Опасност от здравна криза: 3800 села без джипи
Над 3800 български села нямат джипи. Същото важи и за 9 дребни града в страната. В тях живеят над 800 000 души, или към 12% от популацията.
Това демонстрира Националната карта на дълготрайните потребности от здравни услуги.
В над 2000 от обитаемоте места живеят едвам под 100 души, а в други 100 има над 1000 поданици, които са оставени без достъп до първична здравна помощ.
Транспорт няма в близо 600 обитаеми места. Така единственото, на което могат да разчитат хората, е помощ от близки. В доста от селата тази роля се поема от кметовете.
Така да вземем за пример една от ежедневните и нормални задания на кмета на петричкото село Самуилово – Кирил Стоянов, е да се грижи за здравето на своите възрастни съселяни. От години съвсем всеки ден той получава поръчки от пенсионери да им купува разнообразни медикаменти от аптеките в град Петрич. „ Често се нареждам с рецептурните книжки, с цел да им взема нужните хапчета. Не ми тежи това, а в противен случай – усещам се потребен на хората. Особено през зимата не е добре заболели и възрастни хора да излизат на открито, с цел да не паднат, някои се губят. По този метод им спестявам време и средства, с цел да не се разкарват те до града ”, твърди кметът Кирил Стоянов.
Управникът се отзовава и за други потребности на своите съселяни. Има самотни хора в селото, които нямат родственици. Като се разболеят, на помощ им се притичва кметът, който ги вози до болничното заведение за прегледи, а от време на време и за настаняване. След това върви от време на време, с цел да купува неща, които са нужни на болните.
За да се подтиква разкриването на практики в отдалечени и труднодостъпни региони, здравната каса отпуска бонуси на лекарите, работещи в тях.
Според оценката и разбора на Националната карта обаче наличните тласъци не водят до значими резултати. Ето за какво се плануват вложения както от страната, по този начин и по Плана за възобновяване и резистентност. Те ще са за създаване, обзавеждане и обезпечаване на здравна инсталация за амбулатории в извънболничната помощ. Заложено е и създаването на нови процедури за стимулиране, които включват изплащането на еднократна сума за откриване на процедура, избрана сума, която да се дава на фамилията на лекаря, разноски за наем и превоз или ежемесечно даване на средства за период от 5 година С приоритет за раздаването на тласъци ще са обитаеми места с над 100 души, както и такива, които са на повече от 30 км раздалеченост от друго обитаемо място с разкрита процедура или филиал на незабавна помощ. Ще се взимат поради и фактори като междинната възраст на популацията.
Неравномерното систематизиране на медицинските фрагменти визира и цели области. По контракт със здравната каса в първичната извънболнична здравна помощ (ПИМП) работят 3950 лекари, които обслужват здравноосигурените лица. Средното за страната съответствие е 1711 души на един доктор. В София, където са съсредоточени най-вече фамилни медици, този индикатор е 1592 към 1. В Търговище обаче едно джипи обслужва 2922 пациенти, а в Кърджали – 2556. На трето място е Разград с 2506. По над 2100 души се падат и на лекарите в Хасково, Русе и Монтана. Най-разтоварен е графикът на белите престилки в Плевен и Варна. Там един доктор обслужва надлежно 1195 и 1366 пациенти. В разбора обаче е маркирано, че значим фактор за осигуреността играе възрастта на персоналните лекари. В момента междинната възраст на джипитата е 58-59 години, а 25% от тях работят в пенсионна възраст.
Що се отнася до болничната помощ, там нещата са още по-различни според от обитаемото място. Лечебните заведения за болнична помощ у нас към края на 2021 година са 319, от тях 115 са частни. Броят на многопрофилните лечебни заведения е 112, а на профилираните – 60. Държавните психиатрични лечебни заведения са 12. Толкова са и центровете за психологично здраве. 7 са комплексните онкологични центрове (КОЦ), а 3 са центровете за кожно-венерически болести със стационар. Общият брой на леглата във всички тях е 54 491. С най-висока осигуреност с болнични кревати на 1000 души население са в област Плевен. Там индикаторът е 11,2 при приблизително за страната 7,9 кревати на хиляда души. На второ и трето място са Смолян и Пловдив с над 10 кревати на 1000. Най-ниска пък е осигуреността в Перник. Жителите в региона разполагат единствено с 3,8 кревати на хиляди пациенти. Сходна е обстановката в Ямбол и Видин, където индикаторът е надлежно 3,9 и 4,2. В същото време над половината от общия леглови фонд в лечебните заведения е съсредоточен в едвам седем области, като 21,2% от леглата са в София. Анализът демонстрира, че има свръхкапацитет, който не дава отговор на действителните потребности на популацията. От всички налични кревати за цяла година са употребявани 30 569, а над 20 000 са останали празни.
Това демонстрира Националната карта на дълготрайните потребности от здравни услуги.
В над 2000 от обитаемоте места живеят едвам под 100 души, а в други 100 има над 1000 поданици, които са оставени без достъп до първична здравна помощ.
Транспорт няма в близо 600 обитаеми места. Така единственото, на което могат да разчитат хората, е помощ от близки. В доста от селата тази роля се поема от кметовете.
Така да вземем за пример една от ежедневните и нормални задания на кмета на петричкото село Самуилово – Кирил Стоянов, е да се грижи за здравето на своите възрастни съселяни. От години съвсем всеки ден той получава поръчки от пенсионери да им купува разнообразни медикаменти от аптеките в град Петрич. „ Често се нареждам с рецептурните книжки, с цел да им взема нужните хапчета. Не ми тежи това, а в противен случай – усещам се потребен на хората. Особено през зимата не е добре заболели и възрастни хора да излизат на открито, с цел да не паднат, някои се губят. По този метод им спестявам време и средства, с цел да не се разкарват те до града ”, твърди кметът Кирил Стоянов.
Управникът се отзовава и за други потребности на своите съселяни. Има самотни хора в селото, които нямат родственици. Като се разболеят, на помощ им се притичва кметът, който ги вози до болничното заведение за прегледи, а от време на време и за настаняване. След това върви от време на време, с цел да купува неща, които са нужни на болните.
За да се подтиква разкриването на практики в отдалечени и труднодостъпни региони, здравната каса отпуска бонуси на лекарите, работещи в тях.
Според оценката и разбора на Националната карта обаче наличните тласъци не водят до значими резултати. Ето за какво се плануват вложения както от страната, по този начин и по Плана за възобновяване и резистентност. Те ще са за създаване, обзавеждане и обезпечаване на здравна инсталация за амбулатории в извънболничната помощ. Заложено е и създаването на нови процедури за стимулиране, които включват изплащането на еднократна сума за откриване на процедура, избрана сума, която да се дава на фамилията на лекаря, разноски за наем и превоз или ежемесечно даване на средства за период от 5 година С приоритет за раздаването на тласъци ще са обитаеми места с над 100 души, както и такива, които са на повече от 30 км раздалеченост от друго обитаемо място с разкрита процедура или филиал на незабавна помощ. Ще се взимат поради и фактори като междинната възраст на популацията.
Неравномерното систематизиране на медицинските фрагменти визира и цели области. По контракт със здравната каса в първичната извънболнична здравна помощ (ПИМП) работят 3950 лекари, които обслужват здравноосигурените лица. Средното за страната съответствие е 1711 души на един доктор. В София, където са съсредоточени най-вече фамилни медици, този индикатор е 1592 към 1. В Търговище обаче едно джипи обслужва 2922 пациенти, а в Кърджали – 2556. На трето място е Разград с 2506. По над 2100 души се падат и на лекарите в Хасково, Русе и Монтана. Най-разтоварен е графикът на белите престилки в Плевен и Варна. Там един доктор обслужва надлежно 1195 и 1366 пациенти. В разбора обаче е маркирано, че значим фактор за осигуреността играе възрастта на персоналните лекари. В момента междинната възраст на джипитата е 58-59 години, а 25% от тях работят в пенсионна възраст.
Що се отнася до болничната помощ, там нещата са още по-различни според от обитаемото място. Лечебните заведения за болнична помощ у нас към края на 2021 година са 319, от тях 115 са частни. Броят на многопрофилните лечебни заведения е 112, а на профилираните – 60. Държавните психиатрични лечебни заведения са 12. Толкова са и центровете за психологично здраве. 7 са комплексните онкологични центрове (КОЦ), а 3 са центровете за кожно-венерически болести със стационар. Общият брой на леглата във всички тях е 54 491. С най-висока осигуреност с болнични кревати на 1000 души население са в област Плевен. Там индикаторът е 11,2 при приблизително за страната 7,9 кревати на хиляда души. На второ и трето място са Смолян и Пловдив с над 10 кревати на 1000. Най-ниска пък е осигуреността в Перник. Жителите в региона разполагат единствено с 3,8 кревати на хиляди пациенти. Сходна е обстановката в Ямбол и Видин, където индикаторът е надлежно 3,9 и 4,2. В същото време над половината от общия леглови фонд в лечебните заведения е съсредоточен в едвам седем области, като 21,2% от леглата са в София. Анализът демонстрира, че има свръхкапацитет, който не дава отговор на действителните потребности на популацията. От всички налични кревати за цяла година са употребявани 30 569, а над 20 000 са останали празни.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ