Кметът на Видин: Не сме пожалили никого, който е длъжник на общината
Наскоро в община Видин започва планът за реставрацията на Видинската синагога и трансформирането й в културен център. Това е и мотивът, поради който сътрудниците от уеб страницата са потърсили кмета доктор Цветан Ценков за изявление, което публикуваме и за нашите читатели, тъй като то визира освен района, само че и цялата страна.
Автор на изявлението е Деница Митева.
Г-н Ценков, през лятото стартирахте плана за реставрацията на Видинската синагога и акомодацията й в културен център „ Жул Паскин “. Какво е смисъла на този план за града, какво ще промени неговата реализация?
Този монумент на културата и някогашен набожен храм – Видинската синагога, който е забавен даже от архитектурна позиция, тъй като е построен по виенски жанр от двама италиански архитекти, е извънредно значим освен за Видин, само че и за България. Ние като народ сме потвърдили, че имаме респект към нашите другари, съседи, съграждани и сънародници от разнообразни етноси, какъвто е и еврейският. И е значимо да се знае, че с този максимален за общността храм, който се трансформира в културен център, ние слагаме акцента върху това, че тези старинни здания могат да се трансфорат в туристически и културен център.
Видин като един старопрестолен град има страхотни исторически дадености, които са извънредно значими за града. Това са градските стени, Баба Вида, несъмнено, Капиите – входовете на града, старинните врати, през които се е минавало през вековете, ровът, който е бил цялостен с вода… И Синагогата е една от тях също.
Кога се чака да завърши плана, имаше и някои пречки около него?
Имаше доста пречки, които даже не желая да разясня. Но работата върви по проект и се надявам следващата година, през октомври, да имаме опция да открием реставрираната Синагога. Имам и увещание от посланика на Израел, че за събитието ще дойдат и посетители от най-високо равнище, представители на израелската страна в България и по света. Защото храмът е емблематичен и от позиция на това, че други сходни храмове по света също се разрушават и никой не взима ограничения за тях. Затова този план има и морално, и естетическо и туристическо значение за града.
Мислите ли, че обновената Синагога ще помогне развиването на туризма във Видин?
Аз съм уверен съм в това. Винаги съм казвал, че за Видин едно от нещата, които са извънредно значими, това е развиването на туризма.
Първо, ние имаме една неповторима даденост – това е река Дунав, през която влизат 100 хиляди туристи годишно. Сега, несъмнено, поради коронавирус обстановката цифрите са разнообразни, само че се надявам, че откакто всичко това отмине и откакто целият свят се ваксинира, това ще се възвърне. В България до момента годишно са влизали към 300 000 израелски туристи и уверенията на посланика са, че доста от тях ще предпочетат да посетят и Видин. Знаете, че интензивно се работи и по построяването на автомагистрала, която в доста непосредствен времеви проект ще направи допустимо напредването в Северозапада. И се надявам през Синагогата да дойдат и доста израелски туристи.
Споменахте новата автомагистрала. Кога фактически можем да чакаме приключен този план, какви са Вашите прогнози?
Мисля, че най-много до 2025 година ще имаме автомагистрала до София. Почти всички отчуждителни процедури и избор на екипи са направени до Ружинци, т.е. до 50-я километър. Остава една права, по която в този момент се водят правосъдни каузи по отношение на методите към два аграрни терена, само че мисля, че и това ще се реши до края на годината.
Друг е въпросът, дали страната ще се погрижи, до момента в който се строи правата до Монтана да се придвижи и тази до Враца.
За нас, видинчани, е извънредно значимо страната да проумее, че и двата прохода са от огромно значение. Това са „ Петрохан “ и проходът към Стара Загора, тъй като по този начин ще свържем „ Марица “ и „ Тракия “ с „ Хемус “.
Това са планове, които по-скоро зависят от страната, в сравнение с от локалната администрация, по този начин ли?
И да, и не. Защото зависят от локалната администрация дотолкоз, доколкото тя би трябвало да упражнява напън върху страната. Без това няма по какъв начин да стане. Ние до момента сме си мълчали, само че това би трябвало да се промени.
Ето образец – Коридор 4 е европейският кулоар, който върви от Солун и Истанбул през Видин към Виена. И е безусловно национално изменничество ние да не го създаваме и развиваме.
Не знам дали знаете, само че този кулоар обгръща и жп инфраструктурата. Има и план за 148-километрова чисто нова права сред Видин и София. Това значи един час път със скоростен трен, да вземем за пример, а не 5 часа.
Защо не се случват тези планове обаче?
Това би трябвало да попитате министъра на превоза и министър-председателя, които и да са те. Не ме питайте мен.
Има и различен значим въпрос, който би трябвало да се сложи на дневен ред – какво вършим с летищата? Ще имаме ли хеликоптери, ще я развиваме ли тази страна по някакъв метод и във връзка с въздушния транспорт… Ние нямаме никакъв развъртян превоз и по Дунав. Да сте чули да има пасажерски кораби, с изключение на туристически?
Не, за жалост не съм…
Естествено, че е за жалост. Но запитвам – от кого зависи това? От кмета на Видин или от министъра на превоза?
Вие ми отговорете от кого зависи?
Казвам – от министъра на превоза, от Министерския съвет.
Абсолютен народен нихилизъм е това да не развиваш водната северна връзка – сред Тутракан и Видин и сред Видин и Виена. Това е национално късогледство.
Тук съм съгласна с Вас, не се сещам за европейска страна, която да има сходна даденост и да не влага в ефикасното й развиване. Но Вие сте кмет, не можете ли нещо да извършите в тази посока?
Като видински кмет ще се опитам да упражня целия напън, който е вероятен, върху страната, с цел да се случат тези два коридора, които по този начин или другояче минават през моя град и биха могли да дадат огромен подтик за развиване. Защото няма по-централно, по-стратегическо място от Видин – на кръстопътя на Балканите, на 350 км от трите прилежащи Балкански столици, на няколкостотин километра от Виена и Истанбул.
Да, само че тук идва и парадоксът от последните десетилетия. Видин постоянно е оставал в периферията във връзка с развиването на страната, макар всички тези предимства…
Отново се връщам към тематиката за националното късогледство, за националния нихилизъм… Не може северните и западните региони в европейските страни да са най-развитите, а на Балканите да е назад. Не може от римско време още Видин да е бил централният град – тук е била Бонония, на 20 км от града е Рациария – и внезапно през последните 40 години всичко потегля единствено назад…
Защо? Сложно ли е да се „ обърне посоката?
Не, несъмнено, няма нищо комплицирано. Въпрос е на управнически и политически решения. Аз започнах доста да приказвам по тази тематика, за какво за мен има три значими неща в развиването на всеки район.
Първото е пътната районна и национална инфраструктура, която касае в това число и въздушния превоз. А ние, както към този момент споделих, във Видин имаме всичко – подготвен жп план, който да свързва София през Видин с Виена за няколко часа със скоростен влак; във връзка с въздушния превоз – имаме и летище, за което до ден сегашен никой нищо не е направил, а би трябвало да е народен приоритет, тъй като даже на концесия да се вземе това летище, това се случва под специфичен закон от страна на страната и министерство на превоза. Имаме и воден превоз – само че по Дунав, както към този момент споделих, също нищо не се случва през последните 30 години. И всичко това може да се развие доста елементарно, само че е въпрос на цели на страната, а не на кмета.
Второто нещо, извънредно значимо за един район, това е промишлеността, стопанската система. Но тя без първото, без инфраструктурата. не става. Т.нар. хай тех паркове и индустриални зони са нещо, което наложително би трябвало да се случи. Но, с цел да привличаш вложители, трябват инфраструктура и индустриални зони.
Третото, несъмнено, е да стъпиш на своята история, на даденостите, които имаш и да развиваш туризъм и просвета, фестивали и събития.
Това ли е проектът ви за Видин?
Да, това чака Видин – развита пътна инфраструктура, развити индустриални зони и фестивали. Видин има опция да се трансформира и в балкански фестивален център.
Аз съм този, който възвърне Видинския панаир. И държа да отбележа, че в страната има единствено два – в Пловдив и във Видин. Мечтая си за една Балканска фиеста, на която да съберем артисти от Балканите.
Това са трите съществени неща, по които освен Видин, само че и всеки един район може да работи. Но това значи и доста сериозна работа с държавното управление. Затова имам някаква вяра, че най-сетне нашият народ на идните избори ще одобри смяната и ще тръгнем в действителност да построяваме не най-бедната, не най-корумпираната, не най-мафиотски и демографски сринатата страна с най-голямата смъртност от ковид…
Така синтезирано, определението за страната ни звучи доста тъжно…
Така е, това е унизително, само че повода си е в нас. И мисля, че е време поколението на младите да получи нещо от нашето потомство. Защото аз съм към този момент над 50-годишен и желая, несъмнено, да остане нещо за поколението на моите деца, на моите внуци. Защото България в действителност е една прелестно място. Но за какво сме го докарали дотук, то отговорите са в доста направления.
Да се върнем към нещо по-положително… Към тематиката за културната инфраструктура, да вземем за пример, има ли други планове, които са на дневен ред за Видин?
Поставили сме акцент върху няколко значими неща. Първо, въз основата на всички исторически монументи и дадености, каквито притежаваме, и може би с изключение на Велико Търново, Варна и Пловдив, надали има различен град с толкоз доста исторически полезности, желаеме да развиваме Видин като културна столица на Северозапада и Балканите.
Стартирахме за пръв път в България „ Международен фолклорен фестивал “, на който пристигнаха сформира от кое място ли не. Поставихме началото и на „ Летни оперни музикални празници Баба Вида “, в съдействие с професор Нинова от Националната музикална академия. Имаме доста забавни фестивали – от Джулай Морнинг до седмицата на модерната музика, които стартирахме под една или друга форма. Т.е. цялостната идея за развиване е в тази посока. Но за задачата би трябвало и подпомагане от Министерство на културата. Много неща могат да се случат, има благоприятни условия и по Европейски планове да се финансират някои от тях. Но за две години е значимо, че поставихме акцента, а оттук насетне ще се борим за развиването им.
Докъде стигна работата по плана за нови обществени жилища. В какви периоди се планува реализацията му?
Обществената поръчка към този момент е пусната. Надявам се другата седмица да имаме избор на компания и да стартира работата.
Това, което ме тормози, е, и предвид на това, че малко преди диалога с Вас, при мен беше един от членовете на Видинската Строителната Камара, е внезапното повишаване на цените на строителните материали.
Ще се наложи да се обърна към Министерство на регионалното развитие с въпрос какво вършим с фрапантно скочилите цени на строителните материали.
Оказва се, че тринайсетте блока, които ни следва да пуснем и имаме избор на компании към този момент, може да не се случат, тъй като компаниите може и да не се съгласят да подпишат договорите. Защото по отношение на ценовата преграда, която се получи с този скок, тези планове стават неизпълними.
Мнението ми е, че и Строителната камара би трябвало да сигнализира районното министерство и да се търси решение на въпроса. Цените са пазарни и никой не е очаквал, че ще скочат в пъти, не в проценти.
Планирате и ремонт на постройката на общината, какво включва планът?
Много зависи от това, за което към този момент говорихме, че цените на строителните материали са скочили ужасно доста. Имахме концепция да осъществяваме план за енергийна успеваемост и даже бях доста изумен, че не е заложено по програмата, както е по „ зелената договорка “. Искахме да създадем фасадата със слънчеви колектори, с цел да добиваме и електрическа енергия, само че се оказа, че това не е допустимо. Т.е. има и пропуски, с които ние би трябвало да се съобразяваме – по отношение на това по какъв начин е заложена и по какъв начин утвърдена дадена стратегия.
Предвиждаме да изградим чилър система за отопление, да подновим асансьорите и още доста неща. На финала и с този план сме и се надявам до месец и половина да го приключим.
Г-н Ценков, по какъв начин оценявате бюджета на общината, започвайки последното тримесечие на годината? Ще се справите ли с задачите, заложени в годишната стратегия?
Абсолютно, ние към този момент сме се справили. И се веселя, че предприехме ограничения за основаването на общинско дружество „ Чистота, озеленяване и благоустройство “, да вземем за пример, откъдето също ще се кумулират средства. Подготвяме си и дружество „ Синя зона “, с цел да създадем нещата съвременни, а не да вървят едни хора и да събират едни такси. Оптимист съм, тъй като общината ни е финансово постоянна.
Ние не сме пожалили никого, който е дебитор на общината.
Всеки дебитор сме подали към съдиите по вземанията, тъй като намерихме много пробойни, които към този момент сме затворили и набирането на средства в хазната си вървят обикновено.
Дори като имате поради, че от 2004 г изобщо не са пипани таксите и цените на услугите. А това е нещо, което също би трябвало да се актуализира. Тогава минималната работна заплата е била 200 лева, сега е 650… Когато стартираме диалози в тази посока обаче, незабавно стартират да приказват по какъв начин желая да направя по-високи таксите. Но да бъдем почтени – не е обикновено да отдаваме за 35 лева декар земя, както е по разпоредба. А когато вие я отдавате, надали някой би си помислил, че може да я наеме под 100 лева от вас. Общините постоянно са ощетени в този смисъл.
Споменахте „ Чистота, озеленяване и благоустройство “. Това е един от огромните Ви капиталови планове, на които общината се реши, само че предизвика и доста неодобрение, сложени бяха разнообразни проблеми дали би трябвало или не да го има това дружество. Какво се случи в реалност?
Да, въпросите бяха доста, „ ударите “ също не престават, само че то е по този начин – когато вземеш биберона на едно бебе, то стартира да плаче… Но считам, че това е верният път. И не съм го измислил аз. Когато се срещнах с практиките в страните от Европейски Съюз, се оказа, че доста общини си вършат лични БКС-та, тъй като е доста по-евтино.
Затова си купихме техника за зимното снегопочистване, получихме и доста дарения от Швейцария – багери, трактори и прочие, тъй че сме се оборудвали и нещата се развиват доста добре. Това е едно положително нещо, което сме създали и настоявам, че е положително, тъй като с него в общината имаме и 221 индивида, които са на работа, т.е. обществената функционалност на общината също е изпълнена. С това решение ние към този момент имаме доста по-чист, по-поддържан и по-подреден град.
Сега ще си сменим и кофите за отпадък с чисто нови и умни – нещо, за което до момента сме плащали за наем близо 200 хиляди лв. на година.
Как по този начин сте плащали наем? Звучи неуместно, която и да е община да заплаща сходен наем – за кофи за отпадък. В този наем влиза ли обслужването на самите кофи или?
Да, неуместно е. И не, не влиза такова обслужване. Кофите са дадени чартърен от компания Х, само че общината си ги обслужва, тъй като си има свои камиони.
Има ли други сходни практики, на които сте се натъкнали при вдишване на ръководството?
Знаете ли, че сметта е един сериозен бизнес?! Така да вземем за пример се натъкнах на това, че имаме едно съвременно построено по план бунище, само че към него няма сепарация и компостация. И на база на това, което изхвърлят и депонират 13-те общини във Видин, ние губим приблизително сред 2 и 4 милиона лв. на година, които щяха да влизат в бюджета за развиване на спорта, културата, инфраструктурата и така нататък
Но и с този въпрос сме се справили към този момент. Имаме подготвеност да предявим иск към страната да ни финансират през ПУДОС или друга стратегия, с цел да можем да си изградим сепарация и компостация и да продаваме всичко това, което сега закопаваме. Иначе казано, ситуацията е – „ Вода гази, жаден върви “.
Управлението на собствеността също е забавен проблем във всяка една община.
Какво се случва със земята, с тротоарното право и с всички тези парцели, които общината отдава чартърен са проблеми, с които също следва да се оправяме. Тепърва ще вършим и електронни цифрови регистри, така наречен смарт сити центрове – т.е. умните градове, които си следят собствеността като един добър собственик и да получават дивиденти за нея.
Да, харесва ми концепцията, само че ме тормози обстоятелството, че в България като цяло не се оправяме с електронното ръководство. Някак не ни се получава с всички тези софтуерни възможности…
Не е по този начин тъкмо. Имайте поради, че националната организация по осведомителни системи има създадени модели. Ние към този момент сме вкарали част от тях в „ Местни налози и такси “ и в деловодството на общината. Работим и по дигитализацията на собствеността и считам, че електронните регистри ще изиграят извънредно добра роля.
Миналата седмица имах среща с една от трите водещи компании в международен мащаб, по оценка на Организация на обединените нации, която сега работи в 30 града по света. И даже за дребен град, какъвто е Видин, сходен план е забавен. Защото, когато имаш електронен формат на работа, ти създаваш един модел на държание, всичко става доста елементарно.
Представете си живота си през днешния ден без смарт телефон в ръка, през който можете да видите туристическия артикул, който ние ще създадем – къде можете да паркирате на „ Синя зона “, какво можете да посетите и даже да ревизирате дали не можете да отидете и на спектакъл. Ето това е бъдещето!
За какво обаче мислите, че няма да ви стигне тази работа година? Имаше ли нещо, което Вие – освен като кмет, само че и като гражданин на Видин, искахте да се промени, само че няма да съумеете?
Времето в никакъв случай не стига. В България има един огромен проблем и той се споделя „ цялостна философия от кое място да намерим нужните хора “.
Давам Ви образец – преди време, даже още през първите години след Освобождението, страната е отделяла в действителност доста пари за обучение. И тези доста пари са родили онази плеяда български учени, които са били гръбнакът на страната ни десетки години. Не знам дали знаете, само че и преди 9-ти не е имало министър-председател на България, който да не е приключил западен лицей и да не е знаел най-малко 3 непознати чужди езика. А Ляпчев е знаел девет, с изключение на, че е приключил Сорбоната и е специализирал в Европа… Иначе казано:
Образованието е в основата на развиването на обществото. И в случай че ние там не се заемем незабавно с него, ще имаме доста елитни деца, които ще обикалят света и ще бъдат високо профилирани, и ще имаме една маса необразовани хора тук.
Това не е ли развой, който към този момент е почнал, за жалост?
Да, усеща се. Аз да вземем за пример нуждая се от високо профилирани хора, от инженери и прочие, и изпитвам голямо терзание, че, когато пристигна един мощен вложител, би трябвало да търсим през интернационалния пазар експерти.
Има ли нещо, което е значимо, а пропуснах да Ви попитам, в края на нашия диалог, господин Ценков?
Сигурно има още доста значими неща, за които можем да си приказваме, само че това, което е най-важното в този момент е да преминем през тази пандемия здрави.
Това, което приканвам всички е да се имунизираме и да не търсим постоянно конспирации.
Да, в действителност има доста хора, които са ваксинирани и отново се разболяват, само че прекарват заболяването доста по-леко. Не може от 50 индивида, попаднали в коронавирус поделение, и петдесетте да не са ваксинирани. Това е срамотия!
На ръба сме светът да се затвори за нас, т.е. да не можем да пътуваме без съответния документ, тъй като и в тази посока сме „ изобретателни “. В естествения свят не инцидентно имаш ваксина и онлайн документ в телефона си, с който отиваш на спектакъл, на ресторант и така нататък, а тук хората чакат кметът или министър-председателят да им каже, само че за какво? Личното здраве е персонална отговорност на всеки. За страдание обаче страда цялата здравна система и се политизира един проблем, който не е политически, а обществен. С голям здравен резултат върху нацията.
Проблемът не пристигна ли ненапълно от обстоятелството, че страната, в качеството си на престиж, още първоначално не сложи ясно целите? По медиите започнаха да се появяват хора – всеки с разнопосочно, само че сякаш експертно мнение?
Ще отговоря като доктор. И най-важното е, че по тематиката би трябвало да се приказва единствено от способени лекари, не от всички – това са имунолозите, вирусолозите и епидемиолозите. Не може аз, тъй като съм доктор, само че кардиолог, да изляза и да приказвам. Всеки доктор отвън посочените не е способен, с цялото ми почитание към всички сътрудници, го споделям.
Но това е и въпрос на нрав и на просвета. Ние би трябвало като народ малко да се върнем към изконните си полезности, а не да се ненавиждаме непременно!
Автор на изявлението е Деница Митева.
Г-н Ценков, през лятото стартирахте плана за реставрацията на Видинската синагога и акомодацията й в културен център „ Жул Паскин “. Какво е смисъла на този план за града, какво ще промени неговата реализация?
Този монумент на културата и някогашен набожен храм – Видинската синагога, който е забавен даже от архитектурна позиция, тъй като е построен по виенски жанр от двама италиански архитекти, е извънредно значим освен за Видин, само че и за България. Ние като народ сме потвърдили, че имаме респект към нашите другари, съседи, съграждани и сънародници от разнообразни етноси, какъвто е и еврейският. И е значимо да се знае, че с този максимален за общността храм, който се трансформира в културен център, ние слагаме акцента върху това, че тези старинни здания могат да се трансфорат в туристически и културен център.
Видин като един старопрестолен град има страхотни исторически дадености, които са извънредно значими за града. Това са градските стени, Баба Вида, несъмнено, Капиите – входовете на града, старинните врати, през които се е минавало през вековете, ровът, който е бил цялостен с вода… И Синагогата е една от тях също.
Кога се чака да завърши плана, имаше и някои пречки около него?
Имаше доста пречки, които даже не желая да разясня. Но работата върви по проект и се надявам следващата година, през октомври, да имаме опция да открием реставрираната Синагога. Имам и увещание от посланика на Израел, че за събитието ще дойдат и посетители от най-високо равнище, представители на израелската страна в България и по света. Защото храмът е емблематичен и от позиция на това, че други сходни храмове по света също се разрушават и никой не взима ограничения за тях. Затова този план има и морално, и естетическо и туристическо значение за града.
Мислите ли, че обновената Синагога ще помогне развиването на туризма във Видин?
Аз съм уверен съм в това. Винаги съм казвал, че за Видин едно от нещата, които са извънредно значими, това е развиването на туризма.
Първо, ние имаме една неповторима даденост – това е река Дунав, през която влизат 100 хиляди туристи годишно. Сега, несъмнено, поради коронавирус обстановката цифрите са разнообразни, само че се надявам, че откакто всичко това отмине и откакто целият свят се ваксинира, това ще се възвърне. В България до момента годишно са влизали към 300 000 израелски туристи и уверенията на посланика са, че доста от тях ще предпочетат да посетят и Видин. Знаете, че интензивно се работи и по построяването на автомагистрала, която в доста непосредствен времеви проект ще направи допустимо напредването в Северозапада. И се надявам през Синагогата да дойдат и доста израелски туристи.
Споменахте новата автомагистрала. Кога фактически можем да чакаме приключен този план, какви са Вашите прогнози?
Мисля, че най-много до 2025 година ще имаме автомагистрала до София. Почти всички отчуждителни процедури и избор на екипи са направени до Ружинци, т.е. до 50-я километър. Остава една права, по която в този момент се водят правосъдни каузи по отношение на методите към два аграрни терена, само че мисля, че и това ще се реши до края на годината.
Друг е въпросът, дали страната ще се погрижи, до момента в който се строи правата до Монтана да се придвижи и тази до Враца.
За нас, видинчани, е извънредно значимо страната да проумее, че и двата прохода са от огромно значение. Това са „ Петрохан “ и проходът към Стара Загора, тъй като по този начин ще свържем „ Марица “ и „ Тракия “ с „ Хемус “.
Това са планове, които по-скоро зависят от страната, в сравнение с от локалната администрация, по този начин ли?
И да, и не. Защото зависят от локалната администрация дотолкоз, доколкото тя би трябвало да упражнява напън върху страната. Без това няма по какъв начин да стане. Ние до момента сме си мълчали, само че това би трябвало да се промени.
Ето образец – Коридор 4 е европейският кулоар, който върви от Солун и Истанбул през Видин към Виена. И е безусловно национално изменничество ние да не го създаваме и развиваме.
Не знам дали знаете, само че този кулоар обгръща и жп инфраструктурата. Има и план за 148-километрова чисто нова права сред Видин и София. Това значи един час път със скоростен трен, да вземем за пример, а не 5 часа.
Защо не се случват тези планове обаче?
Това би трябвало да попитате министъра на превоза и министър-председателя, които и да са те. Не ме питайте мен.
Има и различен значим въпрос, който би трябвало да се сложи на дневен ред – какво вършим с летищата? Ще имаме ли хеликоптери, ще я развиваме ли тази страна по някакъв метод и във връзка с въздушния транспорт… Ние нямаме никакъв развъртян превоз и по Дунав. Да сте чули да има пасажерски кораби, с изключение на туристически?
Не, за жалост не съм…
Естествено, че е за жалост. Но запитвам – от кого зависи това? От кмета на Видин или от министъра на превоза?
Вие ми отговорете от кого зависи?
Казвам – от министъра на превоза, от Министерския съвет.
Абсолютен народен нихилизъм е това да не развиваш водната северна връзка – сред Тутракан и Видин и сред Видин и Виена. Това е национално късогледство.
Тук съм съгласна с Вас, не се сещам за европейска страна, която да има сходна даденост и да не влага в ефикасното й развиване. Но Вие сте кмет, не можете ли нещо да извършите в тази посока?
Като видински кмет ще се опитам да упражня целия напън, който е вероятен, върху страната, с цел да се случат тези два коридора, които по този начин или другояче минават през моя град и биха могли да дадат огромен подтик за развиване. Защото няма по-централно, по-стратегическо място от Видин – на кръстопътя на Балканите, на 350 км от трите прилежащи Балкански столици, на няколкостотин километра от Виена и Истанбул.
Да, само че тук идва и парадоксът от последните десетилетия. Видин постоянно е оставал в периферията във връзка с развиването на страната, макар всички тези предимства…
Отново се връщам към тематиката за националното късогледство, за националния нихилизъм… Не може северните и западните региони в европейските страни да са най-развитите, а на Балканите да е назад. Не може от римско време още Видин да е бил централният град – тук е била Бонония, на 20 км от града е Рациария – и внезапно през последните 40 години всичко потегля единствено назад…
Защо? Сложно ли е да се „ обърне посоката?
Не, несъмнено, няма нищо комплицирано. Въпрос е на управнически и политически решения. Аз започнах доста да приказвам по тази тематика, за какво за мен има три значими неща в развиването на всеки район.
Първото е пътната районна и национална инфраструктура, която касае в това число и въздушния превоз. А ние, както към този момент споделих, във Видин имаме всичко – подготвен жп план, който да свързва София през Видин с Виена за няколко часа със скоростен влак; във връзка с въздушния превоз – имаме и летище, за което до ден сегашен никой нищо не е направил, а би трябвало да е народен приоритет, тъй като даже на концесия да се вземе това летище, това се случва под специфичен закон от страна на страната и министерство на превоза. Имаме и воден превоз – само че по Дунав, както към този момент споделих, също нищо не се случва през последните 30 години. И всичко това може да се развие доста елементарно, само че е въпрос на цели на страната, а не на кмета.
Второто нещо, извънредно значимо за един район, това е промишлеността, стопанската система. Но тя без първото, без инфраструктурата. не става. Т.нар. хай тех паркове и индустриални зони са нещо, което наложително би трябвало да се случи. Но, с цел да привличаш вложители, трябват инфраструктура и индустриални зони.
Третото, несъмнено, е да стъпиш на своята история, на даденостите, които имаш и да развиваш туризъм и просвета, фестивали и събития.
Това ли е проектът ви за Видин?
Да, това чака Видин – развита пътна инфраструктура, развити индустриални зони и фестивали. Видин има опция да се трансформира и в балкански фестивален център.
Аз съм този, който възвърне Видинския панаир. И държа да отбележа, че в страната има единствено два – в Пловдив и във Видин. Мечтая си за една Балканска фиеста, на която да съберем артисти от Балканите.
Това са трите съществени неща, по които освен Видин, само че и всеки един район може да работи. Но това значи и доста сериозна работа с държавното управление. Затова имам някаква вяра, че най-сетне нашият народ на идните избори ще одобри смяната и ще тръгнем в действителност да построяваме не най-бедната, не най-корумпираната, не най-мафиотски и демографски сринатата страна с най-голямата смъртност от ковид…
Така синтезирано, определението за страната ни звучи доста тъжно…
Така е, това е унизително, само че повода си е в нас. И мисля, че е време поколението на младите да получи нещо от нашето потомство. Защото аз съм към този момент над 50-годишен и желая, несъмнено, да остане нещо за поколението на моите деца, на моите внуци. Защото България в действителност е една прелестно място. Но за какво сме го докарали дотук, то отговорите са в доста направления.
Да се върнем към нещо по-положително… Към тематиката за културната инфраструктура, да вземем за пример, има ли други планове, които са на дневен ред за Видин?
Поставили сме акцент върху няколко значими неща. Първо, въз основата на всички исторически монументи и дадености, каквито притежаваме, и може би с изключение на Велико Търново, Варна и Пловдив, надали има различен град с толкоз доста исторически полезности, желаеме да развиваме Видин като културна столица на Северозапада и Балканите.
Стартирахме за пръв път в България „ Международен фолклорен фестивал “, на който пристигнаха сформира от кое място ли не. Поставихме началото и на „ Летни оперни музикални празници Баба Вида “, в съдействие с професор Нинова от Националната музикална академия. Имаме доста забавни фестивали – от Джулай Морнинг до седмицата на модерната музика, които стартирахме под една или друга форма. Т.е. цялостната идея за развиване е в тази посока. Но за задачата би трябвало и подпомагане от Министерство на културата. Много неща могат да се случат, има благоприятни условия и по Европейски планове да се финансират някои от тях. Но за две години е значимо, че поставихме акцента, а оттук насетне ще се борим за развиването им.
Докъде стигна работата по плана за нови обществени жилища. В какви периоди се планува реализацията му?
Обществената поръчка към този момент е пусната. Надявам се другата седмица да имаме избор на компания и да стартира работата.
Това, което ме тормози, е, и предвид на това, че малко преди диалога с Вас, при мен беше един от членовете на Видинската Строителната Камара, е внезапното повишаване на цените на строителните материали.
Ще се наложи да се обърна към Министерство на регионалното развитие с въпрос какво вършим с фрапантно скочилите цени на строителните материали.
Оказва се, че тринайсетте блока, които ни следва да пуснем и имаме избор на компании към този момент, може да не се случат, тъй като компаниите може и да не се съгласят да подпишат договорите. Защото по отношение на ценовата преграда, която се получи с този скок, тези планове стават неизпълними.
Мнението ми е, че и Строителната камара би трябвало да сигнализира районното министерство и да се търси решение на въпроса. Цените са пазарни и никой не е очаквал, че ще скочат в пъти, не в проценти.
Планирате и ремонт на постройката на общината, какво включва планът?
Много зависи от това, за което към този момент говорихме, че цените на строителните материали са скочили ужасно доста. Имахме концепция да осъществяваме план за енергийна успеваемост и даже бях доста изумен, че не е заложено по програмата, както е по „ зелената договорка “. Искахме да създадем фасадата със слънчеви колектори, с цел да добиваме и електрическа енергия, само че се оказа, че това не е допустимо. Т.е. има и пропуски, с които ние би трябвало да се съобразяваме – по отношение на това по какъв начин е заложена и по какъв начин утвърдена дадена стратегия.
Предвиждаме да изградим чилър система за отопление, да подновим асансьорите и още доста неща. На финала и с този план сме и се надявам до месец и половина да го приключим.
Г-н Ценков, по какъв начин оценявате бюджета на общината, започвайки последното тримесечие на годината? Ще се справите ли с задачите, заложени в годишната стратегия?
Абсолютно, ние към този момент сме се справили. И се веселя, че предприехме ограничения за основаването на общинско дружество „ Чистота, озеленяване и благоустройство “, да вземем за пример, откъдето също ще се кумулират средства. Подготвяме си и дружество „ Синя зона “, с цел да създадем нещата съвременни, а не да вървят едни хора и да събират едни такси. Оптимист съм, тъй като общината ни е финансово постоянна.
Ние не сме пожалили никого, който е дебитор на общината.
Всеки дебитор сме подали към съдиите по вземанията, тъй като намерихме много пробойни, които към този момент сме затворили и набирането на средства в хазната си вървят обикновено.
Дори като имате поради, че от 2004 г изобщо не са пипани таксите и цените на услугите. А това е нещо, което също би трябвало да се актуализира. Тогава минималната работна заплата е била 200 лева, сега е 650… Когато стартираме диалози в тази посока обаче, незабавно стартират да приказват по какъв начин желая да направя по-високи таксите. Но да бъдем почтени – не е обикновено да отдаваме за 35 лева декар земя, както е по разпоредба. А когато вие я отдавате, надали някой би си помислил, че може да я наеме под 100 лева от вас. Общините постоянно са ощетени в този смисъл.
Споменахте „ Чистота, озеленяване и благоустройство “. Това е един от огромните Ви капиталови планове, на които общината се реши, само че предизвика и доста неодобрение, сложени бяха разнообразни проблеми дали би трябвало или не да го има това дружество. Какво се случи в реалност?
Да, въпросите бяха доста, „ ударите “ също не престават, само че то е по този начин – когато вземеш биберона на едно бебе, то стартира да плаче… Но считам, че това е верният път. И не съм го измислил аз. Когато се срещнах с практиките в страните от Европейски Съюз, се оказа, че доста общини си вършат лични БКС-та, тъй като е доста по-евтино.
Затова си купихме техника за зимното снегопочистване, получихме и доста дарения от Швейцария – багери, трактори и прочие, тъй че сме се оборудвали и нещата се развиват доста добре. Това е едно положително нещо, което сме създали и настоявам, че е положително, тъй като с него в общината имаме и 221 индивида, които са на работа, т.е. обществената функционалност на общината също е изпълнена. С това решение ние към този момент имаме доста по-чист, по-поддържан и по-подреден град.
Сега ще си сменим и кофите за отпадък с чисто нови и умни – нещо, за което до момента сме плащали за наем близо 200 хиляди лв. на година.
Как по този начин сте плащали наем? Звучи неуместно, която и да е община да заплаща сходен наем – за кофи за отпадък. В този наем влиза ли обслужването на самите кофи или?
Да, неуместно е. И не, не влиза такова обслужване. Кофите са дадени чартърен от компания Х, само че общината си ги обслужва, тъй като си има свои камиони.
Има ли други сходни практики, на които сте се натъкнали при вдишване на ръководството?
Знаете ли, че сметта е един сериозен бизнес?! Така да вземем за пример се натъкнах на това, че имаме едно съвременно построено по план бунище, само че към него няма сепарация и компостация. И на база на това, което изхвърлят и депонират 13-те общини във Видин, ние губим приблизително сред 2 и 4 милиона лв. на година, които щяха да влизат в бюджета за развиване на спорта, културата, инфраструктурата и така нататък
Но и с този въпрос сме се справили към този момент. Имаме подготвеност да предявим иск към страната да ни финансират през ПУДОС или друга стратегия, с цел да можем да си изградим сепарация и компостация и да продаваме всичко това, което сега закопаваме. Иначе казано, ситуацията е – „ Вода гази, жаден върви “.
Управлението на собствеността също е забавен проблем във всяка една община.
Какво се случва със земята, с тротоарното право и с всички тези парцели, които общината отдава чартърен са проблеми, с които също следва да се оправяме. Тепърва ще вършим и електронни цифрови регистри, така наречен смарт сити центрове – т.е. умните градове, които си следят собствеността като един добър собственик и да получават дивиденти за нея.
Да, харесва ми концепцията, само че ме тормози обстоятелството, че в България като цяло не се оправяме с електронното ръководство. Някак не ни се получава с всички тези софтуерни възможности…
Не е по този начин тъкмо. Имайте поради, че националната организация по осведомителни системи има създадени модели. Ние към този момент сме вкарали част от тях в „ Местни налози и такси “ и в деловодството на общината. Работим и по дигитализацията на собствеността и считам, че електронните регистри ще изиграят извънредно добра роля.
Миналата седмица имах среща с една от трите водещи компании в международен мащаб, по оценка на Организация на обединените нации, която сега работи в 30 града по света. И даже за дребен град, какъвто е Видин, сходен план е забавен. Защото, когато имаш електронен формат на работа, ти създаваш един модел на държание, всичко става доста елементарно.
Представете си живота си през днешния ден без смарт телефон в ръка, през който можете да видите туристическия артикул, който ние ще създадем – къде можете да паркирате на „ Синя зона “, какво можете да посетите и даже да ревизирате дали не можете да отидете и на спектакъл. Ето това е бъдещето!
За какво обаче мислите, че няма да ви стигне тази работа година? Имаше ли нещо, което Вие – освен като кмет, само че и като гражданин на Видин, искахте да се промени, само че няма да съумеете?
Времето в никакъв случай не стига. В България има един огромен проблем и той се споделя „ цялостна философия от кое място да намерим нужните хора “.
Давам Ви образец – преди време, даже още през първите години след Освобождението, страната е отделяла в действителност доста пари за обучение. И тези доста пари са родили онази плеяда български учени, които са били гръбнакът на страната ни десетки години. Не знам дали знаете, само че и преди 9-ти не е имало министър-председател на България, който да не е приключил западен лицей и да не е знаел най-малко 3 непознати чужди езика. А Ляпчев е знаел девет, с изключение на, че е приключил Сорбоната и е специализирал в Европа… Иначе казано:
Образованието е в основата на развиването на обществото. И в случай че ние там не се заемем незабавно с него, ще имаме доста елитни деца, които ще обикалят света и ще бъдат високо профилирани, и ще имаме една маса необразовани хора тук.
Това не е ли развой, който към този момент е почнал, за жалост?
Да, усеща се. Аз да вземем за пример нуждая се от високо профилирани хора, от инженери и прочие, и изпитвам голямо терзание, че, когато пристигна един мощен вложител, би трябвало да търсим през интернационалния пазар експерти.
Има ли нещо, което е значимо, а пропуснах да Ви попитам, в края на нашия диалог, господин Ценков?
Сигурно има още доста значими неща, за които можем да си приказваме, само че това, което е най-важното в този момент е да преминем през тази пандемия здрави.
Това, което приканвам всички е да се имунизираме и да не търсим постоянно конспирации.
Да, в действителност има доста хора, които са ваксинирани и отново се разболяват, само че прекарват заболяването доста по-леко. Не може от 50 индивида, попаднали в коронавирус поделение, и петдесетте да не са ваксинирани. Това е срамотия!
На ръба сме светът да се затвори за нас, т.е. да не можем да пътуваме без съответния документ, тъй като и в тази посока сме „ изобретателни “. В естествения свят не инцидентно имаш ваксина и онлайн документ в телефона си, с който отиваш на спектакъл, на ресторант и така нататък, а тук хората чакат кметът или министър-председателят да им каже, само че за какво? Личното здраве е персонална отговорност на всеки. За страдание обаче страда цялата здравна система и се политизира един проблем, който не е политически, а обществен. С голям здравен резултат върху нацията.
Проблемът не пристигна ли ненапълно от обстоятелството, че страната, в качеството си на престиж, още първоначално не сложи ясно целите? По медиите започнаха да се появяват хора – всеки с разнопосочно, само че сякаш експертно мнение?
Ще отговоря като доктор. И най-важното е, че по тематиката би трябвало да се приказва единствено от способени лекари, не от всички – това са имунолозите, вирусолозите и епидемиолозите. Не може аз, тъй като съм доктор, само че кардиолог, да изляза и да приказвам. Всеки доктор отвън посочените не е способен, с цялото ми почитание към всички сътрудници, го споделям.
Но това е и въпрос на нрав и на просвета. Ние би трябвало като народ малко да се върнем към изконните си полезности, а не да се ненавиждаме непременно!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ