Съдебен психиатър разкри "истинската мотивация" на медицинската сестра-убийца
Най-близко до извратените мисли и планове на Луси Летби може да се стигне с листчетата, натъпкани с нейните драсканици.
Детективите допускат, че тези късчета доказателства са били оставени за полицията в нейната къща в Уестборн Роуд, Честър, като индиректен, само че тенденциозен опит да се постави завършек на убийствата ѝ.
Въпреки че изпитвам огромно почитание към старателното водене на делото против тази отвратителна килърка от страна на полицията, не мога да се съглася с тяхното пояснение.
Тези надраскани бележки са, просто казано, взор към душeвността на Луси Летби.
В кариерата си съм изследвал четири дами, които са умъртвили бебета. Всички те страдаха от толкоз мощни психотични заблуди, че бяха прекъснали връзката си с действителността.
Не това виждаме в тези бележки с пощенски стикери. Тук няма доказателства за психологично заболяване, което да е толкоз тежко, че да понижи наказателната отговорност на Летби.
Това, което ми направи усещане, са изразите на ненавист към себе си, виновност, позор и самосъжаление, както и ниската самонадеяност - това, което психиатрите назовават " отрицателни знания ". Виждаме го във изречения като " Не заслужавам мама и баща ", " Мразя себе си ", " Аз съм ужасяващ и злобен човек ", " Не заслужавам да пребивавам " и " Светът е по-добре без мен ".
От дясната страна на зелената записка тя е добавила с основни букви следните бележки: " БЕЗ НАДЕЖДА ", " ОТЧАЯНИЕ ", " ПАНИКА ", " СТРАХ ", " ИЗГУБЕН ".
Две припокриващи се аргументи изясняват сходни прояви. Първата, въпреки че това по никакъв метод не понижава порочността на дейностите ѝ, е малко осъзнаване, че това, което е направила, е прекомерно извънредно, с цел да си го представим.
Тя споделя: " Нямам думи. Аз съм ужасяващ човек - заплащам си за това всеки ден
Малка част от нея, въпреки и в несъгласие с това, което в действителност правеше с тези бебета, наподобява изпитва виновност. Може би по тази причина думите са притиснати на толкоз дребни части хартия: с изключение на самосъжаление, те съставляват и нейната съвест - а тя е била доста лимитирана по обсег и размер.
Нямаше задоволително виновност, с цел да я спре да продължава да убива, нито задоволително, с цел да я накара да признае какво е направила по време на процеса. Но това не значи, че в подсъзнанието ѝ не е имало парченце, която да е в спор.
Детективите допускат, че тези късчета доказателства са били оставени за полицията в нейната къща в Уестборн Роуд, Честър, като индиректен, само че тенденциозен опит да се постави завършек на убийствата ѝ.
Въпреки че изпитвам огромно почитание към старателното водене на делото против тази отвратителна килърка от страна на полицията, не мога да се съглася с тяхното пояснение.
Тези надраскани бележки са, просто казано, взор към душeвността на Луси Летби.
В кариерата си съм изследвал четири дами, които са умъртвили бебета. Всички те страдаха от толкоз мощни психотични заблуди, че бяха прекъснали връзката си с действителността.
Не това виждаме в тези бележки с пощенски стикери. Тук няма доказателства за психологично заболяване, което да е толкоз тежко, че да понижи наказателната отговорност на Летби.
Това, което ми направи усещане, са изразите на ненавист към себе си, виновност, позор и самосъжаление, както и ниската самонадеяност - това, което психиатрите назовават " отрицателни знания ". Виждаме го във изречения като " Не заслужавам мама и баща ", " Мразя себе си ", " Аз съм ужасяващ и злобен човек ", " Не заслужавам да пребивавам " и " Светът е по-добре без мен ".
От дясната страна на зелената записка тя е добавила с основни букви следните бележки: " БЕЗ НАДЕЖДА ", " ОТЧАЯНИЕ ", " ПАНИКА ", " СТРАХ ", " ИЗГУБЕН ".
Две припокриващи се аргументи изясняват сходни прояви. Първата, въпреки че това по никакъв метод не понижава порочността на дейностите ѝ, е малко осъзнаване, че това, което е направила, е прекомерно извънредно, с цел да си го представим.
Тя споделя: " Нямам думи. Аз съм ужасяващ човек - заплащам си за това всеки ден
Малка част от нея, въпреки и в несъгласие с това, което в действителност правеше с тези бебета, наподобява изпитва виновност. Може би по тази причина думите са притиснати на толкоз дребни части хартия: с изключение на самосъжаление, те съставляват и нейната съвест - а тя е била доста лимитирана по обсег и размер.
Нямаше задоволително виновност, с цел да я спре да продължава да убива, нито задоволително, с цел да я накара да признае какво е направила по време на процеса. Но това не значи, че в подсъзнанието ѝ не е имало парченце, която да е в спор.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ