Гръцки медии гърмят: Бедният българин ни цака с проста схема, отива в новия рай на благата
Нашенци мигрират там, взимат данъчен номер и по-късно стартират да събират помощи от страната
Бедният българин, разполагащ с цялостна и изчерпателна информация за финансовата помощ, предоставяна на жителите от гръцката страна, счита южната си съседка за нов парадайс на богатствата. Моделът е елементарен.
Той идва, получава данъчен номер и по-късно, като жител, живеещ с мизерни приходи, под прага на бедността, стартира да събира помощите от страната, написа Димитрис Ефтимакис в публикация за електронното издание Protagon.
" Фокус “ показва превод на материала без съкращения и редакторска интервенция и с уточнението, че той отразява само гледната точка на създателя му.
Мой прочут от Северна Гърция, който държи цех за облекло в Южна България и по тази причина знае какво мислят и по какъв начин се държат локалните, ми сподели, че през последните години ползата на българите да се реалокират в Гърция се е възродил.
През последното десетилетие желанието на бедните северни съседи да идват в страната ни, с цел да работят, съвсем падна до нула след златните двадесет години, почнали през 90-те години на предишния век и траяли съвсем до 2010 година. Тогава, в интервала на финансовата рецесия и меморандумите, гърците станаха същите като българите или даже по-бедни от тях.
Повечето от занимаващи се със земеделие или строителство отпътуваха за други страни, където трудът им е доста по-добре заплатен, до момента в който желанието на по-младото потомство българи да мигрира на юг, даже и сезонно, понижа.
А в това време в северната ни прилежаща страна се сътвори икономическа номенклатура, която откри насладите на Егейско море и стартира да влага своите (често не доста легални) пари в закупуване на къщи в крайбрежната зона от Катерини до Александруполис.
В същото време (сега европейска) България се снабди и със междинна класа, доста по-бедна от гръцката, само че въпреки всичко междинна класа по личните си стандарти, която, жадна за живот, стартира редовно да се изселва на юг.
Коледа, Великден, лятна, тридневна и четиридневна почивка – българинът се качва в колата и за два-три часа стига до Солун, Катерини, Аспровалта, Кавала, Лимнос, Тасос.
Става дума за стотици хиляди хора, отседнали в Airbnb къщи, благосъстоятелност на българи, пазаруващи в български магазини или консумиращи това, което са донесли в претъпканите си багажници. Това е туризъм с ниско икономическо равнище, само че неговият размер в последна сметка носи обща облага за регионите на дестинацията.
През последните петнайсетина години бедният българин, който всяка година минаваше границата да бере маслини, ябълки, аспержи или да работи в строителството, въобще не идваше в Гърция. От години ги няма тези, които се грижеха за безпомощни баби или чистеха къщите им. Този тип имигрант-пролетарий, който се срещаше на всички места в Гърция, отиде в други европейски страни за дневна отплата и то висока. Е, през последните две-три години тази наклонност се обърна.
Това ми споделя моя позната, която е участник в публичните процеси. Бедният българин отново желае да пристигна в Гърция. Защо? Защото, разполагайки с цялостна и изчерпателна информация за финансовата помощ, предоставяна на жителите от страната, той счита Гърция за нов парадайс на богатствата.
Моделът е елементарен. Влиза, вади си Данък добавена стойност номер и по-късно, като жител, живеещ с мизерни приходи, под прага на бедността, стартира да събира каквото може. Надбавка за наем, обществени и хранителни помощи, помощ за безработица след приключване на нужното време и разнообразни други надбавки, за чието битие ние не подозираме, само че те – българите - знаят доста добре.
Така им се събират заплатите, до момента в който работят на " черно “ каквото намерят, без да имат ни минимум предпочитание нито да се интегрират, нито да имат деца тук, които да станат гърци от второ потомство.
И всякога, когато Мицотакис реши да даде нещо, те тичат и четат българските вестници, в които в детайли се изяснява дали и до каква степен новите държавни помощи ги засягат и какви документи би трябвало да показват, с цел да ги вземат.
Бедният българин, разполагащ с цялостна и изчерпателна информация за финансовата помощ, предоставяна на жителите от гръцката страна, счита южната си съседка за нов парадайс на богатствата. Моделът е елементарен.
Той идва, получава данъчен номер и по-късно, като жител, живеещ с мизерни приходи, под прага на бедността, стартира да събира помощите от страната, написа Димитрис Ефтимакис в публикация за електронното издание Protagon.
" Фокус “ показва превод на материала без съкращения и редакторска интервенция и с уточнението, че той отразява само гледната точка на създателя му.
Мой прочут от Северна Гърция, който държи цех за облекло в Южна България и по тази причина знае какво мислят и по какъв начин се държат локалните, ми сподели, че през последните години ползата на българите да се реалокират в Гърция се е възродил.
През последното десетилетие желанието на бедните северни съседи да идват в страната ни, с цел да работят, съвсем падна до нула след златните двадесет години, почнали през 90-те години на предишния век и траяли съвсем до 2010 година. Тогава, в интервала на финансовата рецесия и меморандумите, гърците станаха същите като българите или даже по-бедни от тях.
Повечето от занимаващи се със земеделие или строителство отпътуваха за други страни, където трудът им е доста по-добре заплатен, до момента в който желанието на по-младото потомство българи да мигрира на юг, даже и сезонно, понижа.
А в това време в северната ни прилежаща страна се сътвори икономическа номенклатура, която откри насладите на Егейско море и стартира да влага своите (често не доста легални) пари в закупуване на къщи в крайбрежната зона от Катерини до Александруполис.
В същото време (сега европейска) България се снабди и със междинна класа, доста по-бедна от гръцката, само че въпреки всичко междинна класа по личните си стандарти, която, жадна за живот, стартира редовно да се изселва на юг.
Коледа, Великден, лятна, тридневна и четиридневна почивка – българинът се качва в колата и за два-три часа стига до Солун, Катерини, Аспровалта, Кавала, Лимнос, Тасос.
Става дума за стотици хиляди хора, отседнали в Airbnb къщи, благосъстоятелност на българи, пазаруващи в български магазини или консумиращи това, което са донесли в претъпканите си багажници. Това е туризъм с ниско икономическо равнище, само че неговият размер в последна сметка носи обща облага за регионите на дестинацията.
През последните петнайсетина години бедният българин, който всяка година минаваше границата да бере маслини, ябълки, аспержи или да работи в строителството, въобще не идваше в Гърция. От години ги няма тези, които се грижеха за безпомощни баби или чистеха къщите им. Този тип имигрант-пролетарий, който се срещаше на всички места в Гърция, отиде в други европейски страни за дневна отплата и то висока. Е, през последните две-три години тази наклонност се обърна.
Това ми споделя моя позната, която е участник в публичните процеси. Бедният българин отново желае да пристигна в Гърция. Защо? Защото, разполагайки с цялостна и изчерпателна информация за финансовата помощ, предоставяна на жителите от страната, той счита Гърция за нов парадайс на богатствата.
Моделът е елементарен. Влиза, вади си Данък добавена стойност номер и по-късно, като жител, живеещ с мизерни приходи, под прага на бедността, стартира да събира каквото може. Надбавка за наем, обществени и хранителни помощи, помощ за безработица след приключване на нужното време и разнообразни други надбавки, за чието битие ние не подозираме, само че те – българите - знаят доста добре.
Така им се събират заплатите, до момента в който работят на " черно “ каквото намерят, без да имат ни минимум предпочитание нито да се интегрират, нито да имат деца тук, които да станат гърци от второ потомство.
И всякога, когато Мицотакис реши да даде нещо, те тичат и четат българските вестници, в които в детайли се изяснява дали и до каква степен новите държавни помощи ги засягат и какви документи би трябвало да показват, с цел да ги вземат.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ