Напоследък се връщам към една от любимите ми теми за

Напоследък се връщам към една от обичаните ми тематики за икономическите цикли или талази. Смята се, че както в природата има промяна на сезони, приливи и отливи, климатични цикли, а светлината и звукът се движат като талази, по този начин и човешката активност се развива в цикли. Малките вълнички са част от междинни талази, те пък от още по- огромни талази, а те от мегавълни. Така, най- видно в стопанската система, има конюнктурни, пазарни, софтуерни, демографски и други цикли.

Движението, несъмнено, не е повтаряне на същия изминат път, а спираловидно, дефинирано като закони на диалектиката от Хегел.

Абсурдът за Края на историята и окончателната победа на либерализма беше точно в отричането на тези закони. Преведено към нашето общество - всички вярвахме, че след 10.11 демокрацията победи, а пък след влизането в Европейски Съюз връщането към властническите режими е невероятно. Само че малко на брой си дават сметка по какъв брой сходен метод са се развили нещата след Великата Френска Революция - тъкмо 200 г преди 1989 година тя стартира с лозунга за Свобода, Равенство и Братство и завършва с провалянето при Ватерло на Наполеон през 1815 година - тъкмо двеста години преди нашето Ватерло с неуспеха на правосъдната промяна. След това следва Реставрацията, въпреки на друго равнище. Във френския случай на монархията, а в нашия - на практиките на комунистическия режим ( към този момент към момента в мек вариант) .

Голяма част от съответните аргументи на тези дълги талази (между 30 до 50 г) са изследвани от съветския икономист Кондратиев като стопански, само че съгласно мен, аргументите са по-дълбоки. Мисля, че имат доста общо със промяната на поколенията и просветителната подготовка на новото потомство във властта да тръгне по нов път.

Ако на младите генерации след 10.11 беше преподавана истината за комунизма нямаше цялото ни общество да живее разкрачено десетилетия наред. И по-лошо - неразбирайки разпоредбите на демократичната страна, правата и отговорностите на свободния жител, страхът от бъдещето го направи лесна плячка на политиците посредством безмилостна употреба на легендите за социализма, евтиния живот и другарската взаимност.

Наскоро четох самопризнание на Иван Костов, че в случай че съжалява за нещо в неговото ръководство, то това е точно пропускът да се трансформират просветителните стратегии в учебно заведение и да се завоюва борбата за мозъците на новите генерации. Това е осъзнал, четейки спомените на Аденауер, че първото нещо, което той е направил в гладуваща следвоенна Германия е осъждането на нацизма и проучването на ужасните му последствия в учебно заведение. Това, уви, с комунизма в България не беше направено. Както споделя Анатоли Чубаис - най-голямата вреда на комунизма не са милионите избити и невероятната съсипия, а че беше откраднато мисленето от хората и с тях ново общество не може да се гради.

Та в такава низходяща вълна може би навлизаме , сходно и на други страни в Източна Европа. Този развой е форсиран от силовата агитация на Кремъл, където славното минало е светиня, която непрекъснато да припомня за неуспеха на демокрацията и Запада да направи живота ни по-добър. Така че тази низходяща вълна в нашето общество надали ще завърши преди смяна на режима там, който да даде опция на новите генерации у нас да погледнат по различен метод на предишното и да се борят за друго общество и бъдеще. Дано новите технологии, които вещаят световни геополитически промени, ме опровергаят.

Текстът е оповестен във " Facebook ". Заглавието е на редакцията