По предложедние на ДПС парламентът забрани износа на нефт и нефтопродукти с руски произход
Народното заседание дефинитивно забрани износа на петрол и нефтопродукти с съветски генезис от България, с изключение на за Украйна и страни отвън Европейски Съюз.
Парламентът одобри законопроекта, импортиран от Движение за права и свободи. С него се вкарва акцизно облагане на продуктите на „ Лукойл Нефтохим “ в Бургас. Приходите от акцизите ще отиват за обезщетения на бизнеса поради високите цени на електрическата енергия.
Сред продуктите, които България ще може да изнася за Украйна и трети страни отвън Европейски Съюз, освен това единствено до несъмнено количество размери, са: газьол, леки масла и препарати, минерален терпентин, авиационен бензин за мотори, бензин за мотори, керосин за реактивни мотори, керосин, тежки масла, нефтени масла и тежки горива.
Законопроектът е обвързван с дерогацията на ембаргото за вноса на съветски нефт. Ембаргото в страните членки на Европейски Съюз влезе в действие от 5 декември, само че България получи пролонгация до края на 2024 година
В края на предходната година Европейската комисия взе решение, че България няма да може да изнася нефтопродукти от съветски нефт в Европейски Съюз или трети страни, в това число в случай че е модифициран. Ограниченията засягат нефтената рафинерия в Бургас „ Лукойл Нефтохим “. От договарянето на дерогацията до момента България свободно изнасяше нефтопродукти, макар наложените от Европейски Съюз наказания върху износа на съветски горива. Новите наказания вършат тази процедура невъзможна.
Лице, което заявява непълни, неточни или погрешни данни се наказва с имуществена глоба в размер от 5000 до 10 000 лева, в случай че действието не съставлява закононарушение, планува още законът на Движение за права и свободи.
Актовете за определяне на административни нарушавания се сформират от митническите органи или от органите на Национална агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от шефа на Агенция “Митници ” или изпълнителния шеф на Национална агенция за приходите.
Парламентът одобри и предлагането на Движение за права и свободи за преустановяване на концесията на „ Лукойл “ за пристанищния терминал Росенец. Наскоро Министерски съвет удължи концесията на пристанището с 24 години.
Вчера Комисията по финанси отхвърли предлагането. Но през днешния ден ръководителят на Бюджетната комисия доцент Петър Чобанов го предложи в пленарна зала и то бе признато.
Чобанов изясни, че Народното събрание може като законодателен орган да зададе рамките, в които да се движи изпълнителната власт. Идеята на Движение за права и свободи е дерогацията да не се ползва, а да бъде прекъсната концесията.
Депутатът от Движение за права и свободи е на мнение, че концесията на „ Лукойл “ е трябвало да бъде прекъсната неотложно под действието на регламента за глобите.
„ Ние като Народно заседание, без да променяме всъщност Закона за концесиите, просто вкарваме и в него нормите на регламента, с цел да сме сигурни, че те ще бъдат спазвани и предлагаме концесията да бъде прекъсната, дейностите по опериране на пристанището да се поемат от страната и този, който употребява това пристанище да внася съответните такси “, изясни той.
На опасенията на „ Възраждане “, че по този начин България ще изгуби единственото си нефтено пристанище, Чобанов отговори: „ Пристанище има и ще продължава да има. Пристанището си е там, физически съществува. То ще си е такова, каквото е сега, просто концесионната такса ще бъде сменена с таксата за възнаграждение на услугата„, сподели той.
Парламентът одобри законопроекта, импортиран от Движение за права и свободи. С него се вкарва акцизно облагане на продуктите на „ Лукойл Нефтохим “ в Бургас. Приходите от акцизите ще отиват за обезщетения на бизнеса поради високите цени на електрическата енергия.
Сред продуктите, които България ще може да изнася за Украйна и трети страни отвън Европейски Съюз, освен това единствено до несъмнено количество размери, са: газьол, леки масла и препарати, минерален терпентин, авиационен бензин за мотори, бензин за мотори, керосин за реактивни мотори, керосин, тежки масла, нефтени масла и тежки горива.
Законопроектът е обвързван с дерогацията на ембаргото за вноса на съветски нефт. Ембаргото в страните членки на Европейски Съюз влезе в действие от 5 декември, само че България получи пролонгация до края на 2024 година
В края на предходната година Европейската комисия взе решение, че България няма да може да изнася нефтопродукти от съветски нефт в Европейски Съюз или трети страни, в това число в случай че е модифициран. Ограниченията засягат нефтената рафинерия в Бургас „ Лукойл Нефтохим “. От договарянето на дерогацията до момента България свободно изнасяше нефтопродукти, макар наложените от Европейски Съюз наказания върху износа на съветски горива. Новите наказания вършат тази процедура невъзможна.
Лице, което заявява непълни, неточни или погрешни данни се наказва с имуществена глоба в размер от 5000 до 10 000 лева, в случай че действието не съставлява закононарушение, планува още законът на Движение за права и свободи.
Актовете за определяне на административни нарушавания се сформират от митническите органи или от органите на Национална агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от шефа на Агенция “Митници ” или изпълнителния шеф на Национална агенция за приходите.
Парламентът одобри и предлагането на Движение за права и свободи за преустановяване на концесията на „ Лукойл “ за пристанищния терминал Росенец. Наскоро Министерски съвет удължи концесията на пристанището с 24 години.
Вчера Комисията по финанси отхвърли предлагането. Но през днешния ден ръководителят на Бюджетната комисия доцент Петър Чобанов го предложи в пленарна зала и то бе признато.
Чобанов изясни, че Народното събрание може като законодателен орган да зададе рамките, в които да се движи изпълнителната власт. Идеята на Движение за права и свободи е дерогацията да не се ползва, а да бъде прекъсната концесията.
Депутатът от Движение за права и свободи е на мнение, че концесията на „ Лукойл “ е трябвало да бъде прекъсната неотложно под действието на регламента за глобите.
„ Ние като Народно заседание, без да променяме всъщност Закона за концесиите, просто вкарваме и в него нормите на регламента, с цел да сме сигурни, че те ще бъдат спазвани и предлагаме концесията да бъде прекъсната, дейностите по опериране на пристанището да се поемат от страната и този, който употребява това пристанище да внася съответните такси “, изясни той.
На опасенията на „ Възраждане “, че по този начин България ще изгуби единственото си нефтено пристанище, Чобанов отговори: „ Пристанище има и ще продължава да има. Пристанището си е там, физически съществува. То ще си е такова, каквото е сега, просто концесионната такса ще бъде сменена с таксата за възнаграждение на услугата„, сподели той.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ