Изчезващ вид: бекхендът с една ръка в топ 100
Насладата от добре изпълнен бекхенд с една ръка – без значение дали си с ракета или непряк наблюдаващ, е особено възприятие на корта. Балансът, позиционирането на тялото, разгръщането на удара и елегантността, която внушава. Когато е механически изискан, за мнозина, този удар е лирика на игрището. Дали обаче не е на изгубване?
През 2014 година тенисистите в топ 100 на АТР, които играят бекхенд с една ръка са 26. В момента са едвам 11.
Кой в топ 100 играе бекхенд с една ръка?
| Стефанос Циципас (№3 в международната ранглиста) |
| Лоренцо Музети (№21 в международната ранглиста) |
| Григор Димитров (№25 в международната ранглиста) |
| Даниел Еванс (№29 в международната ранглиста) |
| Денис Шаповалов (№30 в международната ранглиста) |
| Ришар Гаске (№43 в международната ранглиста) |
| Душан Лайович (№71 в международната ранглиста) |
| Кристофър О’Конъл (№86 в международната ранглиста) |
| Даниелл Алтмайер (№98 в международната ранглиста) |
| Марко Чекинато (№91 в международната ранглиста) |
| Стан Вавринка (№100 в международната ранглиста) |
От изброените, петима са в топ 30 на международната класация. А от тях Григор Димитров и Стефанос Циципас са най-успешните. И двамата са стигали до №3 в международната класация. Гъркът има девет трофеи (една повече от първата ни ракета) в кариерата си, а за последната година беше няколко пъти единствено на една победа от това да завоюва първата си купа от Големия шлем.
От общо всички 11 личат имената и на Стан Вавринка и Ришар Гаске. Швейцарецът завоюва 16 трофеи (три от Големия шлем) в ерата на Федерер, Надал и Джокович, а френският тенисист също има 16 трофея на равнище АТР.
Разбира се, в първите 100 липсва името на Доминик Тийм (№102 в момента), който завоюва US Open през 2020 година, само че даже и да прибавим неговото име, играчите, играещи бекхенд с една ръка в елита, понижават.
Каква е повода? Един от отговорите дава капитанът на България за Купа „ Дейвис “ Валентин Димов. Според него има директна връзка с това по кое време децата стартират да упражняват тенис:
„ Когато тези играчи от топ 100, даже топ 200 на международната класация, са почнали да играят преди 15-20 години тенис, този жанр доста повече е бил навлязъл в играта. Те са почнали да се учат на тенис, когато са били единствено на 5-6 години и тогава е по-лесно и налично да играеш бекхенд с две ръце. По-назад във времето, децата са започвали да се учат на тенис, когато към този момент са на 7-8 години и тъй като са физически по-развити на тази възраст, са употребявали и повече бекхенд с една ръка “ – счита Димов.
Има и още една наклонност – тенисът да става все по-динамичен и физически придирчив по отношение на състезателите. Това е резултат от техническите условия при играта с две ръце. Тоест, играчи, които доста рано са почнали образованието си и играят противоположния си удар с две ръце, ставайки експерти, с цел да подобрят успеваемостта си, се нуждаят от оптимална спортна форма, което води и до по-бърза игра.
„ Бекхендът с две ръце има преимущество откъм мощ, разпространение и надзор. В модерния тенис се развива и кондиционната подготовка. Повишават се физическите благоприятни условия на играчите. Наблюдаваме какъв брой динамичен спорт става тенисът. В този подтекст, бекхендът с две ръце дава преимущество откъм мощ и надзор, само че подготовката за всеки един удар би трябвало да бъде доста по-прецизна, в сравнение с за бекхенд с една ръка. При втория случай имаш доста по-голяма независимост да компенсираш не толкоз положително позициониране с краката или позицията на тялото по отношение на топката. Така че нещата са свързани – тенисистите кондиционно се приготвят по-добре, с цел да може по-пълноценно да употребяват бекхенда с две ръце “ – счита Валентин Димов.
Играчите под 25 години, играещи бекхенд с една ръка в топ 100, са: Лоренцо Музети (21), Денис Шаповалов (23) и Даниел Алтмайер (24), тъй че може след години този жанр да изчезне?
„ Не мога да кажа, че бекхендът с една ръка е изчезващ жанр, само че несъмнено има по-малко деца, които играят по този начин. Разбира се, в случай че едно дете има развита физика, а и има желания от него и треньора му, то ще бъде подготвено да играе с една ръка “ – изяснява Валентин Димов, който с изключение на с националните състезатели на България, работи и с доста деца в школата си.
Интересно е, че доста възрастни, които за първи път хващат ракета, естествено им идва да играят бекхенд с една ръка – без, несъмнено, да е правено съответно проучване, а по-скоро на база на субективни усещания. Когато обаче става дума за работа със играч, няма време за губене.
„ Моите персонални желания са за бекхенда с две ръце. Аз също по този начин играя и това е обичаният ми удар в арсенала. Технически и образно по какъв начин наподобява осъществяването на бекхенда с една ръка е доста красиво, тъй че игрово предпочитам бекхенд с две ръце, само че за набюдаване избирам с една ръка “.
Това може би е и заключението, до което стигат от ден на ден играчи и фенове.
