Професионалното образование у нас няма нищо общо с пазара на труда
Нарушена е връзката сред професионалното обучение и пазара на труда у нас. Този извод се постанова от огромен разбор на Института за пазарна стопанска система. Добрата вест е, че заздравяването на връзката е обект на промените, заложени в Националния проект за възобновяване и развиване на България. „ Анализът и създаденият от ИПИ показател на сходството сред професионалното обучение и профила на българската стопанска система съпоставят професионалното образование по браншове и разпределението на работната мощ в другите стопански действия. Извършеното премерване на национално и районно равнище демонстрира къде подготовката на фрагменти среща действително търсенето от работодателите, както и опциите за реализация ”, изясни за Мениджър Нюз Зорница Славова, старши икономист в Института.
В обсега на проучването попадат стопански действия, в които съществена част от заетите са с професионална подготовка – близо 56% от междинните експерти през 2020 година Това са „ Селско, горско и рибно стопанство ”, „ Преработваща индустрия ”, „ Строителство ”, „ Транспорт, депозиране и пощи ”, „ Хотелиерство и ресторантьорство ” и „ Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения ”. Те дават отговор на 58% от изучаваните специалности в системата на професионалното обучение.
Индексът на сходство на професионалното обучение с профила на стопанската система за страната е 54,8 точки, което значи, че за към половината зрелостници няма насрещно търсене и възможна претовареност. Сравнително огромен по отношение на реализацията на пазара на труда е делът на учащите в селскостопанските специалности, хотелиерството и ресторантьорството и ИКТ бранша. Анализаторите от ИПИ откриват, че непълен е приемът за специалности, които приготвят фрагменти за еработващата индустрия, строителството и превоза.
Данните на регионално равнище дават още по-ясна визия за сходството на професионалното обучение и профила на стопанската система. С най-голям резултат е столицата – 69,5 т., а с най-нисък – област Смолян – 25,0 точки.
В обсега на проучването попадат стопански действия, в които съществена част от заетите са с професионална подготовка – близо 56% от междинните експерти през 2020 година Това са „ Селско, горско и рибно стопанство ”, „ Преработваща индустрия ”, „ Строителство ”, „ Транспорт, депозиране и пощи ”, „ Хотелиерство и ресторантьорство ” и „ Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения ”. Те дават отговор на 58% от изучаваните специалности в системата на професионалното обучение.
Индексът на сходство на професионалното обучение с профила на стопанската система за страната е 54,8 точки, което значи, че за към половината зрелостници няма насрещно търсене и възможна претовареност. Сравнително огромен по отношение на реализацията на пазара на труда е делът на учащите в селскостопанските специалности, хотелиерството и ресторантьорството и ИКТ бранша. Анализаторите от ИПИ откриват, че непълен е приемът за специалности, които приготвят фрагменти за еработващата индустрия, строителството и превоза.
Данните на регионално равнище дават още по-ясна визия за сходството на професионалното обучение и профила на стопанската система. С най-голям резултат е столицата – 69,5 т., а с най-нисък – област Смолян – 25,0 точки.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ