Ето къде да видим съкровището, което пази най-големите БГ мистерии
Най-голямото българско богатство - Вълчитрънското, ще гостува в залата на Археологическия музей в Пловдив до 18 ноември. Изложбата „ Власт и мощ " ще бъде открита на 25 юли. В нея са планувани за първи път и серия беседи на британски за задграничните туристи и чужденците, които са приели Пловдив за собствен дом.
Вълчитрънското богатство е смайващо, тежи 12,450 кг, направено е от 23-каратово злато, добито по българските земи, и е най-голямото богатство в Европа от късната бронзова ера. То пристигна за първи път под тепетата през 2019 година, оповестява " Марица ".
В мрачния 28 декември 1924 година в лозята до плевенското село Вълчитрън се разиграва една археологическа драма. Братя Цветанови са хванали лопатите в лозето си благодарение на десетина ратаи. Те работят наедно с служащите си и в един миг от напълно плитко - по-малко от педя от земята, едната лопата удря различен метал!
Цветанови бързо разкопават мястото и попадат на 13 потъмнели и покрити със спечена пръст съдове. Решават, че това е пиринч. „ Около съдовете няма непокътнати останки от текстил, с който да са били обгърнати. Такива нещо рядко се откриват по нашите климатични условия ", изяснява уредникът в Археологическия музей Екатерина Илиева.
Братята натоварват на каруцата откритието си и у дома вземат решение, че най-големият съд, леко потъмнял „ пиринч ", който тежи 4,395 кг, може да се употребява за нещо потребно - да сипват в него помията за прасето си. След няколко дни от търкането на четинясалата свинска муцуна в ръба на съда, той внезапно блесва като чисто злато! Едва тогава Цветанови за първи път позволяват, че това може би не е пиринч, а злато.
По това време към момента не съществува построена измежду българите просвета, че античните предмети имат културна стойност и би трябвало да се предават на страната. Според настоящия тогава закон, половината от цената на находката се заплаща на откривателите.
„ За това, че братята по този начин и не предават съкровището първоначално, можем да допуснем, че не са знаели по какъв начин стои законово този въпрос. Или са сметнали, че огромното тегло на съдовете - над 12 кг, е повече от паричната премия, която ще вземат ", прибавя Екатерина Илиева.
Когато осъзнават, че съдовете са златни, те стартират да режат части от златото и да го употребяват. Рязани са елементи от петте дребни похлупаци. Използвали са евентуално лозарска ножица или такава за рязане на тел. Сега три от петте дребни похлупака са съществено повредени.
Един ортодонт в Плевенско оповестява на управляващите за съкровището. По това време към момента всеобщо хората си вършат златни зъби. „ Той вижда, че избрани лица разполагат със доста количество злато, и подава сигнал към управляващите. Така научаваме за това богатство. Нямаме визия дали съдовете са били повече ", изяснява госпожа Илиева.
Вълчитрънското богатство е второто най-старо злато, открито по нашите земи по-късно от Варненския некропол - от 15. век прочие н. е. Изработено е в късната бронзова ера. Специалният разбор демонстрира, че златото, употребявано в него, е добито по нашите земи, а не идва от Трансилвания или Мала Азия. Това се потвърждава от спектралния разбор, който демонстрира характерно съществуване на калай, което се среща единствено в златните залежи сред Дунава и Егейско море.
Съдове от такова злато са откривани в България, Източна Румъния и в региона на Одеса.
Мистерия е предназначението на считаните за похлупаци съдове. В тях има приложения от сребро, от долната им част - доста комплицирана конструкция, чието предопределение е мистерия за учените. „ Предполага се, че може да са били нещо като цимбали, с които се издава тон ", споделя Илиева. Тези ритуални звуци са били свързани с култа към божественото дете Загреус в Тракия.
Теорията обаче към този момент е отхвърлена от науката поради характерен златен кръг в края на съдовете, който би попречил те да се употребяват за издаването на тон. Вероятно са били похлупаци на други керамични, богато украсени съдове.
Най-непонятното нещо от Вълчитрънското богатство е така наречен триделен съд. Трите му златни елементи са свързани с тръбички. Дръжката откъм гърба е от сребро и по-скоро наподобява на част от машина, в сравнение с от обреден съд. За какво е употребена тази „ златна троица ", науката няма пояснение. „ Вероятно такива съдове са употребявани за изразходване на вино и питиета, които имат и ритуална стойност ", допуска Екатерина Илиева.
Вълчитрънското богатство е смайващо, тежи 12,450 кг, направено е от 23-каратово злато, добито по българските земи, и е най-голямото богатство в Европа от късната бронзова ера. То пристигна за първи път под тепетата през 2019 година, оповестява " Марица ".
В мрачния 28 декември 1924 година в лозята до плевенското село Вълчитрън се разиграва една археологическа драма. Братя Цветанови са хванали лопатите в лозето си благодарение на десетина ратаи. Те работят наедно с служащите си и в един миг от напълно плитко - по-малко от педя от земята, едната лопата удря различен метал!
Цветанови бързо разкопават мястото и попадат на 13 потъмнели и покрити със спечена пръст съдове. Решават, че това е пиринч. „ Около съдовете няма непокътнати останки от текстил, с който да са били обгърнати. Такива нещо рядко се откриват по нашите климатични условия ", изяснява уредникът в Археологическия музей Екатерина Илиева.
Братята натоварват на каруцата откритието си и у дома вземат решение, че най-големият съд, леко потъмнял „ пиринч ", който тежи 4,395 кг, може да се употребява за нещо потребно - да сипват в него помията за прасето си. След няколко дни от търкането на четинясалата свинска муцуна в ръба на съда, той внезапно блесва като чисто злато! Едва тогава Цветанови за първи път позволяват, че това може би не е пиринч, а злато.
По това време към момента не съществува построена измежду българите просвета, че античните предмети имат културна стойност и би трябвало да се предават на страната. Според настоящия тогава закон, половината от цената на находката се заплаща на откривателите.
„ За това, че братята по този начин и не предават съкровището първоначално, можем да допуснем, че не са знаели по какъв начин стои законово този въпрос. Или са сметнали, че огромното тегло на съдовете - над 12 кг, е повече от паричната премия, която ще вземат ", прибавя Екатерина Илиева.
Когато осъзнават, че съдовете са златни, те стартират да режат части от златото и да го употребяват. Рязани са елементи от петте дребни похлупаци. Използвали са евентуално лозарска ножица или такава за рязане на тел. Сега три от петте дребни похлупака са съществено повредени.
Един ортодонт в Плевенско оповестява на управляващите за съкровището. По това време към момента всеобщо хората си вършат златни зъби. „ Той вижда, че избрани лица разполагат със доста количество злато, и подава сигнал към управляващите. Така научаваме за това богатство. Нямаме визия дали съдовете са били повече ", изяснява госпожа Илиева.
Вълчитрънското богатство е второто най-старо злато, открито по нашите земи по-късно от Варненския некропол - от 15. век прочие н. е. Изработено е в късната бронзова ера. Специалният разбор демонстрира, че златото, употребявано в него, е добито по нашите земи, а не идва от Трансилвания или Мала Азия. Това се потвърждава от спектралния разбор, който демонстрира характерно съществуване на калай, което се среща единствено в златните залежи сред Дунава и Егейско море.
Съдове от такова злато са откривани в България, Източна Румъния и в региона на Одеса.
Мистерия е предназначението на считаните за похлупаци съдове. В тях има приложения от сребро, от долната им част - доста комплицирана конструкция, чието предопределение е мистерия за учените. „ Предполага се, че може да са били нещо като цимбали, с които се издава тон ", споделя Илиева. Тези ритуални звуци са били свързани с култа към божественото дете Загреус в Тракия.
Теорията обаче към този момент е отхвърлена от науката поради характерен златен кръг в края на съдовете, който би попречил те да се употребяват за издаването на тон. Вероятно са били похлупаци на други керамични, богато украсени съдове.
Най-непонятното нещо от Вълчитрънското богатство е така наречен триделен съд. Трите му златни елементи са свързани с тръбички. Дръжката откъм гърба е от сребро и по-скоро наподобява на част от машина, в сравнение с от обреден съд. За какво е употребена тази „ златна троица ", науката няма пояснение. „ Вероятно такива съдове са употребявани за изразходване на вино и питиета, които имат и ритуална стойност ", допуска Екатерина Илиева.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ