Най-често руснаците са воювали срещу турците. И почти винаги са

...
Най-често руснаците са воювали срещу турците. И почти винаги са
Коментари Харесай

Кой е основният враг на Руската империя?

Най-често руснаците са воювали против турците.

И съвсем постоянно са излизали безспорни спечелили от тези битки.

Четири епохи Русия и Османската империя водят кръвопролитна битка за крайбрежието на Черно море, Балканите и Кавказ. От средата на XVI в. до края на Първата международна война двете страни претърпяват над 10 войни и въоръжени спорове. Средно не са минавали и 25 години без бойците на противоборстващите страни да не се срещнат още веднъж на бойното поле.

 Балканска серия

Балканска серияВасилий Верешчагин

Първият в историята боен конфликт сред руснаци и турци е през 1541 година. Тогава хан Сахиб I Герай, чието Кримско ханство е политически подвластно от Османската империя, подхваща поход против Москва. Той се обръща към султана да му помогне като му даде отряд от еничари и артилерия. Руските войски  убедителна победа, „ доста татари избиват и на турците доста оръдия унищожават “. 

 Бягството на Сахиб Герай с ордата от Ока. 1541 година

Бягството на Сахиб Герай с ордата от Ока. 1541 г.Свободни източници

Южната агресия на Руското царство, покоряването на Казанското (1552 г.) и Астраханското (1556 г.) ханство, поражда съществено безпокойствие у султан Селим II. Високата врата схваща, че е належащо допустимо най-скоро руснаците да бъдат изтласкани от границите на Османската империя и на подвластния от нея Крим. Военният триумф обаче не се усмихва на турците. През 1569 година с неуспех приключва опитът им да завземат Астрахан, а през 1572 година в борбата край Молоди, на 50 км от Москва, дружно с войската на кримския хан Девлет Гирей умират близо 7000 елитни еничари.

 Портрет на Селим II, султан на Османската империя

Портрет на Селим II, султан на Османската империяСвободни източници

Войните от края на XVII и началото на XVIII в. като цяло имат сполучлив край за съветската страна: тя стопира експанзията на Османската империя в украинските земи, като резервира Киев и териториите на левия бряг на река Днепър, а също и като превзема през 1696 година турската цитадела Азов на брега на Азовско море и стартира основаването на първия постоянен военно-морски флот. Прутският поход от 1711-а обаче се оказва леден душ за руснаците, тъй като при тази интервенция 80-хилядната войска на Петър I е обкръжена в Молдавия от 200 000 турци и кримски татари. Царят съумява да подписа мир с съперника и да резервира армията, само че Азовската цитадела е изгубена съвсем за четвърт век.

 Азовски флот. Гравюра от крнигата на Йохан Георг Корб

Азовски флот. Гравюра от крнигата на Йохан Георг Корб „ Дневник за пътешестване на Корб до Московия “Свободни източници

Една от най-важните войни в историята на руско-турското противоборство е войната от 1768-1774 година. През юли 1770 година съветската ескадра изцяло унищожава турския флот в Чесменския залив на Егейско море и по този начин тя завоюва цялостно владичество в Източното Средиземноморие. „ Водата се смеси с кръв и пепел и изглеждаше необикновено скверно. Обгорели трупове на хора плуваха по вълните и пристанището толкоз се изпълни с тях, че лодките мъчно можеха да се разминават “,  участвалият в сраженията княз Юрий Долгоруки. 

 Битката при Чесме, 1770 година

Битката при Чесме, 1770 г.Владимир Косов (CC BY-SA 4.0)

След триумфа на море идват триумфите и на суша: турските армии търпят проваляне при Ларга, Кагула и . За известно време в ръцете на съветските войски е едно от най-важните пристанища на Османската империя – . В края на войната Крим се афишира за самостоятелен и се изплъзва от властта на султана (полуостровът ще бъде причислен към Руската империя през 1783 г.). Заедно с това Русия получава правото да има в Черно море военноморски флот, който може гладко да минава през Босфора и Дарданелите.

 Сражение при Кагул

Сражение при КагулЙохан Мартин Вил

По време на последвалите военни спорове чак доникъде на XIX в. Русия сполучливо изтласква отслабената Османска империя от Северното Причерноморие, Кавказ и Балканите. Успешно стартира за съветските войски и Кримската война 1853-1856 година. В борбата при Синоп на 30 ноември 1853 година съветският флот дефинитивно побеждава турския: 15 кораба са потопени, над 3000 моряци умират, а командирът на турския флот вицеадмирал Осман паша е хванат. „ С откровена и сърдечна наслада ви разпореждам да кажете на НАШИТЕ смели моряци, че им благодаря за подвига, осъществен за славата на Русия и за достойнството на съветското знаме. Радвам се да видя, че  не е забравено в съветския флот, че правнуците са почтени за своите прадядовци “,  император Николай I до военноморския министър Александър Меншиков.

 Синопско стълкновение

Синопско сражениеИван Айвазовски

„ Клането в Синоп “, както е наречена тази борба в британската преса, е повода във войната на страната на турците да се включат Англия, Франция и кралство Сардиния. Съюзниците се възползват от техническата назадничавост на съветската войска и в последна сметка реализират победа. Едно от най-тежките условия на Парижкия кротичък контракт, който поставя завършек на войната, е загубата на правото на Русия да поддържа флот в Черно море (ограничението е анулирано през 1871 г.).

 Палуба на линейния транспортен съд

Палуба на линейния транспортен съд „ Императрица Мария “ по време на Синопското сражениеАлексей Кившенко

След като турците грубо потушават въстанията на християнското население в България и Босна през 1876 и 1877 година вълна от отвращение обгръща цяла Европа. На 24 април 1877 година Русия афишира война на Османската империя, чиято цел е освобождението на балканските нации. Въпреки краткотрайните компликации, военната акция на съветската войска се развива сполучливо и през януари идната година доближава до подстъпите към Истанбул. Според изискванията на подписания в Сан Стефано кротичък контракт публично е провъзгласена независимостта на Румъния, Сърбия и Черна Гора (които на процедура към този момент от дълго време са се изплъзнали от властта на султана), турците отстъпват на руснаците част от териториите в Кавказ и на Балканите, а също така дават автономност на Босна и Херцеговина. Главният резултат от мира е възобновяване на българската страна, включваща обширни територии от Черно до Егейско море. През първите няколко години България би трябвало да бъде под директно съветско ръководство. 

 Превземането на София от военачалник Гурко

Превземането на София от военачалник ГуркоСвободни източници

Това усилване на позициите на Руската империя на Балканите буди съществено безпокойствие измежду западните страни. Под техния дипломатически напън изискванията на Санстефанския мир са преразгледани на мирния конгрес в Берлин през лятото на 1878 година. Независимостта на Румъния, Сърбия и Черна Гора е доказана, само че Босна и Херцеговина вместо автономност получават „ краткотрайна “ окупация от австро-унгарски войски (след по-малко от 20 години районът публично попада под властта на Виена). Вместо Велика България са учредени едно мощно орязано откъм територия васално княжество с център в София и самостоятелна провинция на Османската империя – Източна Румелия. „ Европа ни даде единствено правото да бием турците, да проливаме съветска кръв и да харчим съветски пари, само че въобще да не извличаме изгода нито за себе си, нито за нашите единоверци по лично убеждение “,  руският дипломат в Истанбул Николай Игнатиев. 

 Сатирична карта на Европа, 1877

Сатирична карта на Европа, 1877Frederick Rose

Последният въоръжен спор в историята на противоборството сред двете империи е Първата международна война. Руската войска съумява освен да провали проектите на турците да завземат съветското Закавказие, само че и да преминат в огромно контранастъпление. Така при започване на 1916 година войските на военачалник Николай Юденич разгромяват 3-а турска войска и завземат стратегически значимия град Ерзурум, който открива път за нахлуване в дълбочина на османските територии.

 Турско оръдие, завладяно от съветската войска Ерзулум, 1916

Турско оръдие, завладяно от съветската войска Ерзулум, 1916Свободни източници

Не било обаче съдено съветските войски да съкрушат турците. Февруарската гражданска война от 1917-а води освен до рухването на самодържавието в Русия, само че и до стремглав крах на съветската войска. Турските войски съумяват да върнат под своя надзор цяла Източна Анадола и даже да завземат съветските Батумска и Карска област. При все това изходът от международния спор за Османската империя към този момент е превдварително решен и дните на самата Висока врата са преброени.

 Руски окопи в горите на Сарикамиш

Руски окопи в горите на СарикамишСвободни източници

След края на Първата международна война за някогашните непримирими врагове стартира невероятен интервал в двустранните им връзки. Болшевиките оказват поддръжка на Турското национално придвижване на Кемал Ататюрк в битката му против задграничната намеса. В последна сметка Съветска Русия и учредената през 1923 година на останките на Османската империя Турска република даже стават съдружници, въпреки тази дружба да продължава доста дълго.

 Посещение на руската делегация в Турция

Посещение на руската делегация в Турция

създател: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР