Депутатите декларираха, че ще работят за доверието на гражданите
Народните представители заявиха, че ще работят с цел да оправдаят доверието на българските жители.
Документът беше признат единомислещо с 211 гласа " за " от депутатите на тържествената сесия на Народното събрание във Велико Търново във връзка честванията от 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция.
Ето и текстът на декларацията без редакторска интервенция:
В послание към българския народ 44-ото Народно заседание заявява, че ще работи, с цел да оправдае националното доверие и ще вложи сили за създаване на политики и качествени закони в полза на народа и просперитета на страната.
Днес ние заявяваме, че в сложното и динамично време, в което живеем, изпълнено с опасности и закани, ще работим, с цел да оправдаем националното доверие и ще вложим сили за създаване на политики и качествени закони в полза на народа и просперитета на страната! Това написа в обръщението на 44-ото Народно заседание към българския народ във връзка 140-ата годишнина от Учредителното заседание и приемането на Търновската конституция. Документът беше признат единомислещо с 211 гласа " за " от народните представители на тържествена сесия на Народното събрание във Велико Търново.
Ние, националните избраници, като представители на българския народ, осъзнаваме нашия дълг да продължаваме най-хубавите обичаи, завещани от създателите на Търновската конституция, написа в обръщението. В него се декларира, че бащите учредители са оставили солидно завещание, което през миналите години е надграждано, само че и пропилявано; ценено, само че и подценявано. Особено значим е техният образец за слагане на националния над партийния интерес в съдбовни за страната моменти, се показва в документа.
Честването на 140-ата годишнина от Учредителното заседание и приемането на Търновската конституция е подобаващ мотив да се обърнем към историята като извор на хрумвания, мъдрост и поучения, означават народните представители. Неопровержими са историческите свидетелства, които демонстрират, че когато политиците се усещат част от народа, когато всички сме били единни и обединени от общ народен блян, поставяли сме си ясни цели и сме разчитали на личните си сили, сме реализирали обилни триумфи, се показва в документа.
ОБРЪЩЕНИЕ
на 44-ото Народно заседание към българския народ във връзка 140-ата годишнина от Учредителното заседание и приемането на Търновската конституция
Уважаеми сънародници,
Уважаеми жители на Република България!
Днес в старопрестолния град на тържествена сесия 44-ото Народно заседание отдава респект и самопризнание на делото на нашите предшественици, които преди 140 години на Учредителното заседание поставиха подписите си под Търновската конституция. С този акт 211 народни представители съградиха фундамента за развиването и просперитета на Третата българска страна.
Сред бащите учредители са видни възрожденци, книжовници, борци за независимост и църковна самостоятелност и строители на модерна България. С вижданията си за устройство на възобновената страна така наречен консерватори Константин Стоилов, Димитър Греков, Тодор Икономов, Марко Балабанов и избраните за либерали Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков поставят началото на политическия спор - прочувствен и яростен, само че и потребен и конструктивен.
Носители на възрожденския дух, без значение от разликите във визията за устройството на страната, народните представители са обединени в устрема си да реализират една свята и жадувана цел - да съградят съвременна, самостоятелна и просперираща България.
Те демонстрират политическа воля и одобряват не както планува Берлинският контракт " органичен правилник ", а конституция, с цел да е ясно, че българското Княжество е свободно. В главния закон вписват държавния герб, държавния щемпел и българския трибагреник като израз на самочувствие и блян да градят равноправна с другите страна.
Всички ние им изискуем дълбока благодарност за това, че гласоподават Конституция, която дава отговор на ползите на българския народ. Тя, като една от най-демократичните за времето си конституции, обезпечава условия за развиването и възхода на България и подсигурява съществени права и свободи за гражданите; изрично не разрешава робството и съществуването на съсловия; прокламира независимост на личността, наложително и гратис главно обучение, независимост на словото, печата, събранията и сдруженията, неприкосновена частна благосъстоятелност и всеобщо изборно право за навършилите 21 години гласоподаватели.
Приетият в Търново главен закон регламентира държавното устройство и приема обичайното разделяне на управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна. Залегналите в него правила и полезности, неговият дух на либералност и пълноправие са живи и през днешния ден, като неотменна част и от актуалната българска Конституция.
Депутатите от Учредителното заседание с чест и достолепие извършват своята историческа задача и поставят устоите на българската държавност. С делата си те потвърждават, че са възрожденци, само че и държавници. Благодарение и на тяхната активност България получава опция да се върне на картата на Европа като част от модерния, либерален и цивилизован свят.
Търновската конституция е главен закон на Третото българско царство повече от 68 години. Търновската конституция - за времето на нейното деяние - се трансформира в блян за политическо и конституционно устройство на българската страна. Заложените в нея свободи на българските жители са накърнявани и отменяни, само че са просъществували освен на книга, а и като дух измежду свободолюбивото българско поданство. Политическите битки за възобновяване на Конституцията бележат едни от най-кризисните моменти на българския политически живот, довели до тежки тествания за народа и национални произшествия.
Отмяната на съществени конституционни правила, какъвто е този за разделянето на управляващите, е последвано от определяне на еднолични режими на ръководство. Неслучайно годините на национално развиване и напредък се свързват с времето, когато Конституцията работи в своя цялостен размер.
За наша горделивост и национално достолепие българският народ самичък, без непозната помощ и по своя воля реализира Съединението на Княжество България с Източна Румелия и прогласява Независимостта на България, която за малко време се трансформира в една от най-силните и проспериращи страни на Балканите. Днес България е демократична страна, неразделна част от европейското и евроатлантическото семейство.
Ние, националните избраници, като представители на българския народ, осъзнаваме нашия дълг да продължаваме най-хубавите обичаи, завещани от създателите на Търновската конституция. Бащите учредители ни оставиха солидно завещание, което през миналите години е надграждано, само че и пропилявано; ценено, само че и подценявано. Особено значим е техният образец за слагане на националния над партийния интерес в съдбовни за страната моменти.
В тези случаи партийните флагове са свивани, потискано е опълчването за сметка на единодушието в името на публичното богатство.
Честването на 140-ата годишнина от Учредителното заседание и приемането на Търновската конституция е подобаващ мотив да се обърнем към историята като извор на хрумвания, мъдрост и поучения. Неопровержими са историческите свидетелства, които демонстрират, че когато политиците се усещат част от народа, когато всички сме били единни и обединени от общ народен блян, поставяли сме си ясни цели и сме разчитали на личните си сили, сме реализирали обилни триумфи.
Днес ние заявяваме, че в сложното и динамично време, в което живеем, изпълнено с опасности и закани, ще работим, с цел да оправдаем националното доверие и ще вложим сили за създаване на политики и качествени закони в полза на народа и просперитета на страната!
Ние помним думите на ръководителя на Учредителното заседание екзарх Антим Първи: " Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме извикани... Можем да кажем: направихме закони от Народа за Народа ".
Поклон пред историческото дело на учредителите!
Обновена
Караянчева прикани депутатите да служат почтено на народа си
Според нея би трябвало да си напомнят делото на строителите на модерна България
Документът беше признат единомислещо с 211 гласа " за " от депутатите на тържествената сесия на Народното събрание във Велико Търново във връзка честванията от 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция.
Ето и текстът на декларацията без редакторска интервенция:
В послание към българския народ 44-ото Народно заседание заявява, че ще работи, с цел да оправдае националното доверие и ще вложи сили за създаване на политики и качествени закони в полза на народа и просперитета на страната.
Днес ние заявяваме, че в сложното и динамично време, в което живеем, изпълнено с опасности и закани, ще работим, с цел да оправдаем националното доверие и ще вложим сили за създаване на политики и качествени закони в полза на народа и просперитета на страната! Това написа в обръщението на 44-ото Народно заседание към българския народ във връзка 140-ата годишнина от Учредителното заседание и приемането на Търновската конституция. Документът беше признат единомислещо с 211 гласа " за " от народните представители на тържествена сесия на Народното събрание във Велико Търново.
Ние, националните избраници, като представители на българския народ, осъзнаваме нашия дълг да продължаваме най-хубавите обичаи, завещани от създателите на Търновската конституция, написа в обръщението. В него се декларира, че бащите учредители са оставили солидно завещание, което през миналите години е надграждано, само че и пропилявано; ценено, само че и подценявано. Особено значим е техният образец за слагане на националния над партийния интерес в съдбовни за страната моменти, се показва в документа.
Честването на 140-ата годишнина от Учредителното заседание и приемането на Търновската конституция е подобаващ мотив да се обърнем към историята като извор на хрумвания, мъдрост и поучения, означават народните представители. Неопровержими са историческите свидетелства, които демонстрират, че когато политиците се усещат част от народа, когато всички сме били единни и обединени от общ народен блян, поставяли сме си ясни цели и сме разчитали на личните си сили, сме реализирали обилни триумфи, се показва в документа.
ОБРЪЩЕНИЕ
на 44-ото Народно заседание към българския народ във връзка 140-ата годишнина от Учредителното заседание и приемането на Търновската конституция
Уважаеми сънародници,
Уважаеми жители на Република България!
Днес в старопрестолния град на тържествена сесия 44-ото Народно заседание отдава респект и самопризнание на делото на нашите предшественици, които преди 140 години на Учредителното заседание поставиха подписите си под Търновската конституция. С този акт 211 народни представители съградиха фундамента за развиването и просперитета на Третата българска страна.
Сред бащите учредители са видни възрожденци, книжовници, борци за независимост и църковна самостоятелност и строители на модерна България. С вижданията си за устройство на възобновената страна така наречен консерватори Константин Стоилов, Димитър Греков, Тодор Икономов, Марко Балабанов и избраните за либерали Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков поставят началото на политическия спор - прочувствен и яростен, само че и потребен и конструктивен.
Носители на възрожденския дух, без значение от разликите във визията за устройството на страната, народните представители са обединени в устрема си да реализират една свята и жадувана цел - да съградят съвременна, самостоятелна и просперираща България.
Те демонстрират политическа воля и одобряват не както планува Берлинският контракт " органичен правилник ", а конституция, с цел да е ясно, че българското Княжество е свободно. В главния закон вписват държавния герб, държавния щемпел и българския трибагреник като израз на самочувствие и блян да градят равноправна с другите страна.
Всички ние им изискуем дълбока благодарност за това, че гласоподават Конституция, която дава отговор на ползите на българския народ. Тя, като една от най-демократичните за времето си конституции, обезпечава условия за развиването и възхода на България и подсигурява съществени права и свободи за гражданите; изрично не разрешава робството и съществуването на съсловия; прокламира независимост на личността, наложително и гратис главно обучение, независимост на словото, печата, събранията и сдруженията, неприкосновена частна благосъстоятелност и всеобщо изборно право за навършилите 21 години гласоподаватели.
Приетият в Търново главен закон регламентира държавното устройство и приема обичайното разделяне на управляващите на законодателна, изпълнителна и правосъдна. Залегналите в него правила и полезности, неговият дух на либералност и пълноправие са живи и през днешния ден, като неотменна част и от актуалната българска Конституция.
Депутатите от Учредителното заседание с чест и достолепие извършват своята историческа задача и поставят устоите на българската държавност. С делата си те потвърждават, че са възрожденци, само че и държавници. Благодарение и на тяхната активност България получава опция да се върне на картата на Европа като част от модерния, либерален и цивилизован свят.
Търновската конституция е главен закон на Третото българско царство повече от 68 години. Търновската конституция - за времето на нейното деяние - се трансформира в блян за политическо и конституционно устройство на българската страна. Заложените в нея свободи на българските жители са накърнявани и отменяни, само че са просъществували освен на книга, а и като дух измежду свободолюбивото българско поданство. Политическите битки за възобновяване на Конституцията бележат едни от най-кризисните моменти на българския политически живот, довели до тежки тествания за народа и национални произшествия.
Отмяната на съществени конституционни правила, какъвто е този за разделянето на управляващите, е последвано от определяне на еднолични режими на ръководство. Неслучайно годините на национално развиване и напредък се свързват с времето, когато Конституцията работи в своя цялостен размер.
За наша горделивост и национално достолепие българският народ самичък, без непозната помощ и по своя воля реализира Съединението на Княжество България с Източна Румелия и прогласява Независимостта на България, която за малко време се трансформира в една от най-силните и проспериращи страни на Балканите. Днес България е демократична страна, неразделна част от европейското и евроатлантическото семейство.
Ние, националните избраници, като представители на българския народ, осъзнаваме нашия дълг да продължаваме най-хубавите обичаи, завещани от създателите на Търновската конституция. Бащите учредители ни оставиха солидно завещание, което през миналите години е надграждано, само че и пропилявано; ценено, само че и подценявано. Особено значим е техният образец за слагане на националния над партийния интерес в съдбовни за страната моменти.
В тези случаи партийните флагове са свивани, потискано е опълчването за сметка на единодушието в името на публичното богатство.
Честването на 140-ата годишнина от Учредителното заседание и приемането на Търновската конституция е подобаващ мотив да се обърнем към историята като извор на хрумвания, мъдрост и поучения. Неопровержими са историческите свидетелства, които демонстрират, че когато политиците се усещат част от народа, когато всички сме били единни и обединени от общ народен блян, поставяли сме си ясни цели и сме разчитали на личните си сили, сме реализирали обилни триумфи.
Днес ние заявяваме, че в сложното и динамично време, в което живеем, изпълнено с опасности и закани, ще работим, с цел да оправдаем националното доверие и ще вложим сили за създаване на политики и качествени закони в полза на народа и просперитета на страната!
Ние помним думите на ръководителя на Учредителното заседание екзарх Антим Първи: " Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме извикани... Можем да кажем: направихме закони от Народа за Народа ".
Поклон пред историческото дело на учредителите!
Обновена Караянчева прикани депутатите да служат почтено на народа си
Според нея би трябвало да си напомнят делото на строителите на модерна България
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ