НАП е виновна за безпрецедентния теч на лични данни през 2019 г.: Съдът
Националната организация за приходите (НАП) е отговорна за невиждания теч на персонални данни от масивите ѝ през 2019 година, защото не е подхванала нужните ограничения за отбрана, с които е можело да предотврати хакерската офанзива. Това е изводът от решението в Административния съд – София-град (АССГ), което Национална агенция за приходите заведе против Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД), заяви Лекс.
КЗЛД установи преди три години и половина, че приходната организация е бездействала във връзка с заплахата от приключване на персонални данни и издаде 20 наставления, които Национална агенция за приходите апелира в съда. С решението си арбитър Антоанета Аргирова удостоверява съвсем всички разпоредби на КЗЛД – анулира напълно 3 и отчасти 2 от общо 20-те наложителни ограничения, които би трябвало да извърши Национална агенция за приходите, с цел да не се повтори повече обстановката от 2019 година, когато обществено бяха публикувани ЕГН на над 5 млн. български жители.
Предписанията задължават Национална агенция за приходите да предприеме подобаващи механически и организационни ограничения за повишение отбраната при обработка на персонални данни в приложения за електронни услуги към жителите, както и да планува задоволително рестриктивни ограничения за достъп до базите данни, като те да не се достъпват с несъразмерни права от привилегированите консуматори.
Освен това приходната организация би трябвало да обнови операционните системи, да изготви вътрешни правила за анонимизиране, архивиране и заличаване на електронните данни, употребявани еднократно, и тактика за криптиране на данни от архивни информации. КЗЛД желае също Национална агенция за приходите да актуализира длъжностните характерности на чиновниците си с включени клаузи, касаещи обработването на персонални данни.
Приходната организация обаче се жалва пред съда, че дадените разпоредби са " доста общо дефинирани и ненапълно дефинирани, което създавало неясноти и препятствало тяхното осъществяване ". Също по този начин срокът от 6 месеца за тяхното осъществяване бил прекомерно къс, защото се изисквало провеждането на процедури по Закона за публичните поръчки.
КЗЛД установи преди три години и половина, че приходната организация е бездействала във връзка с заплахата от приключване на персонални данни и издаде 20 наставления, които Национална агенция за приходите апелира в съда. С решението си арбитър Антоанета Аргирова удостоверява съвсем всички разпоредби на КЗЛД – анулира напълно 3 и отчасти 2 от общо 20-те наложителни ограничения, които би трябвало да извърши Национална агенция за приходите, с цел да не се повтори повече обстановката от 2019 година, когато обществено бяха публикувани ЕГН на над 5 млн. български жители.
Предписанията задължават Национална агенция за приходите да предприеме подобаващи механически и организационни ограничения за повишение отбраната при обработка на персонални данни в приложения за електронни услуги към жителите, както и да планува задоволително рестриктивни ограничения за достъп до базите данни, като те да не се достъпват с несъразмерни права от привилегированите консуматори.
Освен това приходната организация би трябвало да обнови операционните системи, да изготви вътрешни правила за анонимизиране, архивиране и заличаване на електронните данни, употребявани еднократно, и тактика за криптиране на данни от архивни информации. КЗЛД желае също Национална агенция за приходите да актуализира длъжностните характерности на чиновниците си с включени клаузи, касаещи обработването на персонални данни.
Приходната организация обаче се жалва пред съда, че дадените разпоредби са " доста общо дефинирани и ненапълно дефинирани, което създавало неясноти и препятствало тяхното осъществяване ". Също по този начин срокът от 6 месеца за тяхното осъществяване бил прекомерно къс, защото се изисквало провеждането на процедури по Закона за публичните поръчки.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ