Вносът на работна ръка в България остава бавен и труден
Наемането на чужденци в България към момента е комплицирано и тромаво. Една от главните спънки е, че процедурите по асортимент и узаконяване на служащите не вървят паралелно. Обикновено се чака най-малко 2-3 месеца за издаване на нужните разрешителни.
Как се " внася " работна ръка? Краткият отговор е - не чак толкоз елементарно. Процедурата лишава месеци, нормално е през компания медиатор, а хората, които идват на финала, може да се окажат несъответствуващи за съответната работна позиция. Всичко това е гарнирано с куп документи и доста незнайни. Въпреки това от ден на ден български бизнеси прибягват до привличането на работна мощ от чужбина.
Проблемът с наемането визира идващите от така наречен трети страни - страните отвън Европейски Съюз, които нямат директен достъп до европейския пазар на труда. За тези хора, които в действителност са таргетът на българския бизнес, работят разнообразни режими и процедури за достъп съгласно квалификацията им, типа претовареност и така нататък (виж карето).
Много условия, доста администрация
В взаимозависимост от типа процедура Агенцията по заетостта (АЗ) издава позволение за достъп до пазара на труда, а в други случаи се ползва по-облекчен режим на регистрация, разясняват в собствен разбор по тематиката от адвокатското сдружение " Мургова и сътрудници ". Самите процедури също лишават много време, въпреки в последните години част от тях доста да са облекчени. Разрешение за достъп до пазара на труда (което се издава от АЗ) е нужно при командироване, за членове на фамилии, които към този момент имат позволение за дълготрайно престояване, активност на свободна процедура. Регистрация пък е нужна за претовареност на хора от български генезис, за стажанти, при сезонна претовареност до 90 дни и други
Реклама
Отделно - документално мнение от АЗ е нужно на дирекция " Миграция " към Министерство на вътрешните работи в избрани случаи като претовареност, обвързвана с така наречен " Единно позволение за престояване и работа ", " синя карта " за висококвалифицирана активност, вътрешнокорпоративен трансфер и други Всички тези условия и условия са разказани в няколко нормативни акта - в Закона за чужденците, Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност, както и в Правилника за неговото използване.
Според специалисти обаче процедурите са тромави и неведнъж повече пречат, вместо да оказват помощ за наемането на служащи. В някои случаи даже се ползват разнообразни практики, въпреки да става въпрос за една и съща процедура, което в допълнение обърква бизнеса и разтегля периодите, споделят специалистите. Има обаче и друго.
Искаме ви, не ви желаеме
" Не става въпрос само за това, че е нужно облекчение на изискванията, въпреки че електронното обслужване би било добра стъпка. Нужна е ясна самодейна държавна политика за привличането на сходни хора, да знаем в кои браншове има най-голяма потребност от тях и от кое място можем да запълним тези неналичия. Изобщо страната би трябвало повече да си приказва с бизнеса. Само по този начин той ще може да се развива, да открива нови работни места, да мисли за производството си ", разяснява за " Капитал " Мария Минчева, зам.-председател и част от правния отдел на БСК. Тя даде образец с Германия, където всичко е проведено в обединен електронен портал.
До огромна степен казусът с наемането може да се реши с понижаване на бюрокрацията и въвеждането на повече е-услуги Фотограф: Анелия Николова
" В него ясно са разказани стъпките - кой какво би трябвало да направи, към кого да се обърне, и настрана - какъв е дефицитът и за кои сфери им трябват хора. Това липсва у нас ", сподели още Минчева. По думите й, в случай че въпреки всичко приказваме единствено за изискванията за достъп, те евентуално ще бъдат облекчени поради нови европравила. " През април Европейска комисия одобри пакет " Умения и гении ", в границите на който ще се преразгледат и облекчат директивите за синя карта, единното позволение за работа и други Това рано или късно ще би трябвало да бъде отразено и в нашето законодателство ", разяснява Мария Минчева от БСК.
Реклама
" Основният проблем пред това наемането да се случва по-бързо и елементарно е чиновническата дребнавост, която стопира всевъзможни такива начинания. Проблем са и част от документите, които лимитират вноса на работна ръка ", сподели проф. Богдан Угърчински за " Капитал ". Той е част от Асоциацията на индустриалния капитал в България и е президент на компанията " Велграф груп ", която от години се занимава с съвещания, свързани с наемането на чужденци. Дружеството поддържа връзка с Украйна, Виетнам, Армения, Индия, Филипините и Узбекистан, където разполага със собствен представител, с който работи по " доставката " на строители и селскостопански служащи за сезонна претовареност.
По думите му една от главните спънки е, че работодателят не може да си избере индивида, той да стартира работа у нас, а процедурата по наемането му да върви паралелно. Придвижването на документите лишава два-три месеца, което е проблем и бави компаниите. Угърчински напомня, че процедурата е доста по-опростена при висококвалифицираните служащи, които идват с така наречен синя карта. " При тях е елементарно - те идват на работа и документите им в - взаимозависимост от образованието им и потребностите на работодателя, се утвърждават на място. Докато за другите - по-нискоквалифицираните служащи, т.е. тези, от които главно се нуждае нашата промишленост, пътят е много комплициран и се изисква голяма документи ", изясни Угърчински.
Ех, Виетнам...
Една от страните с капацитет е Виетнам, като тя се смята и за най-големия експортьор на работна ръка сега, означи той. " Навремето в България работеха към 70 - 80 хиляди виетнамци. Сега в Чехия са почти толкоз, доста има и в Румъния, Полша, Германия, където и заплатите са по-високи, а тук виетнамците са към 500 ", означи специалистът. Недостигът на работна ръка се усеща изключително в шивашката индустрия, където съгласно Угърчински работят доста хора от малцинствата. Именно това е и сферата, в която биха могли да се наемат виетнамски служащи.
Шивашката индустрия е един от браншове с най-остра потребност на работна ръка Фотограф: Надежда Чипева
" Преди измененията сред Виетнам и България беше подписан контракт, с който се признаваха документите, които са издадени от тамошните институции - това ставаше без легализация, апостили и други Сега доста по-лесно можеш да подготвиш документите на един виетнамец да пристигна на работа в България, в сравнение с един човек от някогашните руски републики, защото след разпада на Съюз на съветските социалистически републики законодателствата към този момент са разнообразни ", посочи той. Потенциал има и друга страна - Филипините. " В Австрия съвсем 50% от медицинските сестри идват от там, както и от други азиатски страни. В България дефицитът на подобен личен състав е сериозен проблем ", споделя още Богдан Угърчински.
Как се " внася " работна ръка? Краткият отговор е - не чак толкоз елементарно. Процедурата лишава месеци, нормално е през компания медиатор, а хората, които идват на финала, може да се окажат несъответствуващи за съответната работна позиция. Всичко това е гарнирано с куп документи и доста незнайни. Въпреки това от ден на ден български бизнеси прибягват до привличането на работна мощ от чужбина.
Проблемът с наемането визира идващите от така наречен трети страни - страните отвън Европейски Съюз, които нямат директен достъп до европейския пазар на труда. За тези хора, които в действителност са таргетът на българския бизнес, работят разнообразни режими и процедури за достъп съгласно квалификацията им, типа претовареност и така нататък (виж карето).
Много условия, доста администрация
В взаимозависимост от типа процедура Агенцията по заетостта (АЗ) издава позволение за достъп до пазара на труда, а в други случаи се ползва по-облекчен режим на регистрация, разясняват в собствен разбор по тематиката от адвокатското сдружение " Мургова и сътрудници ". Самите процедури също лишават много време, въпреки в последните години част от тях доста да са облекчени. Разрешение за достъп до пазара на труда (което се издава от АЗ) е нужно при командироване, за членове на фамилии, които към този момент имат позволение за дълготрайно престояване, активност на свободна процедура. Регистрация пък е нужна за претовареност на хора от български генезис, за стажанти, при сезонна претовареност до 90 дни и други
Реклама
Отделно - документално мнение от АЗ е нужно на дирекция " Миграция " към Министерство на вътрешните работи в избрани случаи като претовареност, обвързвана с така наречен " Единно позволение за престояване и работа ", " синя карта " за висококвалифицирана активност, вътрешнокорпоративен трансфер и други Всички тези условия и условия са разказани в няколко нормативни акта - в Закона за чужденците, Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност, както и в Правилника за неговото използване.
Според специалисти обаче процедурите са тромави и неведнъж повече пречат, вместо да оказват помощ за наемането на служащи. В някои случаи даже се ползват разнообразни практики, въпреки да става въпрос за една и съща процедура, което в допълнение обърква бизнеса и разтегля периодите, споделят специалистите. Има обаче и друго.
Искаме ви, не ви желаеме
" Не става въпрос само за това, че е нужно облекчение на изискванията, въпреки че електронното обслужване би било добра стъпка. Нужна е ясна самодейна държавна политика за привличането на сходни хора, да знаем в кои браншове има най-голяма потребност от тях и от кое място можем да запълним тези неналичия. Изобщо страната би трябвало повече да си приказва с бизнеса. Само по този начин той ще може да се развива, да открива нови работни места, да мисли за производството си ", разяснява за " Капитал " Мария Минчева, зам.-председател и част от правния отдел на БСК. Тя даде образец с Германия, където всичко е проведено в обединен електронен портал.
До огромна степен казусът с наемането може да се реши с понижаване на бюрокрацията и въвеждането на повече е-услуги Фотограф: Анелия Николова
" В него ясно са разказани стъпките - кой какво би трябвало да направи, към кого да се обърне, и настрана - какъв е дефицитът и за кои сфери им трябват хора. Това липсва у нас ", сподели още Минчева. По думите й, в случай че въпреки всичко приказваме единствено за изискванията за достъп, те евентуално ще бъдат облекчени поради нови европравила. " През април Европейска комисия одобри пакет " Умения и гении ", в границите на който ще се преразгледат и облекчат директивите за синя карта, единното позволение за работа и други Това рано или късно ще би трябвало да бъде отразено и в нашето законодателство ", разяснява Мария Минчева от БСК.
Реклама
" Основният проблем пред това наемането да се случва по-бързо и елементарно е чиновническата дребнавост, която стопира всевъзможни такива начинания. Проблем са и част от документите, които лимитират вноса на работна ръка ", сподели проф. Богдан Угърчински за " Капитал ". Той е част от Асоциацията на индустриалния капитал в България и е президент на компанията " Велграф груп ", която от години се занимава с съвещания, свързани с наемането на чужденци. Дружеството поддържа връзка с Украйна, Виетнам, Армения, Индия, Филипините и Узбекистан, където разполага със собствен представител, с който работи по " доставката " на строители и селскостопански служащи за сезонна претовареност.
По думите му една от главните спънки е, че работодателят не може да си избере индивида, той да стартира работа у нас, а процедурата по наемането му да върви паралелно. Придвижването на документите лишава два-три месеца, което е проблем и бави компаниите. Угърчински напомня, че процедурата е доста по-опростена при висококвалифицираните служащи, които идват с така наречен синя карта. " При тях е елементарно - те идват на работа и документите им в - взаимозависимост от образованието им и потребностите на работодателя, се утвърждават на място. Докато за другите - по-нискоквалифицираните служащи, т.е. тези, от които главно се нуждае нашата промишленост, пътят е много комплициран и се изисква голяма документи ", изясни Угърчински.
Ех, Виетнам...
Една от страните с капацитет е Виетнам, като тя се смята и за най-големия експортьор на работна ръка сега, означи той. " Навремето в България работеха към 70 - 80 хиляди виетнамци. Сега в Чехия са почти толкоз, доста има и в Румъния, Полша, Германия, където и заплатите са по-високи, а тук виетнамците са към 500 ", означи специалистът. Недостигът на работна ръка се усеща изключително в шивашката индустрия, където съгласно Угърчински работят доста хора от малцинствата. Именно това е и сферата, в която биха могли да се наемат виетнамски служащи.
Шивашката индустрия е един от браншове с най-остра потребност на работна ръка Фотограф: Надежда Чипева
" Преди измененията сред Виетнам и България беше подписан контракт, с който се признаваха документите, които са издадени от тамошните институции - това ставаше без легализация, апостили и други Сега доста по-лесно можеш да подготвиш документите на един виетнамец да пристигна на работа в България, в сравнение с един човек от някогашните руски републики, защото след разпада на Съюз на съветските социалистически републики законодателствата към този момент са разнообразни ", посочи той. Потенциал има и друга страна - Филипините. " В Австрия съвсем 50% от медицинските сестри идват от там, както и от други азиатски страни. В България дефицитът на подобен личен състав е сериозен проблем ", споделя още Богдан Угърчински.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ