Ученикът Николай Кънев: Роботите нямат морал, което ги прави по-добри от хората в определени случаи
Най-голямото ми предпочитание е да основа робот, който да замести полицията, тъй като роботите не могат да вземат пари. Много по-добре могат и да засекат някое нарушаване. Това сподели в изявление за БГНЕС единадесетокласникът Николай Кънев, който взе участие в клуб по роботика в Професионалната гимназия по електротехника и автоматика в София.
Според Кънев, роботите в избрани случаи са по-добри от хората, тъй като нямат морал, което въпреки това може да сътвори проблем. „ Ако не зададеш морал не се знае какво може да стане – може да стане Апокалипсисът, за който се приказва, само че може да стане и доста по-добре “, двоуми се момчето, което от две години, с изключение на с програмиране се занимава и с роботика.
Кънев е уверен, че роботите и хората не би трябвало да се конкурират, а допълват.
„ Роботите и хората би трябвало да се допълват, тъй като те имат доста добра връзка сред себе си. Ако на един човек му лишава да направи едно нещо по-дълго, роботът ще може да го направи за доста по-кратко време “, съобщи той и добави, че в началото влезнал в гимназията, с цел да програмира, само че когато схванал, че има извънкласни действия по роботика му допаднало, че може да програмира и роботи.
„ Освен това в роботите има нещо особено – по този метод може да изразиш себе си, може да направиш нещо, което по-късно да радва, и теб, и близките “, споделя ученикът.
Той е взел участие в създаването на роботите „ Робко “, „ Трипи “, Зумо “, системата за надзор на достъп „ Аксес надзор “ и в създаването на приложение.
„ Трипи е робот, който следва линия. Целта му е да следва допустимо най-бързо линията без да излезе от нея. Количката пък работи с дистанционно управление и може да върви на всички места. За пожарникарите е от изгода, тъй като, в случай че пожарникарят не може да мине през дадена област на пожара, тя може. Тя е огромна, с цел да може да катери планински неравности. Количката е планувана не да носи вода, а да види от кое място поражда пожарът и дали има някой, който е заплашен “, разкрива Кънев задачата на роботите, в чието основаване и доусъвършенстване взе участие.
Съученичката му Никол Николова споделя и за останалите роботи, които учениците демонстрираха в границите на Деня на отворените порти в гимназията.
„ Роботът „ Робко “ е ръка, която се употребява в промишлеността. Той хваща обещано нещо и го реалокира от точка „ А “ до точка „ Б “. Той е прикован за прахосмукачката „ Кибуки “, която разрешава на ръката да се движи напред и обратно. Управлява се от преносим компютър, а не от табло. „ Сумо “ е другият робот, чиято цел е да избута съперника си от даденото очертание. Това е като сумото в действителния живот, само че сред роботи “, показва предназначението им.
Тя мечтае да направи визията на роботите по-приятна за човешкото око.
„ Аз съм се насочила към уеб дизайна, в сравнение с към това да съединявам роботи. Гледам също по този начин дадените неща извън да наподобяват по-приемливи за човешкото око. Да не е просто пластмаса, гума и тенеке. Да е малко по-усъвършенствано “, показва минусите на умните машини Николова и прибавя, че казусът в сегашните прахосмукачки е дребният контейнер, както и че не са задоволително ниски, с цел да влизат на труднодостъпни места. Според момичето е належащо роботът да смалява в допълнение засмукания от пода боклук, с цел да събира повече боклуци.
Преподавателят по „ Схемотехника “ и началник на клуба по роботика инж. Иван Иванов, изяснява, че тази опция в учебното заведение се развива от три години в границите на Индустрия 4.0.
„ Около 35-40 възпитаници от 8-12 клас са записани в клуба. Всеки възпитаник прави разнообразни неща и всяко дете способства със своите познания и умения “, споделя преподавателят.
Той прибавя още, че вземат участие в разнообразни надпревари, измежду които в интернационалното ревю на Робо Лигата, Националният конкурс „ Младежко творчество “ в Горна Оряховица, както и в надпревари сред учебните заведения.
„ Освен показаните до момента роботи, имаме 3 D роботи, които са за независимо насочване в конюнктура и влизане и излизане от лабиринт. Имаме работа с доста програмиране, нова програмна среда на остарелия робот „ Робко 1 “, които е от 80-тегодини. Вече може да го управляваме посредством таблет, телефон, местна мрежа и интернет. Работим по повод и на умните къщи – ръководство на температура, осветяване, наличие. Изграждането на фотоволтаични системи също са част от задачите ни. В момента за всичко това осигуряваме стратегии “, разкрива мащабите на заниманията на учениците и прибавя, че построяват и оранжерия за развъждане на краставици.
Попитан къде се намира страната ни във връзка с роботиката в света, Иванов споделя, че има какво да научим от света, отнасящ се за материалната база.
„ Като хрумвания и програмни артикули се нареждаме добре. Най-трудната част е материалната част и времето, което децата могат да отделят за това занятие “, добави още учителят.
Според Кънев, роботите в избрани случаи са по-добри от хората, тъй като нямат морал, което въпреки това може да сътвори проблем. „ Ако не зададеш морал не се знае какво може да стане – може да стане Апокалипсисът, за който се приказва, само че може да стане и доста по-добре “, двоуми се момчето, което от две години, с изключение на с програмиране се занимава и с роботика.
Кънев е уверен, че роботите и хората не би трябвало да се конкурират, а допълват.
„ Роботите и хората би трябвало да се допълват, тъй като те имат доста добра връзка сред себе си. Ако на един човек му лишава да направи едно нещо по-дълго, роботът ще може да го направи за доста по-кратко време “, съобщи той и добави, че в началото влезнал в гимназията, с цел да програмира, само че когато схванал, че има извънкласни действия по роботика му допаднало, че може да програмира и роботи.
„ Освен това в роботите има нещо особено – по този метод може да изразиш себе си, може да направиш нещо, което по-късно да радва, и теб, и близките “, споделя ученикът.
Той е взел участие в създаването на роботите „ Робко “, „ Трипи “, Зумо “, системата за надзор на достъп „ Аксес надзор “ и в създаването на приложение.
„ Трипи е робот, който следва линия. Целта му е да следва допустимо най-бързо линията без да излезе от нея. Количката пък работи с дистанционно управление и може да върви на всички места. За пожарникарите е от изгода, тъй като, в случай че пожарникарят не може да мине през дадена област на пожара, тя може. Тя е огромна, с цел да може да катери планински неравности. Количката е планувана не да носи вода, а да види от кое място поражда пожарът и дали има някой, който е заплашен “, разкрива Кънев задачата на роботите, в чието основаване и доусъвършенстване взе участие.
Съученичката му Никол Николова споделя и за останалите роботи, които учениците демонстрираха в границите на Деня на отворените порти в гимназията.
„ Роботът „ Робко “ е ръка, която се употребява в промишлеността. Той хваща обещано нещо и го реалокира от точка „ А “ до точка „ Б “. Той е прикован за прахосмукачката „ Кибуки “, която разрешава на ръката да се движи напред и обратно. Управлява се от преносим компютър, а не от табло. „ Сумо “ е другият робот, чиято цел е да избута съперника си от даденото очертание. Това е като сумото в действителния живот, само че сред роботи “, показва предназначението им.
Тя мечтае да направи визията на роботите по-приятна за човешкото око.
„ Аз съм се насочила към уеб дизайна, в сравнение с към това да съединявам роботи. Гледам също по този начин дадените неща извън да наподобяват по-приемливи за човешкото око. Да не е просто пластмаса, гума и тенеке. Да е малко по-усъвършенствано “, показва минусите на умните машини Николова и прибавя, че казусът в сегашните прахосмукачки е дребният контейнер, както и че не са задоволително ниски, с цел да влизат на труднодостъпни места. Според момичето е належащо роботът да смалява в допълнение засмукания от пода боклук, с цел да събира повече боклуци.
Преподавателят по „ Схемотехника “ и началник на клуба по роботика инж. Иван Иванов, изяснява, че тази опция в учебното заведение се развива от три години в границите на Индустрия 4.0.
„ Около 35-40 възпитаници от 8-12 клас са записани в клуба. Всеки възпитаник прави разнообразни неща и всяко дете способства със своите познания и умения “, споделя преподавателят.
Той прибавя още, че вземат участие в разнообразни надпревари, измежду които в интернационалното ревю на Робо Лигата, Националният конкурс „ Младежко творчество “ в Горна Оряховица, както и в надпревари сред учебните заведения.
„ Освен показаните до момента роботи, имаме 3 D роботи, които са за независимо насочване в конюнктура и влизане и излизане от лабиринт. Имаме работа с доста програмиране, нова програмна среда на остарелия робот „ Робко 1 “, които е от 80-тегодини. Вече може да го управляваме посредством таблет, телефон, местна мрежа и интернет. Работим по повод и на умните къщи – ръководство на температура, осветяване, наличие. Изграждането на фотоволтаични системи също са част от задачите ни. В момента за всичко това осигуряваме стратегии “, разкрива мащабите на заниманията на учениците и прибавя, че построяват и оранжерия за развъждане на краставици.
Попитан къде се намира страната ни във връзка с роботиката в света, Иванов споделя, че има какво да научим от света, отнасящ се за материалната база.
„ Като хрумвания и програмни артикули се нареждаме добре. Най-трудната част е материалната част и времето, което децата могат да отделят за това занятие “, добави още учителят.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ