Незабравимите сентенции на Пабло Неруда
Най-известният чилийски стихотворец Пабло Неруда получава Нобелова премия за литература през 1971 година, само че с изключение на с поезията си, той е прочут и с безсмъртните си изречения.
Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите.
Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.
Обичам любовта, където двама си разделят и хляба, и леглото.
Можеш да отрежеш всички цветя, само че не можеш да спреш пролетта.
Нека с благотворителност забравим тези, които не ни обичат.
Ако нищо не може да ни избави от гибелта, дано най-малко любовта ни избави от живота.
Не си като никоя друга, щом аз те обичам.
Смехът е езикът на душата.
Във всичко в този свят има част от моята душа.
Не забравяй да бъдеш благополучен!
В потока незатихващ на дамите, във всички други диря единствено тебе.
Трябва да мечтаем, с цел да продължаваме напред.
Исках да стана стихотворец, който може да обхване колкото се може повече… Исках да споя в едно индивида, природата, пристрастеностите и събитията и всичко това да се развива изцяло взаимносвързано.
Да усещаме любовта на тези, които ни обичат, е огънят, който поддържа нашия живот.
Моята орис беше да обичам и да кажа довиждане.
