НЗОК вече обмисля разсрочено плащане и на дълговете към българските болници
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) към този момент обмисля опция да влезе в договаряния с лечебни заведения, на които дължи пари за надлимитна активност и са я осъдили и да договаря разсроченото им погасяване. От 2015 до 2018 година заведените искове от лечебни заведения са на стойност 155 млн. лв., като доста от тях към този момент осъдиха НЗОК. Част от делата не са завършили на втора инстанция, само че в случай че касата изгуби всички каузи, общата дължима сума може да доближи 200 млн. лв. с лихвите, излиза наяве от стенограмата от едно от последните съвещания на Надзорния съвет на институцията.
Надлимитната активност съставлява медицински услуги, които лечебните заведения са направили и създали разноски за тях, само че НЗОК не им е платила, защото са над контрактуваните с лечебните заведения бюджети. Тезата на здравните управляващи е, че тази активност няма по какъв начин да се заплати, защото надвишава бюджета на НЗОК, а заплащанията би трябвало да влязат в признатите финансови параметри.
Масово съдът обаче отсъжда в интерес на лечебните заведения. Сред лечебните заведения, осъдили НЗОК за неизплатена надлимитна активност са “Токуда “, “Света София “, университетската болница в Плевен, лечебните заведения в Пазарджик, Лом, Силистра, Девин и дори университетската болница “Св. Иван Рилски “ в София, с което доктор Дечо Дечев в качеството си на някогашен шеф на болничното заведение съумя да осъди самичък себе си към този момент като шеф на НЗОК.
На съвещанието на Надзорния съвет доктор Кокалов предлага делата да се прегледат случай по случай и там където се реши, че съдът ще осъди НЗОК и на втора инстанция, да се пристъпи към договаряне с лечебните заведения, с цел да се избегне най-малко заплащането на лихвите.
Управителят на НЗОК доктор Дечев разяснява, че “казусът е доста тежък, тъй като е спорна практиката на съда “.
Надлимитната активност съставлява медицински услуги, които лечебните заведения са направили и създали разноски за тях, само че НЗОК не им е платила, защото са над контрактуваните с лечебните заведения бюджети. Тезата на здравните управляващи е, че тази активност няма по какъв начин да се заплати, защото надвишава бюджета на НЗОК, а заплащанията би трябвало да влязат в признатите финансови параметри.
Масово съдът обаче отсъжда в интерес на лечебните заведения. Сред лечебните заведения, осъдили НЗОК за неизплатена надлимитна активност са “Токуда “, “Света София “, университетската болница в Плевен, лечебните заведения в Пазарджик, Лом, Силистра, Девин и дори университетската болница “Св. Иван Рилски “ в София, с което доктор Дечо Дечев в качеството си на някогашен шеф на болничното заведение съумя да осъди самичък себе си към този момент като шеф на НЗОК.
На съвещанието на Надзорния съвет доктор Кокалов предлага делата да се прегледат случай по случай и там където се реши, че съдът ще осъди НЗОК и на втора инстанция, да се пристъпи към договаряне с лечебните заведения, с цел да се избегне най-малко заплащането на лихвите.
Управителят на НЗОК доктор Дечев разяснява, че “казусът е доста тежък, тъй като е спорна практиката на съда “.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ