Кабинетът подкрепя 1000 млади учени с до 600 лв. месечно
Над 1000 млади учени и над 200 постдокторанти да бъдат подкрепени при интеграцията и кариерното им развиване в български научни организации и университети. Това предвижда второто издание на националната научна стратегия " Млади учени и постдокторанти ", която просветното министерство предлага.
Първата стратегия бе от 2018 до 2020 година, а новата е със период до 2025 година, като още веднъж са планувани са 15 млн. лева. Първият й стадий ще стартира през 2022 година, а вторият - през 2024 година
По могат да бъдат назначавани млади учени, които нямат контракт за работа с съответно висше учебно заведение или научна организация. Могат да бъдат подкрепяни и към този момент назначени асистенти, основни асистенти и докторанти, в това число в задочна и независима форма на образование. Новоназначените млади учени ще получават грант не по-малко от 1200 лв. на месец, а работещите и на различен контракт - от 300 до 600 лв. на месец. За млади учени се считат откриватели или преподаватели във висше учебно заведение и/или научна организация до 10 година след придобиване на първа степен " магистър ".
За да получат финансова поддръжка, постдокторантите пък ще би трябвало да кандидатстват с планово предложение по настояща научна тема. Проектът би трябвало да бъде на високо научно равнище, да има детайлна стратегия и обстоен финансов проект, както и да е написан и на британски език. Срокът за осъществяване на плановете е до 24 месеца.
По този модул могат да аплайват учени с добита просветителна и научна степен " лекар " в страната и чужбина, само че не повече от 5 г. след придобиването ѝ. С преимущество ще се класират постдокторанти, които не работят в съответно висше учебно заведение или научна организация. Възможно е и включване на постодокторанти, към този момент наети в дадена институция, като бъдат назначени на спомагателен контракт на повърхностен работен ден в различен теоретичен колектив при същия шеф - лаборатория, секция или катедра. Грантовете за новоназначените постдокторанти са от 2000 до 3000 лв. на месец. Тези, които са от друга страна или обитаемо място, могат да получават в допълнение до 1000 лв. месечно за квартирни разноски. Постдокторантите, които работят към този момент в съответното висше учебно заведение или научна организация, ще получават в допълнение сред 300 и 600 лв. на месец.
В рамките на програмата може да се финансира осъществяването на научноизследователски задания и нужните присъщи за тях действия: командировки, закупуване на материали, консумативи, профилирано съоръжение, осведомителни артикули, компютри, принтери, възнаграждение на такси за присъединяване в научни конгреси и други
" Програмата се трансформира в добра процедура за привличане и задържане на надарени младежи за научноизследователска работа в обществени научни организации и държавни висши учебни заведения ", споделят от МОН. Оттам считат, че поддръжката за младите учени ще им помогне при провеждането на висококачествени проучвания. " Това, от една страна, ще увеличи научното равнище на висшите учебни заведения и научните организации, а от друга - ще подтиква младежите да избират научна кариера и реализация в България. По този метод ще се сътвори ново потомство учени, потребни за обществото ", надяват от се ведомството.
Как ще се избират учените?
Бенефициенти по програмата са държавните висши учебни заведения и обществени научни организации, които би трябвало да имат програмна акредитация за степен " лекар ", както и активност на научната продукция (брой изявления на учен за последните 3 г.) над единица съгласно информация от базите данни Web of Science и Scopus. Средствата ще се разпределят към тях съразмерно на интензивността на научната им продукция и на броя на изследователите със степен " лекар " и тези, заемащи университетските длъжности помощник, основен помощник, доцент и професор, назначен на трудов контракт към края на 2021 година
Вузовете и научните организации ще би трябвало да проведат конкурс за определянето на участници в програмата, като разгласяват електронна публикация на уеб страницата си за откриването й, а за постдокторантите - и на електронния портал Euraxess. Парите ще се преразпределят между структурните им звена по правила и критерии, признати с решение на управителните им органи. Те би трябвало да регистрират приноса на всяко структурно звено към общата научна продукция и броя на научноизследователския им състав, както и да отразяват научната специфичност на звената. Във всеки университет, получил средства по програмата, ще се образува комисия, която ще разпределя парите към структурните си звена и ще разработва правила за транспарантен конкурсен асортимент на претендентите. Решенията на комисията ще се утвърждават от управителните органи на университетите. Финансирането и броят на подкрепените млади учени и постодокторанти в отделните структурни звена ще се дефинират от тях и ще се утвърждават от комисията на съответния вуз.
НАДГРАЖДАНЕ
При първото издание на програмата 14 държавни висши учебни заведения, Българска академия на науките, Селскостопанската академия и Национален институт по метеорология и хидрология получиха общо 15 млн. лева за допълнителни хонорари за млади учени и постдокторанти. Бонусите за вече назначени учени бяха сред 200 и 500 лева на месец, а новоназначени фрагменти получаваха поне по 900 лева месечно. По втория модул постдокторантите получаваха възнаграждения сред 1500 и 3000 лева на месец.
От доклада на програмата излиза наяве, че най-голяма сума през трите години е получила Българска академия на науките - към 5.5 млн. лева, следвана от Софийския университет - 2.9 млн. лева и Медицинският университет-София - 1.8 млн. лева Най-малко средства за подкрепяне на млади учени и постдокторанти е получил Национален институт по метеорология и хидрология - 80 хиляди лева и Университетът по хранителни технологии - 144 хиляди лева За интервалите 2018/2019 година и 2019/2020 година по програмата са подтиквани над 1000 млади учени и над 850 постдокторанти. Най-голям брой млади учени (371) са подкрепени в Българска академия на науките, а най-вече постдокторанти (281) - в СУ.
Първата стратегия бе от 2018 до 2020 година, а новата е със период до 2025 година, като още веднъж са планувани са 15 млн. лева. Първият й стадий ще стартира през 2022 година, а вторият - през 2024 година
По могат да бъдат назначавани млади учени, които нямат контракт за работа с съответно висше учебно заведение или научна организация. Могат да бъдат подкрепяни и към този момент назначени асистенти, основни асистенти и докторанти, в това число в задочна и независима форма на образование. Новоназначените млади учени ще получават грант не по-малко от 1200 лв. на месец, а работещите и на различен контракт - от 300 до 600 лв. на месец. За млади учени се считат откриватели или преподаватели във висше учебно заведение и/или научна организация до 10 година след придобиване на първа степен " магистър ".
За да получат финансова поддръжка, постдокторантите пък ще би трябвало да кандидатстват с планово предложение по настояща научна тема. Проектът би трябвало да бъде на високо научно равнище, да има детайлна стратегия и обстоен финансов проект, както и да е написан и на британски език. Срокът за осъществяване на плановете е до 24 месеца.
По този модул могат да аплайват учени с добита просветителна и научна степен " лекар " в страната и чужбина, само че не повече от 5 г. след придобиването ѝ. С преимущество ще се класират постдокторанти, които не работят в съответно висше учебно заведение или научна организация. Възможно е и включване на постодокторанти, към този момент наети в дадена институция, като бъдат назначени на спомагателен контракт на повърхностен работен ден в различен теоретичен колектив при същия шеф - лаборатория, секция или катедра. Грантовете за новоназначените постдокторанти са от 2000 до 3000 лв. на месец. Тези, които са от друга страна или обитаемо място, могат да получават в допълнение до 1000 лв. месечно за квартирни разноски. Постдокторантите, които работят към този момент в съответното висше учебно заведение или научна организация, ще получават в допълнение сред 300 и 600 лв. на месец.
В рамките на програмата може да се финансира осъществяването на научноизследователски задания и нужните присъщи за тях действия: командировки, закупуване на материали, консумативи, профилирано съоръжение, осведомителни артикули, компютри, принтери, възнаграждение на такси за присъединяване в научни конгреси и други
" Програмата се трансформира в добра процедура за привличане и задържане на надарени младежи за научноизследователска работа в обществени научни организации и държавни висши учебни заведения ", споделят от МОН. Оттам считат, че поддръжката за младите учени ще им помогне при провеждането на висококачествени проучвания. " Това, от една страна, ще увеличи научното равнище на висшите учебни заведения и научните организации, а от друга - ще подтиква младежите да избират научна кариера и реализация в България. По този метод ще се сътвори ново потомство учени, потребни за обществото ", надяват от се ведомството.
Как ще се избират учените?
Бенефициенти по програмата са държавните висши учебни заведения и обществени научни организации, които би трябвало да имат програмна акредитация за степен " лекар ", както и активност на научната продукция (брой изявления на учен за последните 3 г.) над единица съгласно информация от базите данни Web of Science и Scopus. Средствата ще се разпределят към тях съразмерно на интензивността на научната им продукция и на броя на изследователите със степен " лекар " и тези, заемащи университетските длъжности помощник, основен помощник, доцент и професор, назначен на трудов контракт към края на 2021 година
Вузовете и научните организации ще би трябвало да проведат конкурс за определянето на участници в програмата, като разгласяват електронна публикация на уеб страницата си за откриването й, а за постдокторантите - и на електронния портал Euraxess. Парите ще се преразпределят между структурните им звена по правила и критерии, признати с решение на управителните им органи. Те би трябвало да регистрират приноса на всяко структурно звено към общата научна продукция и броя на научноизследователския им състав, както и да отразяват научната специфичност на звената. Във всеки университет, получил средства по програмата, ще се образува комисия, която ще разпределя парите към структурните си звена и ще разработва правила за транспарантен конкурсен асортимент на претендентите. Решенията на комисията ще се утвърждават от управителните органи на университетите. Финансирането и броят на подкрепените млади учени и постодокторанти в отделните структурни звена ще се дефинират от тях и ще се утвърждават от комисията на съответния вуз.
НАДГРАЖДАНЕ
При първото издание на програмата 14 държавни висши учебни заведения, Българска академия на науките, Селскостопанската академия и Национален институт по метеорология и хидрология получиха общо 15 млн. лева за допълнителни хонорари за млади учени и постдокторанти. Бонусите за вече назначени учени бяха сред 200 и 500 лева на месец, а новоназначени фрагменти получаваха поне по 900 лева месечно. По втория модул постдокторантите получаваха възнаграждения сред 1500 и 3000 лева на месец.
От доклада на програмата излиза наяве, че най-голяма сума през трите години е получила Българска академия на науките - към 5.5 млн. лева, следвана от Софийския университет - 2.9 млн. лева и Медицинският университет-София - 1.8 млн. лева Най-малко средства за подкрепяне на млади учени и постдокторанти е получил Национален институт по метеорология и хидрология - 80 хиляди лева и Университетът по хранителни технологии - 144 хиляди лева За интервалите 2018/2019 година и 2019/2020 година по програмата са подтиквани над 1000 млади учени и над 850 постдокторанти. Най-голям брой млади учени (371) са подкрепени в Българска академия на науките, а най-вече постдокторанти (281) - в СУ.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ