Психосоциалната рехабилитация да стане част от лечението на наркозависимите
Нашата страна, за жалост, не е посочила воля в подпомагането битката с наркотичните субстанции и наркозависимите. Липсват модерни и съответни стратегии, тактики на хартия има, само че не и действителни дейности.
Това мнение изрази пред news.bg Желяз Турлаков, създател и началник на първата лечебна общественост у нас. До този миг няма държавна политика, която преглежда казуса с наркозависимостта като обществен, като съгласно Турлаков това се дължи на неналичието на интерес от страна на властимащите.
В момента Националния фокусен център по наркомании минава като конструкция, част от Националния център за публично здраве и разбори, като от Министерство на здравеопазването твърдят, че земетресения в системата няма да има. За закриване и пренасяне се заприказва още преди една година, когато жители от Банишора се разпалиха против концепция центъра да бъде настанен в квартала им.
По думите му по всичко проличава, че новата политика за закриване на Националния център по наркомании и алкохолизъм и прекосяването му към Центъра за публично здраве е добра. Проблем би имало за избрани щатни служащи, само че в съвсем цялата европейска процедура подобен вид институции няма.
По думите на Турлаков Национален център по наркомании не е конструкция, която е подпомагала развиването на психосоциалната рехабилитация. Центърът през последните години не е обърнал нужното внимание за същинското подкрепяне на психосоциалната рехабилитация, а по отношение на новите зависимости точно тя не би трябвало да се подценява. " Освен да се образуват метадонови стратегии, не знам какво друго беше потребно на Националния център по наркомании. "
Така на процедура центърът е изгубил време, защото е изостанал в практиката. Затова и концепцията за преструктуриране съгласно Желяз Турлаков е вярна, защото може един бюджет от една фиктивна и куха конструкция да бъде ориентиран към ефикасни и настоящи стратегии.
Затова Турлаков упорства психосоциалната рехабилитация да бъде подкрепена финансово от страната. Националният център по наркомании по този начин и не съумя да поеме по подобен курс, разяснява Турлаков.
Той е инициирал редица срещи с представители на държавното управление, само че до действителни диалози не се е стигало. Неведнъж той е отправял питане към Комисията по опазване на здравето в Народното събрание с гледище зависимостите да минават по клинична пътека. " Отдавна трябваше да се случи, казусът на един подвластен е като на удавника - по какъв начин да се лекува е само и единствено негова грижа ", възмущава се Турлаков.
Той сигнализира, че наркозависимите у нас се усилват, като наред с това се трансформира и техният профил. Все повече хора протягат ръка към синтетичната дрога. Наблюдава се и спад във възрастовата граница - към 14-годишна възраст. Турлаков изясни, че този нов вид опиати не се третират по медикаментозен метод и най-ефективното средство в битката против зависимостта е психосоциалната терапия.
Точна статистика за наркоманиите в България не се води, отсече Турлаков, само че цитира данни на Световната здравна организация, съгласно която злоупотребяващите с наркотични субстанции у нас са към 300 000 души. Към число на жертвите на зависимостта съгласно него обаче би трябвало да се прибавят и членовете на фамилиите на наркозависимите, защото те също са наранени.
Относно предлагането за заверка на притежанието н 3 грама марихуана за персонални потребности Турлаков счита, че България не е подготвена за тази крачка. " Има доста незнайни в тази сфера, а и доста НПО-та " мътят водата " с непроверени обстоятелства и данни и употребяват истории на заболели ", разяснява той. Според неговото персонално разбиране притежанието на трева не би трябвало да се легализира. Като аргумент за това той посочи неналичието на обикновени обществени служби в сферата. Затова и счита, че няма да има ефикасен надзор. /news.bg
Това мнение изрази пред news.bg Желяз Турлаков, създател и началник на първата лечебна общественост у нас. До този миг няма държавна политика, която преглежда казуса с наркозависимостта като обществен, като съгласно Турлаков това се дължи на неналичието на интерес от страна на властимащите.
В момента Националния фокусен център по наркомании минава като конструкция, част от Националния център за публично здраве и разбори, като от Министерство на здравеопазването твърдят, че земетресения в системата няма да има. За закриване и пренасяне се заприказва още преди една година, когато жители от Банишора се разпалиха против концепция центъра да бъде настанен в квартала им.
По думите му по всичко проличава, че новата политика за закриване на Националния център по наркомании и алкохолизъм и прекосяването му към Центъра за публично здраве е добра. Проблем би имало за избрани щатни служащи, само че в съвсем цялата европейска процедура подобен вид институции няма.
По думите на Турлаков Национален център по наркомании не е конструкция, която е подпомагала развиването на психосоциалната рехабилитация. Центърът през последните години не е обърнал нужното внимание за същинското подкрепяне на психосоциалната рехабилитация, а по отношение на новите зависимости точно тя не би трябвало да се подценява. " Освен да се образуват метадонови стратегии, не знам какво друго беше потребно на Националния център по наркомании. "
Така на процедура центърът е изгубил време, защото е изостанал в практиката. Затова и концепцията за преструктуриране съгласно Желяз Турлаков е вярна, защото може един бюджет от една фиктивна и куха конструкция да бъде ориентиран към ефикасни и настоящи стратегии.
Затова Турлаков упорства психосоциалната рехабилитация да бъде подкрепена финансово от страната. Националният център по наркомании по този начин и не съумя да поеме по подобен курс, разяснява Турлаков.
Той е инициирал редица срещи с представители на държавното управление, само че до действителни диалози не се е стигало. Неведнъж той е отправял питане към Комисията по опазване на здравето в Народното събрание с гледище зависимостите да минават по клинична пътека. " Отдавна трябваше да се случи, казусът на един подвластен е като на удавника - по какъв начин да се лекува е само и единствено негова грижа ", възмущава се Турлаков.
Той сигнализира, че наркозависимите у нас се усилват, като наред с това се трансформира и техният профил. Все повече хора протягат ръка към синтетичната дрога. Наблюдава се и спад във възрастовата граница - към 14-годишна възраст. Турлаков изясни, че този нов вид опиати не се третират по медикаментозен метод и най-ефективното средство в битката против зависимостта е психосоциалната терапия.
Точна статистика за наркоманиите в България не се води, отсече Турлаков, само че цитира данни на Световната здравна организация, съгласно която злоупотребяващите с наркотични субстанции у нас са към 300 000 души. Към число на жертвите на зависимостта съгласно него обаче би трябвало да се прибавят и членовете на фамилиите на наркозависимите, защото те също са наранени.
Относно предлагането за заверка на притежанието н 3 грама марихуана за персонални потребности Турлаков счита, че България не е подготвена за тази крачка. " Има доста незнайни в тази сфера, а и доста НПО-та " мътят водата " с непроверени обстоятелства и данни и употребяват истории на заболели ", разяснява той. Според неговото персонално разбиране притежанието на трева не би трябвало да се легализира. Като аргумент за това той посочи неналичието на обикновени обществени служби в сферата. Затова и счита, че няма да има ефикасен надзор. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ