Над 1 000 са българите, които чакат за трансплантация у

Над 1 000 са българите, които чакат за трансплантация у нас. От началото на годината донорските обстановки са едвам седем. На този декор, един от най-хубавите експерти – трансплантологът професор Лионел Ростен от Франция, избавя десетки български животи.

„ Казвам се Лионел Ростен, аз съм професор по нефрология, работя във Франция, в Гренобъл, градче покрай швейцарската граница и от дълги години познавам България “. Така се показва професорът.

Професор Лионел Ростенг е един от най-успешните нефролози и трансплантатори в света. Той е завеждащ отделението по нефрология в болничното заведение в Гренобъл, Франция. За пръв път идва в България в края на 90-те години и от 2008 година насам е избавил живота на десетки българи.

„ Запознах се с български пациенти, които незабавно се нуждаеха от трансплантация. Сред тях имаше доста тежки случаи. Тогава обстановката по трансплантиране беше усложнена в България и пациентите желаеха да я правим в моя център “, споделя проф. Ростенг.

Причината българи да потърсят вяра за втори живот в чужбина е специфичната здравна техника, употребена от професора при трансплантиране. Той сполучливо третира кръвта, като отстранява тези антитела, които могат да увредят бъбрека.

Професор Ростенг специализира в по този начин наречените несъвместими трансплантации, които за момента могат да се правят единствено във Франция. Процесът е много банален, пациентите аплайват единствено посредством попълване на профилиран формуляр.

Велика Делирадева е една от първите пациенти на професор Ростенг. При грипно заболяване през 70-те години получава инфектиране на бъбрека.

Както се случва при множеството пациенти, заета с ежедневни задания, не обръща задоволително внимание на тихата болест. След като прави нужните проучвания чува страшната диагноза – напреднала бъбречна непълнота. Заради промените в здравната система в България през 90-те години, изпада в невъзможност и отпътува за Франция, където живее щерка й. Попада в клиниката на проф. Ростенг.

Професор е прочут с това, че не подлага пациентите си на хемодиализа. Според него има заплаха организмът да не одобри трансплантирания орган.
„ Пет години чаках за донор и станах на 70 години. 23: 39 Погледнах го в очите и споделих: Професоре, но аз към този момент съм на 70. А той сподели: О, Велика, няма никакво значение. Не можах да допускам “, споделя Велика Делирадева.

И по този начин, съвсем изгубила вяра, Велика се връща в България, с цел да означи 70-тата си годишнина. Докато една ранна заран не се появява шансът. Синът ѝ получава позвъняване, че се е появил донор и би трябвало да излетят допустимо най-бързо за Франция.

Така, с помощта на младо момче, умряло предната вечер, Велика получава дълго чакания втори късмет, само че не в родината си.

Стани донор, бъди воин. Това е урокът, който към момента не сме научили, съгласно професор Ростенг. Само за съпоставяне, процентът пациенти, дарили органи, при положение на мозъчна гибел във Франция през 2019 г е 29,9%. А в България едвам 2,3%.

След помощта, която Велика Делирадева получава, тя основава фондация, посредством която подава ръка на други пациенти. Но най-важният урок, който би трябвало да бъде предаден нататък е, че би трябвало взаимно да си оказваме помощ, тук в България...

Гледайте повече във видеото!