Научно доказано е, че човешката вяра може да ни излекува

Научно потвърдено е, че човешката религия може да ни излекува от всяка болест, променяйки нашия генетичен код. Когато понякога в медиите се появяват изявления за чудотворното излекуване от смъртоносна болест, по лицата на лекарите и учените, като предписание, се появява скептична усмивка.

Дори когато става въпрос за неоспорими обстоятелства, доказани от актуалните способи на проучване, обичайна медицина или ги отхвърля, или се пробва да изясни неочакваното възобновяване с неточност в истинската диагнозата на пациента.

Въпреки това, американският генетик Брус Липтън твърди, че благодарение на същинската религия, само посредством силата на вярата в Христос, хората в действителност могат да се отърват от всякакво заболяване. И в това няма никаква загадка или мистерия: проучванията на Липтън са посочили, че посоката на умствената конфигурация може да промяни генетичния код на даден организъм!

Гените са обект на човешката религия

С течение на годините, Брус Липтън специализира в региона на генното инженерство, сполучливо пази докторска дисертация, и е създател на няколко изследвания. През цялото това време, Липтън, както и доста генетици и биохимици допускат, че човек е един тип био-робот, който живее по авансово задана стратегия, записана в гените му.

Гените по отношение на тази позиция дефинират съвсем всичко – изключително външния тип, качествата и темперамента, предразположеността към избрани болести и в последна сметка животът. Никой не може да промени вашия персонален генетичен код, което значи, че можем да приемем единствено обстоятелството, че имате авансово избран темперамент.

Повратният миг в мнението на доктор Липтън стартира в края на 1980-те година, когато прави опити върху проучването на държанието на клетъчната мембрана. Преди в науката се смяташе, че гените са ситуирани в ядрото на клетката и че е належащо да се премине през мембраната. Експериментите на Липтън обаче са посочили, че външните въздействия върху клетката може да повлияят на държанието на гените и даже да доведат до промени в структурата им.

“Всъщност, аз не изобретявам нещо ново “ – споделя доктор Липтън. „ В продължение на епохи, хората са употребявали лекуване, известно като плацебо резултат – когато на пациента му се предлага неутрално вещество, потвърждавайки, че това лекарство. В резултат на това вещество в реалност се оказва, че то има лековит резултат. Но е необичайно, че науката към момента не разполага с пояснение за този феномен. “

Моето изобретение разреши да се даде пояснение: благодарение на вярата и нейната лечебна мощ човек доближава до промени в процесите на тялото му, в това число на молекулярно равнище. Той може да “изключи ” някои гени и да “включи ” други, и даже да промени своя генетичен код. . След това помислих за другите случаи на чудни изцеления. Лекарите постоянно ги отхвърлят. Но в действителност, даже да имахме единствено един подобен случай, той трябваше да накара лекарите да се замислят над неговата природа. И да стигнат до мисълта, че в случай че това се е удало на един, то е допустимо същото да сторят и други.

Всички бързаме за чудеса

Разбира се, академичната просвета приела възгледите на Брус Липтън с неприязън. Но той траял проучванията си, в хода на които поредно доказвал, че без всевъзможни медикаменти е изцяло допустимо да се въздейства на генетичната система на организма.

Включително, несъмнено, благодарение на особено подбрана диета. Така за един от своите опити Липтън основал порода жълти мишки с вродени генетични недостатъци, обричащи потомството им на ненужно тегло и къс живот. След това благодарение на специфична диета той постигнал мишките да стартират да дават поколение, изцяло друго от родителите си – с нормалния цвят, слаби и живеещи толкоз, колкото и всички останали.

Научният свят траял да посреща отрицателно концепциите на Липтън, само че той траял опитите и потвърдил, че аналогично влияние върху гените може да се реализира и с помощта, да речем, на въздействието на мощен екстрасенс или по пътя на избрани физически извършения. Новото научно направление, изучаващо въздействието на външните въздействия върху генетичния код, получило названието епигенетика.

И въпреки всичко за основното влияние, способно да трансформира положението на нашето здраве, Липтън счита точно силата на мисълта, това, което се случва не към, а вътре в нас.

„ В това също няма нищо ново – споделя Липтън. – Отдавна е известно, че двама души могат да имат идентична генетична предразположеност към рак, само че при единия заболяването да се прояви, а при другия – не. Защо? Защото са живели друго – единият по-често изпитвал стресове от втория, имали са разнообразни самокритика и самоусещане, пораждащи надлежно и друг ход на мислите.

Днес мога да настоявам, че ние сме способни да управляваме нашата биологична природа, ние можем благодарение на мислите, вярата и стремежите да влияем на нашите гени. Великата разлика сред индивида и останалите същества на Земята се заключава в това, че той може да трансформира своето тяло, да изцели самичък себе си от смъртоносни заболявания и даже да се отърве от наследствени заболявания, употребявайки психическите настройки на организма.

Ние надалеч не сме длъжни да бъдем жертви на нашия генетичен код и събитията на живота. Повярвайте в това, че можете да се изцелите и ще се излекувате от всяка болест. Повярвайте, че можете да отслабнете с 50 кг и ще отслабнете! “

На пръв взор всичко е пределно просто. Но единствено на пръв взор.

Когато съзнанието малее

Ако всичко беше толкоз просто, то множеството хора с лекост биха решавали всевъзможни проблеми със здравето благодарение на изговаряне на мантри от рода на „ Аз мога да се изцелявам от тази болест “, „ Аз имам вяра, че организмът ми е в положение да се излекува самичък “…

Но нищо от това не се случва и както разяснява Липтън, не може да се случи, в случай че психическите настройки проникват единствено в региона на съзнанието, определящо единствено 5% от нашата психическа активност, без да визира останалите 95% – подсъзнанието.

По-просто казано, единствено единици от тези, които са повярвали във опцията на самоизцелението със силата на своя мозък, в действителност фактически го имат вяра – и по тази причина реализират триумф. Повечето на равнище подсъзнание отхвърлят такава опция. Още по-точно – самото им подсъзнание, което на автоматизирано равнище управлява всички процеси в нашия организъм, отхвърля такава опция.

Освен това то (пак на равнище автоматизъм) нормално се управлява от правилото, че вероятността с нас да се случи нещо положително е къде по-малка от бъдещото протичане на събитията по най-лошия сюжет.

Според Липтън точно на такава гама нашето подсъзнание стартира да се настройва в интервала на ранното детство, от раждането до шест години, когато най-незначителните събития, съзнателно или инцидентно казани от възрастните думи, санкции, контузии образуват „ опита на подсъзнанието “ и в следствие – личността на индивида.

Освен това самата природа на нашата душeвност е устроена по този начин, че всичко неприятно, протичащо се с нас, се отсрочва в подсъзнанието доста по-лесно от спомените за приятните и радостни събития. В резултат „ опитът на подсъзнанието “ при множеството хора 70% се състои от негативен опит и само30% – от позитивен.

По подобен метод, с цел да се реализира в действителност самоизцеление, е належащо най-малко да се промени това съответствие с противоположното. Само по подобен метод може да се счупи бариерата, сложена от подсъзнанието на пътя към нахлуването на нашите мисли в клетъчните процеси и генетичния код.

Според Липтън работата на доста екстрасенси се състои точно в унищожаване на тази преграда. Но той счита, че подобен резултат може да се реализира и с внушаемост, и с други способи. Но огромната част от тези способи към момента чакат своето разкриване. Или просто необятно самопризнание.

След случилия се преди към четвърт век светогледен прелом Лептън траял своите проучвания в региона на генетиката, само че по едно и също време станал един от дейните уредници на разнообразни интернационалните конгреси за пробутване на мостове сред обичайна и различната медицина.

На проведените от него конгреси и семинари известни психолози, лекари, биофизици и биохимици седят паралелно до всевъзможни национални целители, екстрасенси и даже такива, които назовават себе си магове или вълшебници.

Последните нормално показват на множеството своите благоприятни условия, а учените устройват мозъчни офанзиви на опитите за научното им пояснение. А дружно мислят бъдещи опити, които биха помогнали да се открият и обяснят механизмите на скритите запаси на нашия организъм.

Именно в такава симбиоза сред езотериката и актуалните способи за лекуване с основна опора на опциите на душeвността на самия пациент Брус Липтън вижда главния път за бъдещото развиване на медицината. А дали е прав, или не, ще покаже времето.

Инфо: http://magnifisonz.com