НС отхвърли доклада за ромите. Слава Богу!
Народното заседание отхвърли да одобри документ с претенциозното название "Административен мониторингов отчет за интеграцията на ромите за 2017 година " От това нито един български жител от ромски генезис няма да пострада. За 80% от сънародниците ни обаче това е дребна крачка към повече истина и уместност в нашето общество. Защото отчетът е надалеч от живота. Тази и предходната година ромските отчети паднаха до под 100 страници. Подчертавам го, тъй като по-рано са стигали до 220 - изложение на извършени мероприятия, част от които изцяло съпоставими с тогавашните действия на стотици български читалища.
Едва ли ще пострада и вицепремиерът Валери Симеонов, който сега е ръководител на Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси. Почти незнаен на българската аудитория е фактът, че ромски неправителствени организации повече от година желаят и чакат оставката на господин Симеонов, оценявайки го като допустимо най-неподходящия за тази служба.
На 29 май, в границите на българското европредседателство, се състоя среща по ромските въпроси. Администраторите говореха, българите слушаха, а ромите се колебаеха. Отново се видя нещо доста значимо, станало ясно отпреди десетина години - наложеният модел на "интеграция на ромите " е привършен и това е основното. Изхарчени са стотици милиони, само че от тях изгода са имали 1-2% от ромите и 1-2% от българите - ония, които директно вземат участие в "усвояването на средствата ". Не за това ставаше дума преди четвърт век, когато в новите демократични условия стартира да се гради нова институционалност, обърната към тежките етнически и етнополитически въпроси.
Докладът е "европейски ", т.е. отчет, който освен оперира със специфичната европеидна терминология, само че възпроизвежда главните предубеждения и клишета на днешните еврократи по ромския въпрос. Например, че за тежкото състояние на ромите са отговорни... българите. Докладът не дава явен отговор по какъв начин по този начин в България се е стигнало до "двеста хиляди необхванати от образованието деца ". Изсилването, което бе направено с разгласяването на тези данни предишното лято, е явно.
Ясно е, че българските институции си правят работата зле. По-зле от "формално-бюрократично ". Общините не знаели къде са им децата. Не знаели какъв брой от тях не вървят на учебно заведение, та са нужни нарочни акции по търсене на "необхванатите ". Конституцията задължава всеки български жител да придобие главно обучение. То е наложително. Задължително, значи скрепено с държавната воля обвързване. Не съм срещу това учебните заведения и неправителствените организации да "съблазняват " подлежащите на обучение с подобаващи благини, само че страната просто бяга от задължението си да обезпечи с всички законови средства главно обучение за всички. Бих желал да видя лист на необхванатите - по общини и обитаеми места.
Отделиха се милиони за ограмотяване на "неграмотните роми ". Моля, да видя листата на тези, за които сме открили, че са необразовани - по общини. След това ще проучим къде те са се "водели ", че се образоват. Какви и какъв брой дипломи са получили да вземем за пример. В какви семинари са взели участие през последното десетилетие. Трагикомедията с незнаещите да четат и пишат български роми има шокиращи правосъдни резултати. Европейски съд бе сезиран с дело за "незаконно срутване на ромски жилищи ". На процедура напълно противозаконни градежи, неотгововарящи на никакви строителни правила. Адвокатът на ромите изяснява, че в действителност е имало известие от общината - документално, връчвано и залепено на постройката - само че "те нали не знаят да четат ".
В Европа въобще не схващат "ориенталската просвета на лъжата ". Години наред по еврофорумите въпросът за ромското обучение бе подложен на плоскостта на "равния достъп ". Да го разтълкуваме: внушението е, че български институции и общество лимитират достъпа на младите роми до качествено обучение. Това обвиняване в расизъм следва да се отхвърля пламенно.
Преди 10 години, на виновен интернационален конгрес бе потвърдено какъв брой е неплатежоспособен за България терминът "десегрегация ". Да поясня: в Съединени американски щати в средата на предишния век има могъщо придвижване за расово тъждество, в това число срещу "образователната сегрегация ". В тази тенденция Америка реализира чудеса. Терминът бе "инсталиран " към българската действителност и заговориха за "циганските учебни заведения ", които следва да бъдат "десегрегирани ". Опитахме се преди години да уточним броя на атакуваните "сегрегирани " учебни заведения. Излизаха малко над 500 - по най-смелите оценки на поддържащите тази преценка. Каква бе тяхната изненада, когато им показахме, че 480 от тях са селски учебни заведения, по едно в село. Т.е. за никаква "сегрегация " не става дума. Просто такава е действителната етническа карта на днешна България.
У нас в никакъв случай не е съществувала държавна политика за делене на учениците по етнически принцип - в "едноцветни " учебни заведения и класове. Заради проромската десегрегация бе отстранено просветителното райониране, което сътвори в София и в още няколко огромни градове тежки прекарвания за родителите и за децата. Хаосът стартира точно с премахването на най-естественото райониране - по географска непосредственост до учебното заведение. Всичко, случило се през последните двадесет години, е артикул на повредената визия, че управляващите умишлено "затварят " ромски деца в "кварталните учебни заведения " (лош превод от някакви англоезични първоизточници).
"Ромските гета " са артикул на искрено тъпчене на строителните правила, а и на правата на благосъстоятелност и притежание. Практиката да строиш къща, където видиш свободен терен, без да платиш за собствеността или без някак да наемеш парцела, ни връща епохи обратно - към "епохите на завоеванията ". Дълг на общините е да дефинират терени за ново строителство, в това число на обществено нуждаещи се. Не го вършат, тъй като оперирането с привлекателни строителни терени е привлекателно занятие за кандидат-милионери...
Мога да не преставам дълго. Тезата ми е, че съществени пунктове от интеграционната политика, ориентирана към ромите, са на глинени крайници. Дали отхвърлянето на един бюрократичен документ ще бъде задоволително съображение да стартира логичен диалог за смяната на политиката? Не зная. Но в случай че бяха дали своят вот отчета, мислех до идващите избори - европейски или парламентарни, все да го изтъквам. За смях и за смут.
Едва ли ще пострада и вицепремиерът Валери Симеонов, който сега е ръководител на Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси. Почти незнаен на българската аудитория е фактът, че ромски неправителствени организации повече от година желаят и чакат оставката на господин Симеонов, оценявайки го като допустимо най-неподходящия за тази служба.
На 29 май, в границите на българското европредседателство, се състоя среща по ромските въпроси. Администраторите говореха, българите слушаха, а ромите се колебаеха. Отново се видя нещо доста значимо, станало ясно отпреди десетина години - наложеният модел на "интеграция на ромите " е привършен и това е основното. Изхарчени са стотици милиони, само че от тях изгода са имали 1-2% от ромите и 1-2% от българите - ония, които директно вземат участие в "усвояването на средствата ". Не за това ставаше дума преди четвърт век, когато в новите демократични условия стартира да се гради нова институционалност, обърната към тежките етнически и етнополитически въпроси.
Докладът е "европейски ", т.е. отчет, който освен оперира със специфичната европеидна терминология, само че възпроизвежда главните предубеждения и клишета на днешните еврократи по ромския въпрос. Например, че за тежкото състояние на ромите са отговорни... българите. Докладът не дава явен отговор по какъв начин по този начин в България се е стигнало до "двеста хиляди необхванати от образованието деца ". Изсилването, което бе направено с разгласяването на тези данни предишното лято, е явно.
Ясно е, че българските институции си правят работата зле. По-зле от "формално-бюрократично ". Общините не знаели къде са им децата. Не знаели какъв брой от тях не вървят на учебно заведение, та са нужни нарочни акции по търсене на "необхванатите ". Конституцията задължава всеки български жител да придобие главно обучение. То е наложително. Задължително, значи скрепено с държавната воля обвързване. Не съм срещу това учебните заведения и неправителствените организации да "съблазняват " подлежащите на обучение с подобаващи благини, само че страната просто бяга от задължението си да обезпечи с всички законови средства главно обучение за всички. Бих желал да видя лист на необхванатите - по общини и обитаеми места.
Отделиха се милиони за ограмотяване на "неграмотните роми ". Моля, да видя листата на тези, за които сме открили, че са необразовани - по общини. След това ще проучим къде те са се "водели ", че се образоват. Какви и какъв брой дипломи са получили да вземем за пример. В какви семинари са взели участие през последното десетилетие. Трагикомедията с незнаещите да четат и пишат български роми има шокиращи правосъдни резултати. Европейски съд бе сезиран с дело за "незаконно срутване на ромски жилищи ". На процедура напълно противозаконни градежи, неотгововарящи на никакви строителни правила. Адвокатът на ромите изяснява, че в действителност е имало известие от общината - документално, връчвано и залепено на постройката - само че "те нали не знаят да четат ".
В Европа въобще не схващат "ориенталската просвета на лъжата ". Години наред по еврофорумите въпросът за ромското обучение бе подложен на плоскостта на "равния достъп ". Да го разтълкуваме: внушението е, че български институции и общество лимитират достъпа на младите роми до качествено обучение. Това обвиняване в расизъм следва да се отхвърля пламенно.
Преди 10 години, на виновен интернационален конгрес бе потвърдено какъв брой е неплатежоспособен за България терминът "десегрегация ". Да поясня: в Съединени американски щати в средата на предишния век има могъщо придвижване за расово тъждество, в това число срещу "образователната сегрегация ". В тази тенденция Америка реализира чудеса. Терминът бе "инсталиран " към българската действителност и заговориха за "циганските учебни заведения ", които следва да бъдат "десегрегирани ". Опитахме се преди години да уточним броя на атакуваните "сегрегирани " учебни заведения. Излизаха малко над 500 - по най-смелите оценки на поддържащите тази преценка. Каква бе тяхната изненада, когато им показахме, че 480 от тях са селски учебни заведения, по едно в село. Т.е. за никаква "сегрегация " не става дума. Просто такава е действителната етническа карта на днешна България.
У нас в никакъв случай не е съществувала държавна политика за делене на учениците по етнически принцип - в "едноцветни " учебни заведения и класове. Заради проромската десегрегация бе отстранено просветителното райониране, което сътвори в София и в още няколко огромни градове тежки прекарвания за родителите и за децата. Хаосът стартира точно с премахването на най-естественото райониране - по географска непосредственост до учебното заведение. Всичко, случило се през последните двадесет години, е артикул на повредената визия, че управляващите умишлено "затварят " ромски деца в "кварталните учебни заведения " (лош превод от някакви англоезични първоизточници).
"Ромските гета " са артикул на искрено тъпчене на строителните правила, а и на правата на благосъстоятелност и притежание. Практиката да строиш къща, където видиш свободен терен, без да платиш за собствеността или без някак да наемеш парцела, ни връща епохи обратно - към "епохите на завоеванията ". Дълг на общините е да дефинират терени за ново строителство, в това число на обществено нуждаещи се. Не го вършат, тъй като оперирането с привлекателни строителни терени е привлекателно занятие за кандидат-милионери...
Мога да не преставам дълго. Тезата ми е, че съществени пунктове от интеграционната политика, ориентирана към ромите, са на глинени крайници. Дали отхвърлянето на един бюрократичен документ ще бъде задоволително съображение да стартира логичен диалог за смяната на политиката? Не зная. Но в случай че бяха дали своят вот отчета, мислех до идващите избори - европейски или парламентарни, все да го изтъквам. За смях и за смут.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ