„Принцът на Монпарнас“ пише с кръвта си любовно писмо и се самоубива
Навършват се 91 години от трагичната гибел на Жул Паскин. Световноизвестният художник, с рожденото име Юлиус Мордехай Пинкас, е български еврейски създател, именуван „ принцът на Монпарнас “. „ Той се самоубива в ателието си на 2 юни 1930 година – в навечерието на откриването на значима за кариерата му независима галерия. С кръвта от прерязаните си вени написа последно довиждане на своята неузаконена обич Луси Видил-Крог.
В деня на погребението на Паскин, 7 юни 1930 година, парижките галерии са затворени. Хиляди познати персони от артистичната общественост, композитори, писатели, банкери, търговци, индустриалци, дружно с джебчии, проститутки, просяци, сервитьори и бармани от заведенията за хранене и салоните, които постоянно е посещавал, изпращат художника до гробището Сент-Уен. Една година по-късно, тленните му остатъци са пренесени на гробището Монпарнас.
На гроба на Жул Паскин е изписан епитаф, чийто създател е френският стихотворец, публицист, живописен критик, огромен последовател и обожател на кубизма Андре Салмон: Свободен човек, воин на фантазията и на желанието, отварящ златни порти с кървящите си ръце, Паскин презря тленната плът. И стопанин на живота, той прегърна гибелта “. Това написа в книгата „ Жул Паскин “ Мария Василева, откривател на творчеството на художника, историк на изкуството, критик и куратор, написа Българска телеграфна агенция.
Жул Паскин е роден на 31 март 1885 година във Видин. Художник-акварелист, гравьор и десинатор, той остава в международното изобразително изкуство като един от най-големите майстори на четката от така наречен Парижка живописна школа, работил дружно с Пикасо, Модиляни, Матис, Шагал, Сутин. Паскин постоянно с горделивост е заявявал, че неговата татковина е България. Еврейската виртуална библиотека (JVL), която и най-изчерпателната онлайн енциклопедия на еврейската история, политика и просвета, с повече от 30 милиона гости от над 200 страни, разгласява биография на художника.
В нея написа: „ Бащата на Паскин е испански евреин, майка му е от италианско-сръбско родословие. Фамилията му е била една от богатите еврейски семейства във Видин, имала е доста земи и е търгувала със зърнени храни. Юлиус е седмото от осемте деца в фамилията. През 1891 година Юлиус Пинкас е възпитаник в първи клас в еврейското учебно заведение във Видин, след това фамилията се реалокира в Русе. Следващата година той ще продължи образованието си в Букурещ, където се преселва фамилията му.
От 1902 година бъдещият художник учи в Будапеща и Виена, а през 1903 година – в Мюнхен, в художественото учебно заведение на Мориц Хейман. Слуша лекции и в Кралската академия по изкуствата в Берлин. За първи път разгласява свои рисунки в две мюнхенски издания – в сатиричното списание „ Симплицисимус “ (Simplicissimus) през 1905 година и в илюстрирания седмичник „ Югенд “ (Jugend). Приема псевдонима Паскин (Pascin), анаграма от Пинкас.
Във Франция, където по-късно живее, името му се произнася Паскен. Негови карикатури, подписани „ Паскин Русчук “, се появяват и в българското списание „ Българан “ през 1906 година През 1905 година отпътува за Париж, където се сприятелява с Модилияни, Сутин, Кислинг, Шагал. Последователно в годините работи в Англия, Тунис, Съединени американски щати, Палестина, Испания и Португалия. “
Светът знае неговото отечество и не един и двама са откривателите на огромния художник. Десетки са книгите, албумите и написаните материали за бурния и драматичен живот на „ дунавският американец “, за неговите любови, възходи и падения. Близо век след неговата гибел и повече от век и половина от раждането на огромния френски художник във Видин, ползата към него не стихва и е обект на проучване.
Сред едно от най-интересните изледвания за Жул Паскин е документалният филм „ Голямата обич на френския „ терорист “ Амбел Рамбер “. Авторът на кино лентата е известният български документалист Атанас Киряков. Филмът споделя за един от най-големите художници на XX век и среща феновете с неповторимия роман на най-големия ценител и колекционер на художника – французина Амбел Рамбер.
По несравним метод във кино лентата Киряков, посредством думите на Рамбер, споделя за личността и творчеството на Паскин, които съставляват едно цяло. Чрез показване на неговото творчество и разбор на картините му, достигнали до нас, всеки който гледа кино лентата може да разбере художникът-бохем и да оцени и проникне в сърцевината на мита за неговия живот. Да се допре до скитническо съществувание на Жул Паскин, което носи отпечатъка на една странна орис, да се допре до оспорваната от няколко страни негова национална принадлежност.
Според критиците, които недвусмислено показват своята висока оценка за творчеството на Паскин, са изрично в едно – Парижката школа познава трима гениални по рождение художници – Пикасо, Паскин и Модиляни, напомня склуптурът Александър Пройнов. На този декор става неправилен разногласието, до каква степен е българин, румънец, германец, французин или американец. Жул Паскин просто е „ един метафизичен камък, получен от смесицата на еврейски рационализъм и комплексираност, балканска карма, немска философия на живота, френски дух и мирис на битие и испанско креативно ентусиазъм.
Балканската карма, или по-точно българската карма е фундаменталната съставна част на неговата екзистенция. Тя е в неговите първи подсъзнателни фантазми от родния Видин – турската баня, остарелия пазар, дюкяна на татко му, огромната река. Никога няма да узнаем до каква степен славата на България е била нужна на Паскин, само че към този момент сигурно можем да кажем, че той е безусловно нужен и неотделим от славата Видин и на България “, напомнят биографията му критиците в еврейската виртуална библиотека.
Паскин остана записан в историята на видинското еврейство вечно. Остава в историята на изобразителното изкуство като огромния френски художник, роден във Видин. Остана със своите забележителни произведения – гротеска на действителността. Сюжетите му и тематиките са безконечни – дамата, заобикалящата ни реалност. В стотиците изображения на парижки танцьорки, келнерки и модели се открива доста тъжна подигравка, потиснатост, трогване.
Най-забележителните му картини остават „ Блудният наследник “, „ Саломе “, „ Бедният Лазар “, „ Турска баня “, „ Сузана “. Неговите картини през днешния ден се продават за стотици хиляди долари и са разпръснати в доста музеи и частни сбирки по света. За страдание във Видин има единствено една негова творба, дарена през 2016 година
Оригиналната творба на Жул Паскин е дарена на Художествената изложба „ Никола Петров “ от видинчаните – предприемачите Димитър Чукарски, Любомир Пунчев и Владислав Ангелов, депутатът Владимир Тошев и тогавашния кмет на Видин Огнян Ценков. „ Етюд с фигури “ (молив и акварел върху хартия, с ръчен автограф на Паскин, щемпел „ Ателие Паскин “ и надпис „ USA 1919 “) е с оценка за достоверност на френския специалист Абел Рамбер, считан за най-големия ценител на творчеството на Паскин.
Видин през днешния ден пази споменът за Паскин – паметна плоча е сложена върху морена на мястото, където се е намирала къщата, в която е живял като дете огромният френски художник. Негов монумент е повдигнат във видинския квартал „ Калето “, дело на статуя Илия Върбанов. Видинският списък, музей и библиотека пазят десетки фотоси и документи, свързани с живота и делото на великия художник. Само преди дни във Видин стартира и планът „ Реставрация и акомодация на Синагога – Видин в туристически обект „ Културен център „ Жул Паскин “. След завършването на ремонта на 126-годишната постройка на Синагогата през идната година, видинчани и България ще може да се гордеят с културния център, носещ името на огромния художник Жул Паскин.
Вижте още:
