Денацификация или как в Германия изправяха грешките от миналото
Напоследък, след 24 февруари, терминът „ денацификация ” стана известен измежду нашите хора. Гражданите евентуално нямат доста добра визия по какъв начин на процедура може да се реализира „ денацификация “ (ако се осъществи) в прилежаща страна, където се организира специфична интервенция. Така че дано се обърнем към историята. Както беше в Германия и присъединената към нея вследствие на " аншлуса " Австрия.
Основната причина за денацификацията на Германия беше на първо място военната победа (според нас - разрушаването на режима плюс окупацията на страната) над нея и единодушието на антихитлеристката коалиция да реализира подобен развой.
По време на Потсдамската конференция през лятото на 1945 година е реализиран консенсус сред страните победителки, че денацификацията на немското и австрийското общество би трябвало да бъде всеобхватна, като визира освен чисто политическата сфера, само че и културата, печата, стопанската система, образованието и, несъмнено, юриспруденция.
Те също по този начин се съгласиха, че денацификацията не може да се прави в сходство с вътрешните закони на страната - нито на Третия райх, нито на по-ранната Германия. Първоначално се реализира въз основата на външното ръководство в лицето на Контролния съвет (орган, взаимно основан от Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция), който одобри главните закони за денацификацията.
Създават се и специфични съдилища (извън някогашната правосъдна система), които преглеждат съответните каузи. А делата за немски закононарушения против съдружниците като цяло се разглеждаха единствено от трибуналите на самите съдружници.
Така денацификацията в юридически проект стартира с цялостното „ нулиране “ на нацистката правосъдна система. Без това " нулиране " въобще не би било допустимо протичането на сходен развой.
Само две години след началото на денацификацията немските съдилища (от съдии, деликатно подбрани от съдружниците и под прецизния контрол на съюзниците) получиха правото да преглеждат каузи за нацистки закононарушения против своите жители.
Въпреки всичко обаче, окупационните управляващи въпреки всичко не съумяха да изберат единствено „ кристално чисти съдии”. Така да вземем за пример британците и американците в действителност трябваше да се примирят с обстоятелството, че 60-70% от определените съдии и прокурори са някогашни членове на Нацистката партия. А и от кое място да се намирят " безпартийните съдии "?
В руската зона на окупация денацификацията в това отношение се извършваше по-лесно и в някои връзки може би по-ефективно. Първо, те се притесняваха по-малко от правните тънкости, и второ, откакто незабавно поеха курс към „ градежа на социализма “, те започнаха радикална смяна на цялата социална система по руски модел.
Победилите съдружници идентифицираха четири категории " военнопрестъпници, нацисти и милитаристи ", подлежащи на правосъден развой и/или наказателно гонене: огромни военни престъпници; елементарни нарушители, които са се възползвали от съдействието с нацисткия режим; дребни нарушители; последователи/активни поддръжници.
Най-тежките санкции чакаха тези, които бяха от първа категория - затвор до 10 години с конфискация на имущество и следващо ограничение на правата. Тежестта на наказването за второкласен беше съвсем същата. Тези, които минаха в трета категория, можеха да се разминат с изпитателен период (две или три години) на загуба на права. Четвъртата категория е единствено лимитирана в напредването и е обвързана със задължението да се регистрира от време на време в полицията.
Само в Германия, под прецизния контрол на окупационните сили, са основани 545 трибунала (съставени от ръководител, прокурор и двама или трима експерти). Тази система надалеч не беше " самостоятелна правосъдна власт " - всичко беше следено от съюзническите окупатори.
Въпреки че беше оставено правото на юрист, миналите през първа и второкласен получиха право да събират и показват причини и доказателства, които могат да смекчат виновността им. 3,4 милиона германци минаха през тези трибунали. С население на Западна Германия през 1946 година 65,9 милиона души. Общо, дружно с жителите на Австрия, са наказани 613 хиляди души, от които 1600 души са приети за основни военни нарушители.
В същото време единствено към един милион души са минали през редиците на Секретен сътрудник през разнообразни години, NSDAP се състои от 7,5 милиона члена , Вермахтът усвоява 18 милиона, а Хитлерюгенд 8 милиона. Можете най-малко да си визиите мащаба на промиване на мозъци от тези числа.
В Австрия всичко стана още по-меко. Повече от 100 хиляди някогашни членове на НСДАП бяха неотложно лишени от права и освободени от държавна работа (от общо 500 хиляди души, регистрирани като такива някогашни членове). 13 хиляди души, отговорни за военни закононарушения, бяха наказани, само че единствено 43 от тях бяха наказани на смъртно наказване. Е, през 1948 година съвсем половин милион някогашни членове на НСДАП бяха възобновени в правата си.
Присъдите, да речем, на немските съдилища, несъмнено, бяха доста по-леки от тези, постановени от съюзническите трибунали. Повечето от наказаните попадаха в четвърта категория или бяха изцяло оправдани. Самият принцип обаче беше значим: на германците (и австрийците)
окупационните управляващи ясно дават да се разбере, че всяко съдействие с нацисткия режим може да бъде наказуемо. И че такива причини като „ не б ях , не членувах , не взе участие х “ сами по себе си не са синоними на презумпцията за непорочност: човек трябваше да потвърди своята не причастност и непорочност.
Всъщност цялото немско общество беше подложено на огромна чистка. Всеки пълновръстен (над 18 години) жител на Австрия и Германия трябваше да взе участие в процеса на денацификация, макар че въпросът по този начин и не стигна до цялостния си обсег. Без да попълните съответния въпросник от 133 точки, беше доста мъчно да получите купони за храна да вземем за пример (трябваше да покажете касова бележка).
Някои избраха даже да не ги получават, с цел да не блеснат, или отлагаха този миг. Отговорите бяха проверявани от победилите съдружници въз основа на попадналите в ръцете им архиви. Трябва да отдадем респект на германците, те водеха записи и надзор добре, по-късно този пропуск беше взет поради след обединяването на Германия: Щази се опита да унищожи архивите на източногерманските специфични служби, само че въпреки всичко нещо остана.
В същото време немското и австрийското общество на низово равнище много интензивно се съпротивлява на политиката на денацификация, провеждана от окупационните управляващи. Хората фалшифицираха профилите си (далеч не цялата посочена информация можеше да бъде проверена), помагаха на другари и съседи да фалшифицират, отиваха да свидетелстват от страната на отбраната и не се съгласяваха доста драговолно да приказват от страна на обвиняването. Надявайки се, несъмнено, на реципрочни услуги.
Имаше значение на какъв стадий даден жител попълня въпросника. Попадналите в първата вълна бяха осъдени по-тежко. Тези, които се поколебаха да попълнят, дочакаха интервал на доста облекчение на репресиите. Ако тогава имаше обществени мрежи и интернет като цяло, тогава, несъмнено, идентифицирането на отговорните и неучастващите щеше да е доста по-ефективно. Но тях ги нямаше.
Е, тогава се намеси огромната политика: на фона на разрастващата се Студена война западните съдружници доста смекчиха правосъдната процедура на денацификация и от 1948 година в тази област като цяло всички пълномощия бяха трансферирани на самите германци. След известно време доста даже наказани нарушители се появиха на доста положителни позиции в държавната администрация на Германия.
Може да се каже, че и в Западна Германия, и в Германска демократична република денацификацията въпреки всичко се реализира на процедура освен и може би не толкоз с помощта на съответните съдилища и трибунали, а заради обстоятелството, че и двете елементи на Германия бяха бързо интегрирани в Западната или социалистическата общественост, където те трябваше да се приспособяват към външно наложените действителности и правила. Следователно може с убеденост да се твърди, че както западните съдружници, по този начин и Съюз на съветските социалистически републики съумяха да убият концепциите на нацизма, най-малко да ги сведат до равнището на маргинални за десетилетия напред.
Нито едните, нито другите обаче съумяха да санкционират изцяло всички, които по някакъв метод са взели участие във образуването и поддържането на нацистката система. В новите условия на Студената война обаче от един миг нататък такава задача към този момент не се поставяше.
В този смисъл
„ външният контрол” и въздействие, несъмнено, изиграха решаваща роля. В самата нацистка Германия нямаше вътрешни здрави сили, способни да изградят ново общество върху каквито и да било, с изключение на нацистки, основи.
Под непоколебим контрол извън освен правосъдната и политическата система, само че и просветителната система бяха радикално изменени, цялата просвета и всички филантропични науки бяха подложени на денацификация. Отделна огромна работа беше осъществена с топонимията: всичко, което можеше да се свърже с интервала на нацизма, изчезна от имената на улиците. Най-важната част от работата беше повсеместен редизайн на всички медии в страната, което като цяло беше осъществено по-късно, с появяването на ново потомство, израснало, още веднъж значимо, върху изцяло нови учебници, от към 60-те години на предишния век. И тук още веднъж е значимо да се подчертае: процесът на задълбочена денацификация, с прекрояване на мозъците на цялото население, се проточва дълги години. Въпреки обстоятелството, че самият Трети райх продължи единствено по-малко от 13 години.
И през цялото това време Германия беше под окупация, тя също последователно се вграждаше в западния или източния блок, всеки със своите " полезности ".
И даже при такива условия, 10 години след провалянето на нацизма, в Западна Германия, най-малко половината от популацията (проведени са такива анкети) се отнасяше с почитание към Хитлер, вярвайки, че в случай че не беше влезнал във войната, той щеше да остане в историята като популярен държател.
Въз основа на този исторически опит може да се задават внимателно въпроси по какъв начин би изглеждал сходен развой на процедура в прилежащата страна Украйна след резултатите от специфичната интервенция при положение на оптимален триумф. Има ли проект тук?
Имаме потребност от отговори най-малко на тези въпроси. Кой, какви органи биха могли да се занимават с това, да разработят документи, регламентиращи целия развой? Как законово, въз основа на какви правила в съответния случай ще бъдат избрани „ нацизъм” и „ военни престъпления”? Кой ще управлява целия развой организационно, в случай че не приказваме (поне сега) за промяна на режима и дълготрайна окупация на страната?
Може ли да има някакви гаранции, в това число външни, че този развой въобще ще бъде стартиран и приет за законен (и затова необратим)? Какви структури биха могли да вземат участие в следствието на закононарушения и въз основа на какви закони и наредби? Какви съдилища могат да вземат участие в това? Кои ще бъдат съдиите и по какъв начин ще бъдат определени? Как този развой може да се реализира на процедура в филантропичните науки, в образованието, културата и топонимията? Кой ще написа нови учебници, ще прави нови телевизионни излъчвания и ще снима нови филми? Какво в последна сметка ще се смята за аршин за триумф на денацификацията и какъв брой дълго ще продължи тя?
Без отговор на тези значително чисто на практика въпроси е по-добре даже да не започваме процеса на денацификация, ограничавайки се до по-реалистични задания. да върша нови телевизионни излъчвания и да фотографирам нови филми? Какво в последна сметка ще се смята за аршин за триумф на денацификацията и какъв брой дълго ще продължи тя?
Без отговор на тези значително чисто на практика въпроси е по-добре даже да не започваме процеса на денацификация, ограничавайки се до по-реалистични задания.
Превод: ЕС
Основната причина за денацификацията на Германия беше на първо място военната победа (според нас - разрушаването на режима плюс окупацията на страната) над нея и единодушието на антихитлеристката коалиция да реализира подобен развой.
По време на Потсдамската конференция през лятото на 1945 година е реализиран консенсус сред страните победителки, че денацификацията на немското и австрийското общество би трябвало да бъде всеобхватна, като визира освен чисто политическата сфера, само че и културата, печата, стопанската система, образованието и, несъмнено, юриспруденция.
Те също по този начин се съгласиха, че денацификацията не може да се прави в сходство с вътрешните закони на страната - нито на Третия райх, нито на по-ранната Германия. Първоначално се реализира въз основата на външното ръководство в лицето на Контролния съвет (орган, взаимно основан от Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция), който одобри главните закони за денацификацията.
Създават се и специфични съдилища (извън някогашната правосъдна система), които преглеждат съответните каузи. А делата за немски закононарушения против съдружниците като цяло се разглеждаха единствено от трибуналите на самите съдружници.
Така денацификацията в юридически проект стартира с цялостното „ нулиране “ на нацистката правосъдна система. Без това " нулиране " въобще не би било допустимо протичането на сходен развой.
Само две години след началото на денацификацията немските съдилища (от съдии, деликатно подбрани от съдружниците и под прецизния контрол на съюзниците) получиха правото да преглеждат каузи за нацистки закононарушения против своите жители.
Въпреки всичко обаче, окупационните управляващи въпреки всичко не съумяха да изберат единствено „ кристално чисти съдии”. Така да вземем за пример британците и американците в действителност трябваше да се примирят с обстоятелството, че 60-70% от определените съдии и прокурори са някогашни членове на Нацистката партия. А и от кое място да се намирят " безпартийните съдии "?
В руската зона на окупация денацификацията в това отношение се извършваше по-лесно и в някои връзки може би по-ефективно. Първо, те се притесняваха по-малко от правните тънкости, и второ, откакто незабавно поеха курс към „ градежа на социализма “, те започнаха радикална смяна на цялата социална система по руски модел.
Победилите съдружници идентифицираха четири категории " военнопрестъпници, нацисти и милитаристи ", подлежащи на правосъден развой и/или наказателно гонене: огромни военни престъпници; елементарни нарушители, които са се възползвали от съдействието с нацисткия режим; дребни нарушители; последователи/активни поддръжници.
Най-тежките санкции чакаха тези, които бяха от първа категория - затвор до 10 години с конфискация на имущество и следващо ограничение на правата. Тежестта на наказването за второкласен беше съвсем същата. Тези, които минаха в трета категория, можеха да се разминат с изпитателен период (две или три години) на загуба на права. Четвъртата категория е единствено лимитирана в напредването и е обвързана със задължението да се регистрира от време на време в полицията.
Само в Германия, под прецизния контрол на окупационните сили, са основани 545 трибунала (съставени от ръководител, прокурор и двама или трима експерти). Тази система надалеч не беше " самостоятелна правосъдна власт " - всичко беше следено от съюзническите окупатори.
Въпреки че беше оставено правото на юрист, миналите през първа и второкласен получиха право да събират и показват причини и доказателства, които могат да смекчат виновността им. 3,4 милиона германци минаха през тези трибунали. С население на Западна Германия през 1946 година 65,9 милиона души. Общо, дружно с жителите на Австрия, са наказани 613 хиляди души, от които 1600 души са приети за основни военни нарушители.
В същото време единствено към един милион души са минали през редиците на Секретен сътрудник през разнообразни години, NSDAP се състои от 7,5 милиона члена , Вермахтът усвоява 18 милиона, а Хитлерюгенд 8 милиона. Можете най-малко да си визиите мащаба на промиване на мозъци от тези числа.
В Австрия всичко стана още по-меко. Повече от 100 хиляди някогашни членове на НСДАП бяха неотложно лишени от права и освободени от държавна работа (от общо 500 хиляди души, регистрирани като такива някогашни членове). 13 хиляди души, отговорни за военни закононарушения, бяха наказани, само че единствено 43 от тях бяха наказани на смъртно наказване. Е, през 1948 година съвсем половин милион някогашни членове на НСДАП бяха възобновени в правата си.
Присъдите, да речем, на немските съдилища, несъмнено, бяха доста по-леки от тези, постановени от съюзническите трибунали. Повечето от наказаните попадаха в четвърта категория или бяха изцяло оправдани. Самият принцип обаче беше значим: на германците (и австрийците)
окупационните управляващи ясно дават да се разбере, че всяко съдействие с нацисткия режим може да бъде наказуемо. И че такива причини като „ не б ях , не членувах , не взе участие х “ сами по себе си не са синоними на презумпцията за непорочност: човек трябваше да потвърди своята не причастност и непорочност.
Всъщност цялото немско общество беше подложено на огромна чистка. Всеки пълновръстен (над 18 години) жител на Австрия и Германия трябваше да взе участие в процеса на денацификация, макар че въпросът по този начин и не стигна до цялостния си обсег. Без да попълните съответния въпросник от 133 точки, беше доста мъчно да получите купони за храна да вземем за пример (трябваше да покажете касова бележка).
Някои избраха даже да не ги получават, с цел да не блеснат, или отлагаха този миг. Отговорите бяха проверявани от победилите съдружници въз основа на попадналите в ръцете им архиви. Трябва да отдадем респект на германците, те водеха записи и надзор добре, по-късно този пропуск беше взет поради след обединяването на Германия: Щази се опита да унищожи архивите на източногерманските специфични служби, само че въпреки всичко нещо остана.
В същото време немското и австрийското общество на низово равнище много интензивно се съпротивлява на политиката на денацификация, провеждана от окупационните управляващи. Хората фалшифицираха профилите си (далеч не цялата посочена информация можеше да бъде проверена), помагаха на другари и съседи да фалшифицират, отиваха да свидетелстват от страната на отбраната и не се съгласяваха доста драговолно да приказват от страна на обвиняването. Надявайки се, несъмнено, на реципрочни услуги.
Имаше значение на какъв стадий даден жител попълня въпросника. Попадналите в първата вълна бяха осъдени по-тежко. Тези, които се поколебаха да попълнят, дочакаха интервал на доста облекчение на репресиите. Ако тогава имаше обществени мрежи и интернет като цяло, тогава, несъмнено, идентифицирането на отговорните и неучастващите щеше да е доста по-ефективно. Но тях ги нямаше.
Е, тогава се намеси огромната политика: на фона на разрастващата се Студена война западните съдружници доста смекчиха правосъдната процедура на денацификация и от 1948 година в тази област като цяло всички пълномощия бяха трансферирани на самите германци. След известно време доста даже наказани нарушители се появиха на доста положителни позиции в държавната администрация на Германия.
Може да се каже, че и в Западна Германия, и в Германска демократична република денацификацията въпреки всичко се реализира на процедура освен и може би не толкоз с помощта на съответните съдилища и трибунали, а заради обстоятелството, че и двете елементи на Германия бяха бързо интегрирани в Западната или социалистическата общественост, където те трябваше да се приспособяват към външно наложените действителности и правила. Следователно може с убеденост да се твърди, че както западните съдружници, по този начин и Съюз на съветските социалистически републики съумяха да убият концепциите на нацизма, най-малко да ги сведат до равнището на маргинални за десетилетия напред.
Нито едните, нито другите обаче съумяха да санкционират изцяло всички, които по някакъв метод са взели участие във образуването и поддържането на нацистката система. В новите условия на Студената война обаче от един миг нататък такава задача към този момент не се поставяше.
В този смисъл
„ външният контрол” и въздействие, несъмнено, изиграха решаваща роля. В самата нацистка Германия нямаше вътрешни здрави сили, способни да изградят ново общество върху каквито и да било, с изключение на нацистки, основи.
Под непоколебим контрол извън освен правосъдната и политическата система, само че и просветителната система бяха радикално изменени, цялата просвета и всички филантропични науки бяха подложени на денацификация. Отделна огромна работа беше осъществена с топонимията: всичко, което можеше да се свърже с интервала на нацизма, изчезна от имената на улиците. Най-важната част от работата беше повсеместен редизайн на всички медии в страната, което като цяло беше осъществено по-късно, с появяването на ново потомство, израснало, още веднъж значимо, върху изцяло нови учебници, от към 60-те години на предишния век. И тук още веднъж е значимо да се подчертае: процесът на задълбочена денацификация, с прекрояване на мозъците на цялото население, се проточва дълги години. Въпреки обстоятелството, че самият Трети райх продължи единствено по-малко от 13 години.
И през цялото това време Германия беше под окупация, тя също последователно се вграждаше в западния или източния блок, всеки със своите " полезности ".
И даже при такива условия, 10 години след провалянето на нацизма, в Западна Германия, най-малко половината от популацията (проведени са такива анкети) се отнасяше с почитание към Хитлер, вярвайки, че в случай че не беше влезнал във войната, той щеше да остане в историята като популярен държател.
Въз основа на този исторически опит може да се задават внимателно въпроси по какъв начин би изглеждал сходен развой на процедура в прилежащата страна Украйна след резултатите от специфичната интервенция при положение на оптимален триумф. Има ли проект тук?
Имаме потребност от отговори най-малко на тези въпроси. Кой, какви органи биха могли да се занимават с това, да разработят документи, регламентиращи целия развой? Как законово, въз основа на какви правила в съответния случай ще бъдат избрани „ нацизъм” и „ военни престъпления”? Кой ще управлява целия развой организационно, в случай че не приказваме (поне сега) за промяна на режима и дълготрайна окупация на страната?
Може ли да има някакви гаранции, в това число външни, че този развой въобще ще бъде стартиран и приет за законен (и затова необратим)? Какви структури биха могли да вземат участие в следствието на закононарушения и въз основа на какви закони и наредби? Какви съдилища могат да вземат участие в това? Кои ще бъдат съдиите и по какъв начин ще бъдат определени? Как този развой може да се реализира на процедура в филантропичните науки, в образованието, културата и топонимията? Кой ще написа нови учебници, ще прави нови телевизионни излъчвания и ще снима нови филми? Какво в последна сметка ще се смята за аршин за триумф на денацификацията и какъв брой дълго ще продължи тя?
Без отговор на тези значително чисто на практика въпроси е по-добре даже да не започваме процеса на денацификация, ограничавайки се до по-реалистични задания. да върша нови телевизионни излъчвания и да фотографирам нови филми? Какво в последна сметка ще се смята за аршин за триумф на денацификацията и какъв брой дълго ще продължи тя?
Без отговор на тези значително чисто на практика въпроси е по-добре даже да не започваме процеса на денацификация, ограничавайки се до по-реалистични задания.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ