Тайбе Юсеин – Да пребориш съдбата
Навръх 27-ия си рожден ден Тайбе Юсеин ликува с първата с купа при дамите в битката. Макар че в кариерата си има 8 медала от огромни шампионати, златото все й се изплъзваше. И идва 7 години след международния успех при девойките. Само преди дни в съветския град Каспийск момичето от разградското село Мъдрево побеждава в инфарктна битка представителката на домакините Ина Тражукова (11:8), с цел да ликува под №1 в Европа.
Тръгнах с настройката, че този път златото няма да ми се изплъзне – разкрива европейската шампионка Тайбе Юсеин. – Във финала единственото ми терзание бяха домакинските пристрастия на реферите. За благополучие нямаше субективизъм и се успокоих. Да, борбата бе на няколко пъти спирана – един път поради електронното табло, след това имаше оспорвания на съдийски отсъждания. Но мен ме интересуваше единствено успеха и най-после си взех златото.
След разочароващото показване на олимпиадата Рио 2016, на която остава 13-а, Юсеин е на път да се откаже от битката. Но в спорта я връща треньорът Петър Касабов, с който става и №1 в света при девойките през 2011-а. Психологическата рецесия трае година, в която тя има неуверени изяви, само че въпреки всичко печели сребро на Евро 2017.
“Вече открих спокойствието, което търсих – споделя националката. – И съм много по-уверена в това, което върша. Да тренировките ни са доста сложни. Но знам, устоя ли, на съревнование ще ми е елементарно, както се случи и в този момент. ”
А в Каспийск в действителност е безапелационнa. Първите две срещи не дава и точка на съперничките си, а на полуфинала бие с туш.
Талантът на момичето е видян още от Сава Семков, неин наставници в Русенското спортно учебно заведение. “Още когато я доведоха при мен, знаех че ще успее – споделя той. – Борбата е мъжки спорт, само че Тайбе има повече качества от мъжете. ”
Първите й изяви са на национални битки. Когато е 14-годишна, татко й Мустафа я води в локалния клуб в родното им село Мъдрево, Разградско. Там треньор е съименникът му Мустафа Кесман. След няколко месеца на тренировки тя отива на съревнование и мери сили с момчета. Става трета и получава орден. “Тогава усетих усета на успеха, който ме държи и до през днешния ден ”, признава Тайбе.
Спортът по този начин превзема шампионката, че тя е непримирима да показва уменията си и в дебюта си на огромно шампионата. На европейското за кадетки Албена 2004 националката е по-малка от своите съпернички с 3 година само че това не я стопира. И прибягва до почтена неистина. Състезава се под непознато име и с непознати документи. Остава седма при каките, което още повече я окуражи да става все по-добра и по-добра.
Първоначално майка й е резервирана към увлеченията на щерка си по мъжкия спорт. Но откакто идват триумфите не стопира да я поддръжка. А татко й постоянно я съпровожда на голями конгреси.
Идол на шампионката е легендата Валентин Йорданов, също ученик на русенската школа, който става 7 пъти международен и 7 пъти европейки отличник, а на олимпиадата Атланта 1996 сграбчва златото.
“Когато за първи път отидох в залата, на всички места по стените имаше негови фотоси – спомня си тя. – Израснах с него. Той е бил извънреден техничар, излизал е от всевъзможни обстановки. Коронната му хватка е вътрешна сарма от сутерен, която в този момент е и моя. ”
Сега момичето от Мъдрево разкрива, че от дълго време е преодоляла психическата преграда против какви състезателки излиза. Макар че във времето на технологиите мъчно може да се скрие. “Стъпиш ли на тепиха, в случай че си добър – ще спечелиш ”, счита тя.
А към изявите на Тайбе е имало интерес и от щабовете на други страни – Турция и Азерлайджан. Тя обаче отхвърля апетитни предложения. Чувства се добре тук, в България. И точно с трикольора желае да реализира и най-голямата си фантазия – да покори олимпийския връх.
След време пък се надява да съобщи опита си на млади гении. Но поради спортната си кариера към този момент отсрочва завършването на НСА “Зная, че треньорите не са добре заплатени, само че пък човек би трябвало да следва фантазиите си ”, споделя метафизичен Тайбе.
Нова прическа
след съревнование
Повечето спортисти си имат свои ритуали. Тайбе Юсеин не е изключение от тях. Фен е на прическите и след следващата конкуренция към този момент е подготвена с нова визия. “Не трансформирам нищо преди съревнование, а по-късно – споделя тя. – Така завършвам с нещо и стартирам друго, на чисто. ” Любителка е на татуировките. По тялото си към този момент има две. Едната е част от молитва, която счита че й носи шанс. С изключение на 2016-а няма година, в която да се е върнала без орден от огромно състезание. Признава, че не е вярваща, само че счита че има мощ, която й оказва помощ. А в свободното си време не стопира да чете престъпни романи. В кухнята пък е сама занаятчия на гозбите си.
ЗА НЕЯ
Атакуващият жанр ще ѝ донесе още триумфи
Тайбе е един от най-големите ни гении. Можеше да завоюва доста повече медали. Като дребна правеше атрактивни хватки от русенската школа. После се промени, затвори се. Досега финалите постоянно са й били слаби. Но към този момент има нов жанр на битка, атакуващ, би трябвало да залага и на комбинацията от хватки. И да се старае да взима повече точки, а по-малко да дава. Да не се опасява, само че и да не си мисли, че е най-хубавата. Ако тренира вярно считам, че в новия олимпийски цикъл ще има триумф.
Валентин Йорданов, олимпийски, 7 пъти
международен и 7 пъти европейски първенец
Трудно има вяра,
само че довери ли се
е за дълго
Тя е експерт. Знае какво желае и по какъв начин да го реализира. След олимпиадата имахме диалог. Тайбе е доста затворен човек, мъчно има вяра. Но един път повярва ли, то е за дълго. Намери в мен успокоение и се концентрира върху това, които желае. Промени си целия режим, храненето, диетата стана нейният метод на живот. Едно от хубавите й качества, че е доста упорита. Дори в последно време потеглям да спирам девойките от тренировки. А от нея все срещам укор: за какво съм им понижил натоварванията.
Петър Касабов,
старши треньор на националния тим
Упорита е, само че в никакъв случай не мрънка
Много е упорита. Колкото да й е мъчно, в никакъв случай не натоварва хората с проблемите си. Дори и след разочароващото показване на олимпиадата Рио 2016, не мрънка и нито един път не не оплака. Човек с огромно сърце. Винаги усмихната, лъчезарна и е отсреща да ти помогне. След толкоз доста малшанс, на европейското в Каспийск в действителност пристигна нейният звезден момент. Много е непрекъсната и съм сигурна, че триумфите й няма да спрат до тук.
Мими Христова, съотборничка и европейска вицешампионка по борба
Тръгнах с настройката, че този път златото няма да ми се изплъзне – разкрива европейската шампионка Тайбе Юсеин. – Във финала единственото ми терзание бяха домакинските пристрастия на реферите. За благополучие нямаше субективизъм и се успокоих. Да, борбата бе на няколко пъти спирана – един път поради електронното табло, след това имаше оспорвания на съдийски отсъждания. Но мен ме интересуваше единствено успеха и най-после си взех златото.
След разочароващото показване на олимпиадата Рио 2016, на която остава 13-а, Юсеин е на път да се откаже от битката. Но в спорта я връща треньорът Петър Касабов, с който става и №1 в света при девойките през 2011-а. Психологическата рецесия трае година, в която тя има неуверени изяви, само че въпреки всичко печели сребро на Евро 2017.
“Вече открих спокойствието, което търсих – споделя националката. – И съм много по-уверена в това, което върша. Да тренировките ни са доста сложни. Но знам, устоя ли, на съревнование ще ми е елементарно, както се случи и в този момент. ”
А в Каспийск в действителност е безапелационнa. Първите две срещи не дава и точка на съперничките си, а на полуфинала бие с туш.
Талантът на момичето е видян още от Сава Семков, неин наставници в Русенското спортно учебно заведение. “Още когато я доведоха при мен, знаех че ще успее – споделя той. – Борбата е мъжки спорт, само че Тайбе има повече качества от мъжете. ”
Първите й изяви са на национални битки. Когато е 14-годишна, татко й Мустафа я води в локалния клуб в родното им село Мъдрево, Разградско. Там треньор е съименникът му Мустафа Кесман. След няколко месеца на тренировки тя отива на съревнование и мери сили с момчета. Става трета и получава орден. “Тогава усетих усета на успеха, който ме държи и до през днешния ден ”, признава Тайбе.
Спортът по този начин превзема шампионката, че тя е непримирима да показва уменията си и в дебюта си на огромно шампионата. На европейското за кадетки Албена 2004 националката е по-малка от своите съпернички с 3 година само че това не я стопира. И прибягва до почтена неистина. Състезава се под непознато име и с непознати документи. Остава седма при каките, което още повече я окуражи да става все по-добра и по-добра.
Първоначално майка й е резервирана към увлеченията на щерка си по мъжкия спорт. Но откакто идват триумфите не стопира да я поддръжка. А татко й постоянно я съпровожда на голями конгреси.
Идол на шампионката е легендата Валентин Йорданов, също ученик на русенската школа, който става 7 пъти международен и 7 пъти европейки отличник, а на олимпиадата Атланта 1996 сграбчва златото.
“Когато за първи път отидох в залата, на всички места по стените имаше негови фотоси – спомня си тя. – Израснах с него. Той е бил извънреден техничар, излизал е от всевъзможни обстановки. Коронната му хватка е вътрешна сарма от сутерен, която в този момент е и моя. ”
Сега момичето от Мъдрево разкрива, че от дълго време е преодоляла психическата преграда против какви състезателки излиза. Макар че във времето на технологиите мъчно може да се скрие. “Стъпиш ли на тепиха, в случай че си добър – ще спечелиш ”, счита тя.
А към изявите на Тайбе е имало интерес и от щабовете на други страни – Турция и Азерлайджан. Тя обаче отхвърля апетитни предложения. Чувства се добре тук, в България. И точно с трикольора желае да реализира и най-голямата си фантазия – да покори олимпийския връх.
След време пък се надява да съобщи опита си на млади гении. Но поради спортната си кариера към този момент отсрочва завършването на НСА “Зная, че треньорите не са добре заплатени, само че пък човек би трябвало да следва фантазиите си ”, споделя метафизичен Тайбе.
Нова прическа
след съревнование
Повечето спортисти си имат свои ритуали. Тайбе Юсеин не е изключение от тях. Фен е на прическите и след следващата конкуренция към този момент е подготвена с нова визия. “Не трансформирам нищо преди съревнование, а по-късно – споделя тя. – Така завършвам с нещо и стартирам друго, на чисто. ” Любителка е на татуировките. По тялото си към този момент има две. Едната е част от молитва, която счита че й носи шанс. С изключение на 2016-а няма година, в която да се е върнала без орден от огромно състезание. Признава, че не е вярваща, само че счита че има мощ, която й оказва помощ. А в свободното си време не стопира да чете престъпни романи. В кухнята пък е сама занаятчия на гозбите си.
ЗА НЕЯ
Атакуващият жанр ще ѝ донесе още триумфи
Тайбе е един от най-големите ни гении. Можеше да завоюва доста повече медали. Като дребна правеше атрактивни хватки от русенската школа. После се промени, затвори се. Досега финалите постоянно са й били слаби. Но към този момент има нов жанр на битка, атакуващ, би трябвало да залага и на комбинацията от хватки. И да се старае да взима повече точки, а по-малко да дава. Да не се опасява, само че и да не си мисли, че е най-хубавата. Ако тренира вярно считам, че в новия олимпийски цикъл ще има триумф.
Валентин Йорданов, олимпийски, 7 пъти
международен и 7 пъти европейски първенец
Трудно има вяра,
само че довери ли се
е за дълго
Тя е експерт. Знае какво желае и по какъв начин да го реализира. След олимпиадата имахме диалог. Тайбе е доста затворен човек, мъчно има вяра. Но един път повярва ли, то е за дълго. Намери в мен успокоение и се концентрира върху това, които желае. Промени си целия режим, храненето, диетата стана нейният метод на живот. Едно от хубавите й качества, че е доста упорита. Дори в последно време потеглям да спирам девойките от тренировки. А от нея все срещам укор: за какво съм им понижил натоварванията.
Петър Касабов,
старши треньор на националния тим
Упорита е, само че в никакъв случай не мрънка
Много е упорита. Колкото да й е мъчно, в никакъв случай не натоварва хората с проблемите си. Дори и след разочароващото показване на олимпиадата Рио 2016, не мрънка и нито един път не не оплака. Човек с огромно сърце. Винаги усмихната, лъчезарна и е отсреща да ти помогне. След толкоз доста малшанс, на европейското в Каспийск в действителност пристигна нейният звезден момент. Много е непрекъсната и съм сигурна, че триумфите й няма да спрат до тук.
Мими Христова, съотборничка и европейска вицешампионка по борба
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ