Най-големият проблем днес вече не е коронавирусът, а страхът, тревожността

„ Най-големият проблем през днешния ден към този момент не е коронавирусът, а страхът, тревогата и суматохата, които провокираха високите етажи на властта. Мисля, че те, както и обществената изолираност са доста по-тежки за хората, които са в заплаха. Не желая да кажа, че COVID-19 не е рисков, само че той е толкоз рисков, колкото и елементарния грип, числата го демонстрират. Преди две години елементарният грип взе 25 хиляди жертви единствено в Германия. Грипът като цяло е рисков. “ Това поделя доктор Рюдигер Далке, който остава правилен на философската си настройка и разсъждава на глас за посланията, които ни изпраща пандемията от Covid-19 в книгата си „ Защита от инфекции “. На страниците й известният доктор с 40-годишна процедура и фокус върху психосоматиката с духовни измерения, естествената и различната медицина търси отговорите на няколко съществени въпроса: Какво се случи? Как да го преодолеем? Как да продължим напред? Защо днешният свят изисква по-неотложно от всеки път подсилване на имунната система?

Нашият свят изисква подсилване на имунитета – в този момент и в бъдеще

За благополучие, психоневроимунологията прие смисъла на душата за имунната система и го потвърди научно в редица студии. Толкова по-учудващо е с каква безочливост академичната медицина и нейните подгласници – политиката и формалните медии, още веднъж и още веднъж залагат на насаждането на боязън при всяка грипна вълна или зараза. При сегашната пандемия от Covid 19 не е по-различно.

Широки пластове от популацията към момента имат вяра, че официозите ги осведомят обективно. Но вместо да обръщат внимание на естествени и трайни средства и способи за укрепване на имунната система, те всяват суматоха. А страхът, както към този момент акцентирах, способства неимоверно за отслабването на имунитета.

Психоневроимунологията, както и проучвания с плацебо и ноцебо резултат потвърдиха, че страхът понижава защитните сили.

Професор Шрьодер от университета на Франкфурт на Одер потвърди това, което всеки общопрактикуващ доктор знае или най-малко подозира: в случай че предизвестява мъжете, на които предписва бетаблокери, че е допустимо приемът им да аргументи загуба на еректилната им дарба, 30 от 100 пациенти в действителност изпитват проблеми с потентността. Не се ли уточни тази заплаха обаче, пациентите са единствено двама.

Какво значи това? Самото споменаване от страна на лекарите на заредена със боязън опция плаши пациентите и покачва 15 пъти вероятността от съответна реакция! Фармакологичният фактор е отговорен за оскъдни 2% от признаците, до момента в който психичният боязън – за цели 30!

С незаконното занемаряване на душевната страна на здравните проблеми академичната медицина лишава популацията от доста шансове за излекуване и е капан, който тази книга ще ви помогне да избегнете.

Какво значи боязън?

Страх означава теснота: думата неслучайно произлиза от латинската angustus. Като се стесняваме вътрешно, ние се затваряме за всичко, което идва извън. Но за жалост, отграничаването и разграничаването тогава не се реализират оптимално тъкмо там, където би било в действителност належащо: против невидимата опасност от инфекциозна болест. В смисъла на тълкуването на болестните картини е даже противоположното. Тялото замества душата и се трансформира в сцена на тези тематики, които душата отхвърля. Примерите са толкоз многочислени, колкото и болестните картини.

За някои хора споделяме, че са честни сърца. При това освен сърцето, само че и всичките им органи и телесни сектори са почтени до болежка. Те ни дават откровена информация по какъв начин стоят нещата с нас в реалност. Нужно е единствено да ги попитаме.

Ако през втората половина от живота не отваряме сърцето си необятно, тялото се нагърбва с тази роля и в следствие се снабдявам с уголемено сърце, т.е. сърдечна непълнота. И тук държанието, което лежи в основата на този проблем, дефинира болестната картина. Това, че въпросното заболяване се среща толкоз постоянно, приказва красноречиво за днешното положение на човешките взаимоотношения. И по какъв начин вместо да одобряваме старостта като подарък, ние я трансформираме в извор на страдалчество.

Ако престанем да израстваме душевно, импулсът за напредък се придвижва на телесно ниво и в най-лошия случай се демонстрира като недоброкачествен израстък.

Ако през втората половина от живота се откажем „ да се променим и да станем като деца “ в сходство с библейската повеля, и тази тематика потъва в телесното. Вместо да погледнат на света през любопитните очи на Малкия принц и да си върнат детската непорочност, доста от нас деградират и се вдетиняват. Наричаме го „ болест на Алцхаймер “, както е разказано в „ Старостта като подарък “.

Във връзка с тематиката за страха важи следното: в случай че не демонстрираме умишлено онази неприкритост, която животът изисква, тя пада на телесно ниво. Или казано разговорно:

Който не се възбужда повече от живота,
открива тялото си за възбудители.

Да посрещнем намерено провокациите на живота, е най-ефикасната помощ, която можем да окажем на имунната си система – вместо да я отслабваме още повече в теснотата на страха!

От психосоматична позиция би трябвало най-сетне да престанем „ да ядем боязън “. Имам поради напълно безусловно: който употребява месо от заклани в смъртен смут животни (т.е. телесни елементи на чувстващи създания, принудени да чакат дълго пред бокса в кланицата, с цел да бъдат умъртвени с електрошок), той разумно изяжда и съхранените в месото невотрансмитери на страха.

Животните ги отделят несметно в предсмъртната си мъка. И защото са идентични за всички бозайници, се отразяват и върху ядящия това месо. Стресовият хормон е и си остава стресов хормон! Дори да се абстрахираме от физическия съставен елемент, остава душевният.

Не познавам последовател на peace food (миротворна храна), който получава под паника офанзиви, само че за сметка на това съм срещал доста фенове на месото, които страдат от тях. Да, има единични случаи и измежду веганите, тъй като страхът е многопластова тематика. Но би трябвало ли да поддържаме „ културата на страха “ и хранейки се?

Откога въобще толкоз доста хора страдат от паник офанзиви? Когато бях студент, страданието въобще не беше на дневен ред; във всеки случай не беше тематика, която да се дискутира необятно. Всичко се промени, когато Европейски Съюз забрани клането на животни в селскостопанските ферми – от хигиенични съображения! Предписанията за месарниците станаха дотам строги, че под натиска на лабораториите също бяха принудени да прекратят тази активност и единствено месокомбинатите добиха законовото право да колят животни. Подозирам, че съвпадението на времето не е единствено въпрос на статистика. В Австрия за паник офанзиви се заприказва съществено едвам откакто страната стана член на Европейски Съюз и стартира старателно да поддържа неговата политика, опираща се на лобиране за огромната промишленост.

Този лобизъм следва мотото на Европейски Съюз и Съединени американски щати „ за огромните срещу дребните “: сянката на всички огромни политически споразумения. Малките нямат лоби, по тази причина пък при огромните са в обилие и по тази причина през днешния ден те преобладават в политиката. Така в миналото огромните национални партии се изродиха в лобистки ковачи на фрагменти. За благополучие, от ден на ден хора го виждат, което способства за упадъка им.

От: „ Защита от инфекции. Как да укрепим имунната си система трайно с естествени естествени средства “, Рюдигер Далке, изд. Кибеа 2020 година
Снимка: goodreads.com