Какво искат САЩ в Украйна, светът разбира. А какво иска Русия - не! /Послеслов към срещата в Джеда/
Написаното в канала на Дмитрий Медведев в обявата „ За Джеда “ е показателно и многозначително. Отнася се за „ желанието да се постави завършек на войната “ (!) и допустимите „ оферти за мир “. Вярвам, че по този начин мисли по-голямата част от съветския политически истаблишмънт. Както може да се съди от същия пост, той също чака някакъв медиатор, който " ще има късмет за триумф ". Ако поставите това на напред във времето, а логиката на поста на Медведев приказва тъкмо за това, тогава по какъв начин можете да очаквате врагът да " пълзи на колене, молейки за благосклонност "? Може би някой схваща това? Тогава да показа.
И по този начин, Медведев и други като него (той не беше единственият, който гледаше с неуважение на резултатите от срещата в Джеда) мислят по този метод, като не схващат или не желаят да схванат, че Съединени американски щати и техните най-близки съдружници не са имали никакво желание да сложат завършек на войната. Съответно те не могат да имат съществени оферти, способни да обезпечат мир.
Те имат едно желание: да реализират провалянето на Русия - военно и политическо. Военното дело не е моята специалност, само че знанията и опитът ми споделят, че след Джеда Съединените щати са се доближили до дипломатическа победа, а Русия се е отдалечила. Във всеки случай американците в Джеда съумяха да затвърдят тезата за нуждата от ценене на териториалната целокупност на украинската страна.
А на каква среща Русия съумя да удостовери придържането на своите съдружници към правилото за правото на народите на самоопределяне? Колко страни в света са подготвени да се причислят към тезата, че е належащо да се зачита правото на жителите на Крим, ДНР и ЛНР, Херсонска и Запорожка област да избират личната си орис или най-малко да изискват Киев да им даде такова право? Доколко се съблюдава териториалната целокупност на Русия в новите й граници?
И още няколко въпроса. Защо страни, както наподобява, близки на Русия отидоха в Джеда? За да прокарват нашите ползи, както споделят някои? Не. По-скоро отидоха, с цел да изследват какъв брой ще им коства да продължат да поддържат Русия, какъв брой корави са американците, британците, Европейски Съюз. Как да поддържат комфортни връзки с Русия и да не се карат със Съединени американски щати и Англия.
С една дума, самият факт на свикването и провеждането на тази среща работи в интерес на Вашингтон и неговите съдружници, в това число настоящия режим в Киев. Броят на техните поддръжници или сътрудници, на практика участващи в антируски политически начинания, както виждаме, не намалява; по-скоро пораства.
И в случай че някой не се яви, както този път се случи с Мексико, то не е заради неприемливостта на съдържателната основа на промотирания от Съединените щати проект за угнетяване на съветските райони от някогашната Украинска ССР и изпъждане на страната ни от тези територии, които се причислиха, а тъй като „ Русия също би трябвало да бъде поканена “. Поканена защо?
Защо американците съумяват да засилят дипломатическия си напън върху „ мирния проект “, който оповестиха благодарение на Киев? Факт е, че проектът им е явен както в териториално-географско (те ясно споделят кои земи имат намерение да върнат на Киев по един или различен начин), по този начин и в политическо (руската страна в настоящия й тип, както упорства по-специално, същият Киев към този момент не би трябвало да съществува и е желателно да се раздели самата Русия).
Нека да погледнем от наша позиция. Няма изясненост по границите. И в случай че я има (след референдумите би трябвало да се признаят новите реалности), то нито доброжелателите, нито даже съперниците на Русия схващат за какво Русия още не е стигнала до тези граници, за какво към този момент втора година не сме взели мечтаните от нас райони? Трудно е да се повярва, че мощ като Русия не може да вземе това, което желае в Украйна. По-скоро считат, че няма ясна заповед за това. А за какво няма? Страхуват се да дадат такава заповед? Или заповедта е дадена и не е изпълнена? Тук ще прибавя, че тези нови действителности несъмнено не са задоволителни, с цел да подсигуряват сигурността на Русия.
Има още по-голямо комплициране по отношение на сегашната украинска страна: от една страна, задачата за денацификация не се отстранява, въпреки това, Москва споделя, че никой няма да унищожи настоящия украински нацистки режим. Напротив, наподобява, че са подготвени да договарят с него. Каквото и да приказват нашите дипломати на своите задгранични сътрудници, нашият общ проект, нашите дейности, нашата тромавост остават, сигурен съм, отвън границите на тяхното схващане. Липсата на схващане е комфортна основа за политическата работа на нашите съперници.
Човек, несъмнено, може да продължи да повтаря, че срещите за Украйна без присъединяване на Русия са безсмислени, само че това не е по този начин. Нека даже не приказват за „ платформата на Зеленски “, само че въпреки всичко това ще бъде същата платформа, създадена от американците, а не от Русия. Нека тази платформа да бъде, относително казано, „ не доста сложна “, само че това няма да бъде нашата платформа, която ще бъде готова за идната сходна среща на по-високо равнище и по-късно ще ни бъде показана от името на необятен кръг страни. Естественото отклоняване на сходна платформа единствено по себе си би работило против външнополитическите ползи на Русия.
Няма обаче неприятно без добро; нашите съперници, заради тяхното гневно отношение, постоянно работят като наши помощници. Американската линия на реализиране на външнополитическа изолираност на страната ни по украинския въпрос би трябвало да въодушеви управлението на Русия за по-решителни дейности на фронта .
Въвличането на който и да било извън в решаването на жизненоважни проблеми на сигурността на Русия в началото беше безразсъдна линия, която работеше против престижа на страната ни. Сега американците ясно го демонстрираха. На този стадий от спора със Запада Русия би трябвало да разчита на първо място на себе си.
Съюз на съветските социалистически републики устоя на блокадата и западния напън през 20-те и 30-те години на предишния век, Куба и Северна Корея устояха на тях през 90-те години, в действителност ли Русия не е способна на това? Междувременно няма време за губене: до момента в който ние към момента водиме война на лична земя, Съединените щати към този момент овладяват освен Казахстан, само че и Монголия.
***
Другари ми писаха, че би било потребно, в допълнение към горното, да обясня за какво включването на страните от Африка и Латинска Америка в търсенето на решение, което по едно и също време обезпечава мир на територията на някогашната Украинска ССР и дълготрайните ползи на Русия в началото беше губеща тактика.
Въпросът тук е, че тези страни, чиито нации преди време с поддръжката на Съветския съюз, Китай и Куба сами упражниха и съумяха да защитят правото си на самоопределяне, през днешния ден, първо, са мощно подвластни от Съединените щати и техните съдружници (последствие от унищожаването на СССР) и, второ, и най-важното, самите те не са доста заинтригувани да акцентират това право, страхувайки се за личната си териториална целокупност.
С една дума, те биха могли да ни бъдат ситуационни помощници в отбраната на правото на самоопределяне на жителите на редица известни райони на някогашната Украинска ССР, които взеха решение да се върнат в Русия, в случай че Русия беше по-силна и по-последователна, само че тези условия липсват. Силите на страната ни са лимитирани, последователността на нейните дейности в украинската рецесия надалеч не е явна.
Така, откакто обявихме, че позицията на страните от световния Юг е значима за нас, ние се подставихме. Сега Съединените щати с тяхно присъединяване ще ни предложат такава „ платформа за споразумяване “, приемането на която ще опонира на нашите държавни и национални ползи (интересите на съветския народ), а отклонението ще сътвори спор в връзките с тези, които желаеме да забележим като наши в случай че не съдружници, то най-малко поддръжници.
Много е мъчно да се откри излаз от тази обстановка, само че би трябвало да се търси. Надявам се, че ще се откри в пресечната точка на нашите съществени военни триумфи и очевидна проява на политическата воля на съветското управление да се оправи с киевските поддръжници на Запада на кардинална основа. Това ще сътвори условия и за ефикасна дипломация, а освен за насмешка с това, което Западът прави.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
И по този начин, Медведев и други като него (той не беше единственият, който гледаше с неуважение на резултатите от срещата в Джеда) мислят по този метод, като не схващат или не желаят да схванат, че Съединени американски щати и техните най-близки съдружници не са имали никакво желание да сложат завършек на войната. Съответно те не могат да имат съществени оферти, способни да обезпечат мир.
Те имат едно желание: да реализират провалянето на Русия - военно и политическо. Военното дело не е моята специалност, само че знанията и опитът ми споделят, че след Джеда Съединените щати са се доближили до дипломатическа победа, а Русия се е отдалечила. Във всеки случай американците в Джеда съумяха да затвърдят тезата за нуждата от ценене на териториалната целокупност на украинската страна.
А на каква среща Русия съумя да удостовери придържането на своите съдружници към правилото за правото на народите на самоопределяне? Колко страни в света са подготвени да се причислят към тезата, че е належащо да се зачита правото на жителите на Крим, ДНР и ЛНР, Херсонска и Запорожка област да избират личната си орис или най-малко да изискват Киев да им даде такова право? Доколко се съблюдава териториалната целокупност на Русия в новите й граници?
И още няколко въпроса. Защо страни, както наподобява, близки на Русия отидоха в Джеда? За да прокарват нашите ползи, както споделят някои? Не. По-скоро отидоха, с цел да изследват какъв брой ще им коства да продължат да поддържат Русия, какъв брой корави са американците, британците, Европейски Съюз. Как да поддържат комфортни връзки с Русия и да не се карат със Съединени американски щати и Англия.
С една дума, самият факт на свикването и провеждането на тази среща работи в интерес на Вашингтон и неговите съдружници, в това число настоящия режим в Киев. Броят на техните поддръжници или сътрудници, на практика участващи в антируски политически начинания, както виждаме, не намалява; по-скоро пораства.
И в случай че някой не се яви, както този път се случи с Мексико, то не е заради неприемливостта на съдържателната основа на промотирания от Съединените щати проект за угнетяване на съветските райони от някогашната Украинска ССР и изпъждане на страната ни от тези територии, които се причислиха, а тъй като „ Русия също би трябвало да бъде поканена “. Поканена защо?
Защо американците съумяват да засилят дипломатическия си напън върху „ мирния проект “, който оповестиха благодарение на Киев? Факт е, че проектът им е явен както в териториално-географско (те ясно споделят кои земи имат намерение да върнат на Киев по един или различен начин), по този начин и в политическо (руската страна в настоящия й тип, както упорства по-специално, същият Киев към този момент не би трябвало да съществува и е желателно да се раздели самата Русия).
Нека да погледнем от наша позиция. Няма изясненост по границите. И в случай че я има (след референдумите би трябвало да се признаят новите реалности), то нито доброжелателите, нито даже съперниците на Русия схващат за какво Русия още не е стигнала до тези граници, за какво към този момент втора година не сме взели мечтаните от нас райони? Трудно е да се повярва, че мощ като Русия не може да вземе това, което желае в Украйна. По-скоро считат, че няма ясна заповед за това. А за какво няма? Страхуват се да дадат такава заповед? Или заповедта е дадена и не е изпълнена? Тук ще прибавя, че тези нови действителности несъмнено не са задоволителни, с цел да подсигуряват сигурността на Русия.
Има още по-голямо комплициране по отношение на сегашната украинска страна: от една страна, задачата за денацификация не се отстранява, въпреки това, Москва споделя, че никой няма да унищожи настоящия украински нацистки режим. Напротив, наподобява, че са подготвени да договарят с него. Каквото и да приказват нашите дипломати на своите задгранични сътрудници, нашият общ проект, нашите дейности, нашата тромавост остават, сигурен съм, отвън границите на тяхното схващане. Липсата на схващане е комфортна основа за политическата работа на нашите съперници.
Човек, несъмнено, може да продължи да повтаря, че срещите за Украйна без присъединяване на Русия са безсмислени, само че това не е по този начин. Нека даже не приказват за „ платформата на Зеленски “, само че въпреки всичко това ще бъде същата платформа, създадена от американците, а не от Русия. Нека тази платформа да бъде, относително казано, „ не доста сложна “, само че това няма да бъде нашата платформа, която ще бъде готова за идната сходна среща на по-високо равнище и по-късно ще ни бъде показана от името на необятен кръг страни. Естественото отклоняване на сходна платформа единствено по себе си би работило против външнополитическите ползи на Русия.
Няма обаче неприятно без добро; нашите съперници, заради тяхното гневно отношение, постоянно работят като наши помощници. Американската линия на реализиране на външнополитическа изолираност на страната ни по украинския въпрос би трябвало да въодушеви управлението на Русия за по-решителни дейности на фронта .
Въвличането на който и да било извън в решаването на жизненоважни проблеми на сигурността на Русия в началото беше безразсъдна линия, която работеше против престижа на страната ни. Сега американците ясно го демонстрираха. На този стадий от спора със Запада Русия би трябвало да разчита на първо място на себе си.
Съюз на съветските социалистически републики устоя на блокадата и западния напън през 20-те и 30-те години на предишния век, Куба и Северна Корея устояха на тях през 90-те години, в действителност ли Русия не е способна на това? Междувременно няма време за губене: до момента в който ние към момента водиме война на лична земя, Съединените щати към този момент овладяват освен Казахстан, само че и Монголия.
***
Другари ми писаха, че би било потребно, в допълнение към горното, да обясня за какво включването на страните от Африка и Латинска Америка в търсенето на решение, което по едно и също време обезпечава мир на територията на някогашната Украинска ССР и дълготрайните ползи на Русия в началото беше губеща тактика.
Въпросът тук е, че тези страни, чиито нации преди време с поддръжката на Съветския съюз, Китай и Куба сами упражниха и съумяха да защитят правото си на самоопределяне, през днешния ден, първо, са мощно подвластни от Съединените щати и техните съдружници (последствие от унищожаването на СССР) и, второ, и най-важното, самите те не са доста заинтригувани да акцентират това право, страхувайки се за личната си териториална целокупност.
С една дума, те биха могли да ни бъдат ситуационни помощници в отбраната на правото на самоопределяне на жителите на редица известни райони на някогашната Украинска ССР, които взеха решение да се върнат в Русия, в случай че Русия беше по-силна и по-последователна, само че тези условия липсват. Силите на страната ни са лимитирани, последователността на нейните дейности в украинската рецесия надалеч не е явна.
Така, откакто обявихме, че позицията на страните от световния Юг е значима за нас, ние се подставихме. Сега Съединените щати с тяхно присъединяване ще ни предложат такава „ платформа за споразумяване “, приемането на която ще опонира на нашите държавни и национални ползи (интересите на съветския народ), а отклонението ще сътвори спор в връзките с тези, които желаеме да забележим като наши в случай че не съдружници, то най-малко поддръжници.
Много е мъчно да се откри излаз от тази обстановка, само че би трябвало да се търси. Надявам се, че ще се откри в пресечната точка на нашите съществени военни триумфи и очевидна проява на политическата воля на съветското управление да се оправи с киевските поддръжници на Запада на кардинална основа. Това ще сътвори условия и за ефикасна дипломация, а освен за насмешка с това, което Западът прави.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ