуди папата да анулира брака му с Катрин Арагонска, която не съумява да му обезпечи правоприемник от мъжки пол. Решен да вземе по-младата и красива Ан Болейн за жена, Хенри най-сетне къса с Рим през 1533 година и се афишира за глава на нова черква – Английската черква. Съпътстващите вреди от едностранното решение на Хенри е един цялостен метод на живот, който продължава повече от хиляда години вечно изчезват не просто едно мощно застъпничество или античните обреди, а голямата мрежа от религиозни учебни заведения, лечебни заведения, манастири и манастири, поддържащи обществената тъкан на страната.
Ако се споделя, че лицето на Елена е пуснало хиляда кораби, то това на Ан затваря хиляда църкви. Синът, който зачева обаче, е мъртвороден, и единствено три години след брака Ан е наказана за измяна, невярност и блудничество и е обезглавена. Дори и до през днешния ден някои я считат за „ разрушителката на дома “, дамата, чиято необуздана обществена упоритост унищожила святостта на брака. Обикновено се допуска, че поради нея в Англия се отприщва вълна от разводи.
Но обстановката заблуждава. Бракът на Хенри с Ан довежда до тъкмо един бракоразвод – през 1552 година Терминът даже не се употребява още веднъж до 1670 година Всъщност, до момента в който протестантска Европа стартира да възприема концепцията, че в действителност може да има солидни аргументи за преустановяване на брака, Англия в действителност не демонстрира същите усещания. Новата черква на Хенри VIII освен се афишира против развода при каквито и да е условия, само че и надалеч изпреварва католическата Европа във връзка с рестриктивните мерки за даване на анулация на брака.
Съпротивата на Църквата на Англия против развода е толкоз мощна, че единствената опция е посредством акт на Парламента. Не е изненадващо, че малко хора са имали средства или податливост да излагат частното си неодобрение пред пресата, обществеността и 800 политици. Когато законът за бракоразвод най-сетне влиза в действие през 1857 година и „ шлюзовете да отворени “, броят на разводите в британската история е едвам 324.
И единствено 4 от тези 324 случая са заведени от дами. Съпругът би трябвало да потвърди невярност, с цел да получи бракоразвод. За разлика от това, жена е длъжна да потвърди с изключение на невярност, и други изключително утежняващи условия, с цел да имат същите учредения. С течение на годините дамите научават, че бруталността, изнасилванията, изоставянето и финансовият надзор не се броят. Всъщност, на Парламента наподобява му е мъчно да каже какво се брои, до момента в който Джейн Аддисън не стартира делото си през 1801 година Тя завоюва въз основа на изневярата и кръвосмешението на господин Адисън със сестра му.
Преди сполучливия бракоразвод на госпожа Адисън, най-хубавото, на което дамите могат да се надяват, е законна разлъка, която е под юрисдикцията на църковните съдилища. Лица и от двата пола могат да предявят иск за разлъка въз основа на животозастрашаваща свирепост или невярност. Жените, които получават законна разлъка, могат да живеят настрана от съпрузите си, постоянно на издръжла, избрана от съда. Процесът е безценен и непосилен – затова има единствено няколко десетки случая годишно – и най-после, без значение какви са основанията за раздялата, жена би трябвало да бъде целомъдрена и послушна към брачна половинка си. А в случай че няма в действителност смекчаващи условия, тя може да чака и да загуби и попечителството над децата си.
Наполеон се развежда с първата си жена
Липсата на благоприятни условия за дамите, не значи, че те просто стопират да се пробват. Основанията за анулация включват неспособност да се употребява брака. Самото тестване за даване на доказателства – брачната половинка постоянно е подлагана на физически прегледи от най-натрапчив тип – е задоволително, с цел да възпрe множеството дами. Но през 1561 година Уилмът Бъри от Девън желае отменяне с претекста, че брачният партньор й Джон е физически некадърен да употребява брака. Акушерките се съгласяват, че госпожа Бъри е девствена, а доктор свидетелства, че след ритник от кон господин Бъри остава единствено с един тестис, с размерите на мъничко зърно. Съдът съответно анулира брала. За страдание, след освобождението си от Уилмът, Джон се ожени още веднъж и му се ражда наследник.
Срамът от делото Бъри довежда до надалеч по-строго пояснение на разпоредбите, в това число новата наредба, че в случай че някогашен брачен партньор ненадейно „ откри “ своята потентност, анулацията става невалидна. Независимо от това, през 1613 година, Франсис, графиня на Есекс, и нейното семейство, показват импотентност в своя иск против рубрика на Есекс. Както сподели бащата на графинята, „ графът нямаше мастило в писалката си. “ Графът не оспорва обстоятелството, че бракът в никакъв случай не е бил употребяван. Но, припрян да избегне унижението, той споделя, че му е мъчно единствено с Франсис.
Аристократичното общество не знае какво да направи по случая. Междувременно Франсис се влюбва в обичания велможа на крал Джеймс I, графът на Съмърсет. Тя е обезверена да се омъжи за него и се готви да направи всичко, с цел да завоюва делото си – рисково положение, което ще има своите последици.
Адвокатите на Франсис имат вяра, че са намерили решение в неразбираем акцент от светеца от 13 век Тома Аквински. Според Аквински човек би могъл да бъде краткотрайно безпомощен, в случай че е забъркано магьосничество. Графът на Есекс, настояват юристите на Франсис, е станал жертва на незнайно лице. Следователно е допустимо анулация на брака без достойнството му да бъде наранена. Малко хора одобряваха аргумента на Аквински и сигурно не и архиепископа на Кентърбъри. Но Франсис и Съмърсет имат мощен съдружник в лицето на краля. Искът е задоволен с болшинство гласове и двойката се омъжва през декември 1613 година
Това обаче не е краят на историята. Две години по-късно кралят получава писмо, което не може да пренебрегва. То упреква Франсис, че е отровил сър Томас Овърбъри, един от най-силните критици против анулацията на браковете, който комфортно умира единствено 10 дни преди решението на съда. И в случай че това не е задоволително нездравословно, Овърбъри умира, до момента в който е пандизчия в Лондонската кула – изпратен там по заповед на краля. Зад очевидния скандал лежеше допустима интрига, достигнала чак до трона. Заподозрените са хванати със смайваща скорост. Франсис е задържан и се признава за отговорен за опит за ликвидиране. Позорната двойка е трайно прогонена в провинцията, където претърпява дните си в оскърбление и взаимно обвиняване.
