Ерусалим може да е столица и на Израел, и на Палестина
Наскоро президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който другояче поддържам във всичките му инициативи, направи нещо велико. Той съобщи, че столица на страната Израел е Ерусалим, като сподели, че съображение за това е фактът, че този град повече от 1000 години е бил столица на Израел. Срещу него възроптаха – и то ясно и бързо – както палестински и други арабски водачи, по този начин и огромна част от хората, ръководещи страните в Европейски Съюз. Възроптаха, заявявайки първосигнално, че това не е хубаво, не правилно и така нататък Всичко, което споделиха, беше вярно като се изключи това, че не е правилно.
И по този начин още веднъж се сложи въпросът дали историята, както всички знаят, е знание за предишното. Изучавайки го, политиците ще знаят по какъв начин да постъпват при избрани условия и по какъв начин да се пазят от неверни ходове. Защото, когато са бъркали, те са предизвиквали провали вместо достижения в целокупния живот на една нация или страна. Политиката има още една функия, за която малко се приказва – тя е АРГУМЕНТ ЗА ПРАВА. Т.е. една нация има права, стига в историята да е имала нещо и то дълго време.
Ние, българите, също сме се възползвали от тази функционалност на историята. Отец Паисий неслучайно е написал История славянобългарская. Той я показва на българите не толкоз като знание за предишното, а като мотив за права: да имат независима страна и независима черква, защото такава към този момент са имали и то в течение на епохи. Отец Паисий Хилендарски написа тази книга за българския народ и неговите политически мъже – тогавашни и бъдещи, само че 100 години преди него един различен българин – Петър Богдан, също е написал история на България. Тя е на латински език и явно е била насочена за държавните мъже на Запад. Когато при предстоящото прогонване на турците от Европа през втората половина на XVII век, разследване на подготвяната Свещена лига, те не помнят, че България е била самостоятелна страна и е превърната в провинция/ област на Австро-Унгария, Русия или Венеция.
Европейските водачи доста се учудиха, че тъкмо в този миг Тръмп разгласи Ерусалим за столица на Израел. Нищо не постановяваше такава акция, в случай че Централно разузнавателно управление на САЩ не му е докладвало, че Република Македония откакто призна Охрид за българска столица – освен административна, само че и на църквата, и в търсене на своя антична столица не е решил да разгласи Ерусалим за столица на Македония. Европейските водачи се усетиха чак на втория ден какво направи Тръмп. И съвсем никой не видя, че идващите им изказвания бяха с наклонена една дума в протестните им изказвания. Те споделяха, че Ерусалим не може да бъде „ ЕДИНСТВЕНО СТОЛИЦА НА ИЗРАЕЛ ”. Тоест, тя може да бъде, тъй като няма по какъв начин – била е 1000 години основен град на Израел и има права да е столица.
Но такова право има и друга страна – Палестина. Какво пречи на палестинците да разгласят Източен Ерусалим за столица на Палестина и тогава няма потребност от тези бурни митинги, а младежи да умират под израелските гумени патрони. Най-интересното е, че ние имаме дипломатически връзки с Палестина и в България има палестински дипломат. Нас не ни интересува къде е българското посолство в Палестина – в този момент то се намира в Рамала – огромен палестински град, само че не е Ерусалим. Да кажат палестинците: „ Столица ни е Ерусалим и нашето посолство да отиде там! ” Колко му е! Едва ли някой ще стачкува, тъй като в практиката един град да бъде столица на две страни няма нищо порочно и незаконно.
Какво би могло да попречи на този факт? Първите, които би трябвало да се смирят по този въпрос, са арабите. Понеже са доста – над 100 милиона, и тъй като непрестанно предизвикват неприятности и на Европа, и на Съединени американски щати, и на Русия – ние гледаме да ги четкаме, с цел да не се обидят. Но в този момент молим – дано и да не прекаляват. Ако Ерусалим в действителност е бил столица на Израел, той в никакъв случай не е бил столица на някоя арабска страна, т.е. на нито един от двата арабски халифата, съществували през Средните епохи – Дамаск и Багдад. Третата столица на халифата е Истанбул, тъй като Османската империя е в действителност халифат.
Преди Коледа в Лозенград гледах филм за годишнина от огромната победа, реализирана от османската войска през Първата международна война – англичаните се пробват да завладяват Мека и Медина. Там се борят турските войски, арабите ги няма и турският коментатор ги попита ехидно: „ И в този момент, къде бяхте вие по време на тези сражения, братя араби? ”
Ерусалим е заветен град за мюсюлманите, включително и за арабите, само че в никакъв случай не е бил столица. Е, може би би трябвало да му се признаят близо 200 години за столица на едно от латвийските княжества, когато е бил високомерен от рицарите на Първия кръстоносен поход и трансфорат тъкмо в подобен. Макар и завладяли го в края на XII век, арабският водач Саладин не го е направил столица на страна. Следователно арабите не могат да претендират за столица. Могат по този начин, както споделям аз – и мисля че няма да има на никое място по света опозиция, в случай че си го разгласят в този момент за столица на новата страна Палестина, която също не е съществувала в никакъв случай през междинните и и в по-новите времена.
Споменах за няколкото починали младежи там, за които оповестяват медиите. Макар и употребявайки гумени патрони, въпреки всичко от време на време и те убиват. Заболя ме сърцето, че това става в XXI век. Защото като историк, знам какъв брой доста кръв се е проляло към този град. Първо, когато са го превземали от Византия – в края на VII век арабите са направили чудовищно кръвопролитие над християните. Колкото са останали, са им разрешили въпреки всичко да изповядват вярата си. Но явно са ги притискали, с цел да провеждат папите кръстоносни походи, които да завладяват града и светите места. И фактически това се случва. След ужасяващото кръвопролитие, осъществено от кръстоносците, някои светли мозъци в Европа протестирали. Три дни кръстоносците клали безмилостно мюсюлманите – мъже, дами и деца. Между другото, в паниката потърпевши и християни, евреи и хора от други вери и народности. Сякаш черен облак бил паднал пред очите на кръстоносците – някои приказват, че те са употребявали опиати – запарка от същата гъба, която са употребили и викингите.
След това близо 200 години се водят боеве с арабите, които желали да си отвоюват града.
И най-после отпред на разединените тогава араби застава един, който ги сплотява – Саладин. Той също прави клането над християни в замъци, които желал да превземе – като Акра, само че в Ерусалим постъпват по различен метод. Той влиза в съглашение с лидера на кръстоносците в града: кръстоносната армия да се изтегли, да отиде до пристанището в Акра и да се изнесат назад за Европа. А християните в града заречен да не ги пипа. Така и станало. С това Саладин в края на XII век дал прелестен образец за човешко съдействие. Уговорката била спазвана епохи наред и по тази причина в Ерусалим постоянно е имало и християни, и евреи, и мюсюлмани.
Нека в този момент арабските водачи, които седят и подскачат, облечени в костюми на Армани, обичайно подстригани и обръснати, крещят и викат: „ Ерусалим е единствено арабски! ”, да седнат на хубавите си задници и да помислят малко – дали да не постъпят като Саладин. Даден им е прелестен образец от техен човек, който те би трябвало да последват. Т.е. да намерят метод в новите условия и при новите условия да обезпечат спокойно и добродушно съдействие сред евреи и араби. И то ще бъде спазвано от всички, несъмнено под егидата на Европа, Съединени американски щати и Русия.
Такива прелестни образци има и в този момент и моя благосклонност претърпя един от тях – още съм под мощното му влияние. На 20 декември в Лозенград (на турски Къркларели) по искане на кмета, който трансформира една от красивите старинни къщи в Етнографски музей, бяха отделени стаи, в които да бъдат показани народностите, живели в града до 1913 година. Те са били почти идентичен брой – до 10 000 души българи, гърци, турци. Музейната експозиция показа бита и културата на лозенградските българи и гърци. Българите са изселени от там през 1913 година вследствие на Междусъюзническата война, а гърците в 1922 година Името Лозенград е измислено от патриотично настроени български даскали и по този начин е влезнало в литературата.
Поразиха ме освен дейностите на кмета там. Градоначалникът си разреши да каже, че в този град са живели и българи. Голямата ми изненада обаче беше обвързвана с името на най-големия хотел в 70-хилядния град. Той се споделяше Лозенград, като той също подсещаше на българите. Представете си, че в Пловдив някой кръсти хотела си Филибе – ами хората на Ангел Джамбазки ще видят сметката на табелата му още на втория ден.
И по този начин още веднъж се сложи въпросът дали историята, както всички знаят, е знание за предишното. Изучавайки го, политиците ще знаят по какъв начин да постъпват при избрани условия и по какъв начин да се пазят от неверни ходове. Защото, когато са бъркали, те са предизвиквали провали вместо достижения в целокупния живот на една нация или страна. Политиката има още една функия, за която малко се приказва – тя е АРГУМЕНТ ЗА ПРАВА. Т.е. една нация има права, стига в историята да е имала нещо и то дълго време.
Ние, българите, също сме се възползвали от тази функционалност на историята. Отец Паисий неслучайно е написал История славянобългарская. Той я показва на българите не толкоз като знание за предишното, а като мотив за права: да имат независима страна и независима черква, защото такава към този момент са имали и то в течение на епохи. Отец Паисий Хилендарски написа тази книга за българския народ и неговите политически мъже – тогавашни и бъдещи, само че 100 години преди него един различен българин – Петър Богдан, също е написал история на България. Тя е на латински език и явно е била насочена за държавните мъже на Запад. Когато при предстоящото прогонване на турците от Европа през втората половина на XVII век, разследване на подготвяната Свещена лига, те не помнят, че България е била самостоятелна страна и е превърната в провинция/ област на Австро-Унгария, Русия или Венеция.
Европейските водачи доста се учудиха, че тъкмо в този миг Тръмп разгласи Ерусалим за столица на Израел. Нищо не постановяваше такава акция, в случай че Централно разузнавателно управление на САЩ не му е докладвало, че Република Македония откакто призна Охрид за българска столица – освен административна, само че и на църквата, и в търсене на своя антична столица не е решил да разгласи Ерусалим за столица на Македония. Европейските водачи се усетиха чак на втория ден какво направи Тръмп. И съвсем никой не видя, че идващите им изказвания бяха с наклонена една дума в протестните им изказвания. Те споделяха, че Ерусалим не може да бъде „ ЕДИНСТВЕНО СТОЛИЦА НА ИЗРАЕЛ ”. Тоест, тя може да бъде, тъй като няма по какъв начин – била е 1000 години основен град на Израел и има права да е столица.
Но такова право има и друга страна – Палестина. Какво пречи на палестинците да разгласят Източен Ерусалим за столица на Палестина и тогава няма потребност от тези бурни митинги, а младежи да умират под израелските гумени патрони. Най-интересното е, че ние имаме дипломатически връзки с Палестина и в България има палестински дипломат. Нас не ни интересува къде е българското посолство в Палестина – в този момент то се намира в Рамала – огромен палестински град, само че не е Ерусалим. Да кажат палестинците: „ Столица ни е Ерусалим и нашето посолство да отиде там! ” Колко му е! Едва ли някой ще стачкува, тъй като в практиката един град да бъде столица на две страни няма нищо порочно и незаконно.
Какво би могло да попречи на този факт? Първите, които би трябвало да се смирят по този въпрос, са арабите. Понеже са доста – над 100 милиона, и тъй като непрестанно предизвикват неприятности и на Европа, и на Съединени американски щати, и на Русия – ние гледаме да ги четкаме, с цел да не се обидят. Но в този момент молим – дано и да не прекаляват. Ако Ерусалим в действителност е бил столица на Израел, той в никакъв случай не е бил столица на някоя арабска страна, т.е. на нито един от двата арабски халифата, съществували през Средните епохи – Дамаск и Багдад. Третата столица на халифата е Истанбул, тъй като Османската империя е в действителност халифат.
Преди Коледа в Лозенград гледах филм за годишнина от огромната победа, реализирана от османската войска през Първата международна война – англичаните се пробват да завладяват Мека и Медина. Там се борят турските войски, арабите ги няма и турският коментатор ги попита ехидно: „ И в този момент, къде бяхте вие по време на тези сражения, братя араби? ”
Ерусалим е заветен град за мюсюлманите, включително и за арабите, само че в никакъв случай не е бил столица. Е, може би би трябвало да му се признаят близо 200 години за столица на едно от латвийските княжества, когато е бил високомерен от рицарите на Първия кръстоносен поход и трансфорат тъкмо в подобен. Макар и завладяли го в края на XII век, арабският водач Саладин не го е направил столица на страна. Следователно арабите не могат да претендират за столица. Могат по този начин, както споделям аз – и мисля че няма да има на никое място по света опозиция, в случай че си го разгласят в този момент за столица на новата страна Палестина, която също не е съществувала в никакъв случай през междинните и и в по-новите времена.
Споменах за няколкото починали младежи там, за които оповестяват медиите. Макар и употребявайки гумени патрони, въпреки всичко от време на време и те убиват. Заболя ме сърцето, че това става в XXI век. Защото като историк, знам какъв брой доста кръв се е проляло към този град. Първо, когато са го превземали от Византия – в края на VII век арабите са направили чудовищно кръвопролитие над християните. Колкото са останали, са им разрешили въпреки всичко да изповядват вярата си. Но явно са ги притискали, с цел да провеждат папите кръстоносни походи, които да завладяват града и светите места. И фактически това се случва. След ужасяващото кръвопролитие, осъществено от кръстоносците, някои светли мозъци в Европа протестирали. Три дни кръстоносците клали безмилостно мюсюлманите – мъже, дами и деца. Между другото, в паниката потърпевши и християни, евреи и хора от други вери и народности. Сякаш черен облак бил паднал пред очите на кръстоносците – някои приказват, че те са употребявали опиати – запарка от същата гъба, която са употребили и викингите.
След това близо 200 години се водят боеве с арабите, които желали да си отвоюват града.
И най-после отпред на разединените тогава араби застава един, който ги сплотява – Саладин. Той също прави клането над християни в замъци, които желал да превземе – като Акра, само че в Ерусалим постъпват по различен метод. Той влиза в съглашение с лидера на кръстоносците в града: кръстоносната армия да се изтегли, да отиде до пристанището в Акра и да се изнесат назад за Европа. А християните в града заречен да не ги пипа. Така и станало. С това Саладин в края на XII век дал прелестен образец за човешко съдействие. Уговорката била спазвана епохи наред и по тази причина в Ерусалим постоянно е имало и християни, и евреи, и мюсюлмани.
Нека в този момент арабските водачи, които седят и подскачат, облечени в костюми на Армани, обичайно подстригани и обръснати, крещят и викат: „ Ерусалим е единствено арабски! ”, да седнат на хубавите си задници и да помислят малко – дали да не постъпят като Саладин. Даден им е прелестен образец от техен човек, който те би трябвало да последват. Т.е. да намерят метод в новите условия и при новите условия да обезпечат спокойно и добродушно съдействие сред евреи и араби. И то ще бъде спазвано от всички, несъмнено под егидата на Европа, Съединени американски щати и Русия.
Такива прелестни образци има и в този момент и моя благосклонност претърпя един от тях – още съм под мощното му влияние. На 20 декември в Лозенград (на турски Къркларели) по искане на кмета, който трансформира една от красивите старинни къщи в Етнографски музей, бяха отделени стаи, в които да бъдат показани народностите, живели в града до 1913 година. Те са били почти идентичен брой – до 10 000 души българи, гърци, турци. Музейната експозиция показа бита и културата на лозенградските българи и гърци. Българите са изселени от там през 1913 година вследствие на Междусъюзническата война, а гърците в 1922 година Името Лозенград е измислено от патриотично настроени български даскали и по този начин е влезнало в литературата.
Поразиха ме освен дейностите на кмета там. Градоначалникът си разреши да каже, че в този град са живели и българи. Голямата ми изненада обаче беше обвързвана с името на най-големия хотел в 70-хилядния град. Той се споделяше Лозенград, като той също подсещаше на българите. Представете си, че в Пловдив някой кръсти хотела си Филибе – ами хората на Ангел Джамбазки ще видят сметката на табелата му още на втория ден.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ