Разбирам преподавателите, които са против аудитория Кристиан Таков в СУ - те са много, малки и живи
" Напълно разбирам преподавателите, които са срещу публика в СУ да бъде именувана на Кристиан Таков... те са доста, дребни и живи. И изцяло неспособни да признаят неотдавна напуснала ни изключителност. "
Това написа Мартин Димитров в коментар във връзка новината, пристигнала от Софийския университет в навечерието на Деня на националните будители - че преподаватели в Юридическия му факултет не са съгласни . Близо 4000-те подписа на искащи това да се случи са подминати с безмълвие, очевидно целящо отишлият си този юли учител по право, чиито мощни речи въодушевяваха протестиращите през 2013 година с искане за оставката на пожелалия Делян Пеевски за ръководител на ДАНС министър председател Пламен Орешарски и за смяна на порочния модел на държавно ръководство, да бъде пропуснат.
Публикуваме целия коментар с разрешението на създателя му:
Да ви кажа, изцяло разбирам преподавателите, които са срещу публика в СУ да бъде именувана на Кристиан Таков.
Мнозина от тези хора са познавали Кристиан, мнозина са го познавали добре. И доста от тях са били запленени от думите му. И доста от тях са се страхували от дълбочината и остротата на мозъка му. И доста от тях са му се възхищавали, само че доста повече са тези, които са му се възхищавали скрито, тихичко някак. И доста от тях, когато са се събирали на дребни групички, от по двама или трима, да си приказват за живота или за деня, са казвали: “Страхотен е, само че особено по този въпрос (който и да е този въпрос), не е напълно прав ”. Или нещо сходно са казвали - знам го, тъй като по този начин работи света. Хайде, не целия свят, само че нашия свят работи по този начин.
Една част от обществото имаме упования едно преподавателско тяло, един колектив, да направи самопризнание. Да признае изключителността, приноса и престижа на един-единствен човек. Който най-вероятно и изцяло неумишлено искрено е потискал с познанието си много от членовете на този колектив. На всичкото от горната страна този един-единствен човек ни е напуснал прекомерно скоро, веднага ни е напуснал.
Завидното умеене да се обръщаме по несъответстващ метод към предишното ни лишава от способността да излъчваме и признаваме модерни, съвременни престижи, да признаваме тези, които с мисълта, дейностите си, думите и държанието си, са ни постлали предпоставките да си създадем бъдеще. Да признаваме хора като Кристиан.
Ние сме непристойно жестоки в способността си да слагаме актуалния престиж в нерелевантен паралел с от дълго време напуснали ни исторически персони. По най-грубиянски метод този инвалиден умствен развой звучи по този начин: “Хан Аспарух, който е сложил основите на тази страна, която е минала през трансформации, само че в последна сметка върху която е повдигнат Софийския университет, та по този начин видяно той не е ли по-голям от Кристиан Таков, неговото ханско име не е ли по-достойно да кичи публика? ”. И да - в случай че създадат анкета пред СУ, най-вероятно множеството от минувачите ще изразят единодушие и желание публика да носи името на хана. Защото сме толкоз 681-ва в груповата си мисъл, че повече няма накъде (ама в действителност няма, преди този момент няма държава).
Така че, разбирам тези преподаватели - те са доста, дребни и живи. И изцяло неспособни да признаят неотдавна напуснала ни изключителност.
Това написа Мартин Димитров в коментар във връзка новината, пристигнала от Софийския университет в навечерието на Деня на националните будители - че преподаватели в Юридическия му факултет не са съгласни . Близо 4000-те подписа на искащи това да се случи са подминати с безмълвие, очевидно целящо отишлият си този юли учител по право, чиито мощни речи въодушевяваха протестиращите през 2013 година с искане за оставката на пожелалия Делян Пеевски за ръководител на ДАНС министър председател Пламен Орешарски и за смяна на порочния модел на държавно ръководство, да бъде пропуснат.
Публикуваме целия коментар с разрешението на създателя му:
Да ви кажа, изцяло разбирам преподавателите, които са срещу публика в СУ да бъде именувана на Кристиан Таков.
Мнозина от тези хора са познавали Кристиан, мнозина са го познавали добре. И доста от тях са били запленени от думите му. И доста от тях са се страхували от дълбочината и остротата на мозъка му. И доста от тях са му се възхищавали, само че доста повече са тези, които са му се възхищавали скрито, тихичко някак. И доста от тях, когато са се събирали на дребни групички, от по двама или трима, да си приказват за живота или за деня, са казвали: “Страхотен е, само че особено по този въпрос (който и да е този въпрос), не е напълно прав ”. Или нещо сходно са казвали - знам го, тъй като по този начин работи света. Хайде, не целия свят, само че нашия свят работи по този начин.
Една част от обществото имаме упования едно преподавателско тяло, един колектив, да направи самопризнание. Да признае изключителността, приноса и престижа на един-единствен човек. Който най-вероятно и изцяло неумишлено искрено е потискал с познанието си много от членовете на този колектив. На всичкото от горната страна този един-единствен човек ни е напуснал прекомерно скоро, веднага ни е напуснал.
Завидното умеене да се обръщаме по несъответстващ метод към предишното ни лишава от способността да излъчваме и признаваме модерни, съвременни престижи, да признаваме тези, които с мисълта, дейностите си, думите и държанието си, са ни постлали предпоставките да си създадем бъдеще. Да признаваме хора като Кристиан.
Ние сме непристойно жестоки в способността си да слагаме актуалния престиж в нерелевантен паралел с от дълго време напуснали ни исторически персони. По най-грубиянски метод този инвалиден умствен развой звучи по този начин: “Хан Аспарух, който е сложил основите на тази страна, която е минала през трансформации, само че в последна сметка върху която е повдигнат Софийския университет, та по този начин видяно той не е ли по-голям от Кристиан Таков, неговото ханско име не е ли по-достойно да кичи публика? ”. И да - в случай че създадат анкета пред СУ, най-вероятно множеството от минувачите ще изразят единодушие и желание публика да носи името на хана. Защото сме толкоз 681-ва в груповата си мисъл, че повече няма накъде (ама в действителност няма, преди този момент няма държава).
Така че, разбирам тези преподаватели - те са доста, дребни и живи. И изцяло неспособни да признаят неотдавна напуснала ни изключителност.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ