Румен Радев иска КС да защити концесията на Росенец
Начинът на скорострелното приемане на законови промени, с които се приключва концесията на пристанищния терминал " Росенец ", освен опонира на основополагащия за Конституцията ни принцип на правова страна, само че е и образец за безконтролно отношение към страната и жителите.
Тази позиция популяризира пресцентъра на президентската институция, като стана ясно още, че Румен Радев е сезирал Конституционния съд за прибързаното
Решенията в региона на енергетиката не би трябвало да прекъсват доставките на първични материали, като в това време би трябвало да подсигуряват налични цени за жителите и промишлеността. Цената за прибързаните и недомислени решения се заплаща постоянно от джобовете на принудените да понасят следствията им, акцентира президента.
" При възприемането на този коренен метод не са съобразени нито ползите на потребителите и рисковете за повишение на цените на горива и артикули, нито евентуалните закани за хиляди заети в нефтохимическия комбинат, нито вероятните правосъдни искове против България ", акцентира още Радев.
Според него конституционните пороци на този закон и сериозните опасности, пред които той изправя българските жители, са задоволителни учредения да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на законовите промени.
Радев пита за тила зад пристанището " Росенец "
Корпоративни апетити или спешен пиар съзря президентът в прекратяването на концесията на " Росенец "
Предоставяме цялостния текст на настояването на президента без редакторска интервенция:
ИСКАНЕ От РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
за определяне на противоконституционност на § 1 - 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн. Дъждовни води, бр. 67 от 4.08.2023 г.), а след влизането на закона в действие - на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн. Дъждовни води, бр. 8 от 25.01.2023 година, изм. Дъждовни води, бр. 67 от 4.08.2023 г.)
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
На съображение член 150, алинея 1 и член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционни § 1-5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, а след влизането на закона в действие - на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (ЗКПОМОДРДПУ). В сходство с практиката на Конституционния съд (Решение № 6 от 2008 година по к.д. № 5 от 2008 г.) оборвам наредбите на закона за изменение и допълнение до влизането им в действие, а доколкото по-късно те престават да бъдат независими и стават част от закона, който се променя и добавя, насочвам искане до Съда за независимо разглеждане на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ. Считам, че оспорените разпореждания опонират на член 4, алинея 1 и член 11, алинея 1 от Конституцията на Република България, като апелирам да имате поради следните съображения:
Принципът на правовата страна
Многопластовото наличие на конституционния принцип на правовата страна се образува от съчетаването на два основни съставния елемент: правовата страна във фиктивен и в веществен смисъл. В своята непрекъсната процедура (Решение № 1 от 2005 година по к.д. № 8/2004 година, Решение № 4 от 2014 година по к.д. № 12/2013 година, Решение № 10 от 2016 година по к.д. № 3/2016 година, Решение № 3 от 2017 година по к.д. № 11/2016 година и др.) Конституционният съд утвърждава разбирането за правовата страна като комбиниране на правилото за правната сигурност (формалния елемент) и правилото за справедливостта (материалния елемент). Правната сигурност изисква поредност, предвидимост и непоклатимост на законовите разпореждания, а законността е ядрото на правовата страна във фиктивен смисъл. " Изискването за досегаемост и разбираемост, точност, недвусмисленост и изясненост на законите, а отсам и за предвидимост, за сходството им с правилата и полезностите на главния закон, са измежду най-съществените негови измерения. " (Решение № 8 от 2019 година по к.д. № 4/2019 г.).
С § 1 и 2 от Закона за изменение и допълнение се променя § 2 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ по метод, който не подхожда на условията на правовата страна. Измененията не подхождат на предмета на ЗКПОМОДРДПУ, който е " реализирането на надзор при използване на възбраните и дерогациите по член 3м, параграфи 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 833/2014 по отношение на ограничаващи ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.), именуван по-нататък " Регламент (ЕС) № 833/2014 ", и неговите следващи промени и допълнения. "
Без подозрение закон с предмет, ориентиран към контрола по използване на ограничаващите ограничения с оглед дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, има своя принос към метода, по който Република България ползва ограниченията, образувани като резултат от общата външна политика и политика на сигурност на Европейски Съюз. Тази политика се основава на дипломацията и спазването на интернационалните правила и е ориентирана към опазването на мира, укрепването на интернационалната сигурност, зачитането на правата на индивида и на главните свободи. Законът е признат от 48-ото Народно заседание на 13 януари 2023 година и е обнародван с Указ № 16 от 24 януари 2023 година на президента на Републиката, като по този начин е подсилен и методът, прилаган от Европейския съюз. При налагането на възбраните, планувани с член 1, т. 7 от Регламент (ЕС) 2022/879 на Съвета от 3 юни 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 по отношение на ограничаващи ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, на България са предоставени краткотрайни дерогации във връзка с вноса на съветски недопечен петрол по море и избрани нефтопродукти. Според член 3м, параграф 5 " Считано от 5 декември 2022 година и посредством дерогация от параграфи 1 и 2, способените органи на България могат да разрешат осъществяването до 31 декември 2024 година на контракти, подписани преди 4 юни 2022 година, или на спомагателни контракти, нужни за осъществяването на такива контракти, за закупуването, вноса или прехвърлянето на недопечен петрол, транспортиран по море, и на нефтопродукти, изброени в приложение XXV, с генезис от Русия или изнасяни от Русия. " Във връзка с това с член 1, т. 12 от Регламент (ЕС) 2022/879 е променен и член 5к, който се отнася до заварените контракти за публични поръчки или за концесии. В дерогациите по член 5к, параграф 2, б. " д " е дадена опция за продължаването на осъществяването на поръчки, свързани със закупуването, вноса или превоза на природен газ и петрол, в това число рафинирани нефтопродукти, в случай че не съществува възбрана според член 3м или 3н.
В подтекста на директното приложение, което имат регламентите като актове от правото на Европейския съюз, направените промени в ЗКПОМОДРДПУ основават правна неустановеност при установяване на периода, в който се приключват концесиите в обсега на член 5к от Регламент (ЕС) № 833/2014. С § 1 от признатия закон, с който се променя § 2 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ, е планувано преустановяване на предоставените концесии в едноседмичен период, само че не е посочено от кой начален миг тече този период. По този метод, без да е отправено искане от Министерския съвет за анулация на дерогацията, Народното събрание е приело преустановяване на концесия в обсега на член 5к от Регламент (ЕС) № 833/2014 година, без да е закрепен начален миг за едноседмичният период, в който това би трябвало да стане. За неяснотата способстват и редакциите на § 3, 4 и 5 от Закона за изменение и допълнение, с които се променя § 3 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ по метод, който планува законът да влезе в действие от 5 февруари 2023 година
Несъвместимо с правовата страна е и предвиждането с § 1 от изменителния закон на " двуседмичен период от отнемането на концесията ", в който Министерството на превоза и известията да поеме оперативното ръководство на оборудванията, с каквото наличие се добавя § 2 от Преходните и заключителни разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ. Следва да се има поради, че Законът за концесиите не урежда хипотези на лишаване на концесия, а случаи, в които концесията се приключва - глава четвърта, раздели V и VI от Закона за концесиите. Такъв институт - на лишаване на концесията, не е прочут и по Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на контракти за концесия. Използването на термина " лишаване на концесията ", в комбиниране с израза " поема оперативното ръководство на оборудванията ", не основава ясни отговорности, които да бъдат изпълнени. Освен това оперативното ръководство е предоставено на Министерството на превоза и известията, без да се регистрира, че орган е министърът и той управлява, координира и управлява реализирането на държавната политика съгласно своите пълномощия, а министерството е администрация, която го подкрепя при реализиране на пълномощията (чл. 34 по отношение на член 38, алинея 1, т. 2 от Закона за администрацията).
Принципът на политическия плурализъм
Не могат да бъдат подминати опасенията за нарушение на правилото на политическия плурализъм, на който се основава политическият живот в България. С приемането на закона на две гласувания, извършени в едно и също съвещание на Народното събрание, не е обезпечена опцията на народните представители да създадат всички свои оферти. Конституционно неприемливо е болшинството в Народното събрание да злоупотребява с опцията, предоставена от член 88, алинея 1, изречение второ от Конституцията, по изключение двете гласувания на закони те да се правят на едно съвещание. Това е несъвместимо със същността на законодателството в демократичната страна и е оттегляне от правилото на политическия плурализъм, открит в член 11, алинея 1 от Конституцията.
Стенографските протоколи са публични документи на Народното събрание и имат доказателствена мощ за отразените в тях изказвания, условия и констатации (Решение № 3 от 1993 година по к.д. № 2 от 1993 година, Решение № 18 от 1995 година по к.д. № 16 от 1995 г.). Видно от стенограмата на четиридесетото съвещание на 49-то Народно заседание, извършено на 21 юли 2023 година, депутат в своя дуплика при разискването на първо гласоподаване е декларирал: " ще създадем нужните промени и оферти за промени сред първо и второ четене ". Това не е взето поради от председателстващия съвещанието с претекст, че няма никаква конкретика и няма направено предложение за изменение или за допълнение.
След приемането на законопроекта на първо гласоподаване поредно са направени процедурни оферти за удължение на периода за оферти сред двете гласувания и за разглеждането му по член 77, алинея 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание на второ гласоподаване в същото съвещание. Предложението за удължение на периода за оферти е отхвърлено, а за разглеждането на второ гласоподаване в същото съвещание е признато. При приемането на закона на второ гласоподаване са направени две оферти за редакция - от докладчика и от различен депутат, само че стои открит въпросът дали при декларирано желание да се вършат оферти може да се приложи изключението по член 88, алинея 1 от Конституцията. Според член 77, алинея 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание " Тази наредба се ползва единствено в случай че по време на разискването не са направени оферти за изменение или допълнение на законопроекта. ", а не засяга изразяването на желание за такива оферти. Това на процедура допуска предложенията да са направени още в границите на разискването за първо гласоподаване, а не в периода сред двете гласувания. Налага се изводът, че не е съобразена практиката на Конституционния съд в Решение № 8 от 2010 година по к.д. № 2/2010 година, съгласно която " Недопустимо е в случаите, когато при разискването на законопроектите на първо четене в непрекъснатите комисии или в пленарната зала народни представители заявят недвусмислено, че имат намерение да упражнят правото си да внесат оферти по обособени текстове за второто четене, да се пристъпва към второто гласоподаване в същото съвещание. "
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
По изложените съображения се обръщам към Вас с искане да обявите противоконституционност на § 1 - 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн. Дъждовни води, бр. 67 от 4.08.2023 г.), а след влизането на закона в действие - на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, заради несъгласие с член 4, алинея 1 и член 11, алинея 1 от Конституцията на Република България.
Предлагам да конституирате като заинтригувани институции Народното събрание, Министерския съвет, министъра на превоза и известията, министъра на правораздаването и министъра на финансите.
Тази позиция популяризира пресцентъра на президентската институция, като стана ясно още, че Румен Радев е сезирал Конституционния съд за прибързаното
Решенията в региона на енергетиката не би трябвало да прекъсват доставките на първични материали, като в това време би трябвало да подсигуряват налични цени за жителите и промишлеността. Цената за прибързаните и недомислени решения се заплаща постоянно от джобовете на принудените да понасят следствията им, акцентира президента.
" При възприемането на този коренен метод не са съобразени нито ползите на потребителите и рисковете за повишение на цените на горива и артикули, нито евентуалните закани за хиляди заети в нефтохимическия комбинат, нито вероятните правосъдни искове против България ", акцентира още Радев.
Според него конституционните пороци на този закон и сериозните опасности, пред които той изправя българските жители, са задоволителни учредения да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на законовите промени.
Радев пита за тила зад пристанището " Росенец "
Корпоративни апетити или спешен пиар съзря президентът в прекратяването на концесията на " Росенец "
Предоставяме цялостния текст на настояването на президента без редакторска интервенция:
ИСКАНЕ От РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
за определяне на противоконституционност на § 1 - 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн. Дъждовни води, бр. 67 от 4.08.2023 г.), а след влизането на закона в действие - на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн. Дъждовни води, бр. 8 от 25.01.2023 година, изм. Дъждовни води, бр. 67 от 4.08.2023 г.)
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
На съображение член 150, алинея 1 и член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционни § 1-5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, а след влизането на закона в действие - на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (ЗКПОМОДРДПУ). В сходство с практиката на Конституционния съд (Решение № 6 от 2008 година по к.д. № 5 от 2008 г.) оборвам наредбите на закона за изменение и допълнение до влизането им в действие, а доколкото по-късно те престават да бъдат независими и стават част от закона, който се променя и добавя, насочвам искане до Съда за независимо разглеждане на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ. Считам, че оспорените разпореждания опонират на член 4, алинея 1 и член 11, алинея 1 от Конституцията на Република България, като апелирам да имате поради следните съображения:
Принципът на правовата страна
Многопластовото наличие на конституционния принцип на правовата страна се образува от съчетаването на два основни съставния елемент: правовата страна във фиктивен и в веществен смисъл. В своята непрекъсната процедура (Решение № 1 от 2005 година по к.д. № 8/2004 година, Решение № 4 от 2014 година по к.д. № 12/2013 година, Решение № 10 от 2016 година по к.д. № 3/2016 година, Решение № 3 от 2017 година по к.д. № 11/2016 година и др.) Конституционният съд утвърждава разбирането за правовата страна като комбиниране на правилото за правната сигурност (формалния елемент) и правилото за справедливостта (материалния елемент). Правната сигурност изисква поредност, предвидимост и непоклатимост на законовите разпореждания, а законността е ядрото на правовата страна във фиктивен смисъл. " Изискването за досегаемост и разбираемост, точност, недвусмисленост и изясненост на законите, а отсам и за предвидимост, за сходството им с правилата и полезностите на главния закон, са измежду най-съществените негови измерения. " (Решение № 8 от 2019 година по к.д. № 4/2019 г.).
С § 1 и 2 от Закона за изменение и допълнение се променя § 2 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ по метод, който не подхожда на условията на правовата страна. Измененията не подхождат на предмета на ЗКПОМОДРДПУ, който е " реализирането на надзор при използване на възбраните и дерогациите по член 3м, параграфи 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 833/2014 по отношение на ограничаващи ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.), именуван по-нататък " Регламент (ЕС) № 833/2014 ", и неговите следващи промени и допълнения. "
Без подозрение закон с предмет, ориентиран към контрола по използване на ограничаващите ограничения с оглед дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, има своя принос към метода, по който Република България ползва ограниченията, образувани като резултат от общата външна политика и политика на сигурност на Европейски Съюз. Тази политика се основава на дипломацията и спазването на интернационалните правила и е ориентирана към опазването на мира, укрепването на интернационалната сигурност, зачитането на правата на индивида и на главните свободи. Законът е признат от 48-ото Народно заседание на 13 януари 2023 година и е обнародван с Указ № 16 от 24 януари 2023 година на президента на Републиката, като по този начин е подсилен и методът, прилаган от Европейския съюз. При налагането на възбраните, планувани с член 1, т. 7 от Регламент (ЕС) 2022/879 на Съвета от 3 юни 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 по отношение на ограничаващи ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, на България са предоставени краткотрайни дерогации във връзка с вноса на съветски недопечен петрол по море и избрани нефтопродукти. Според член 3м, параграф 5 " Считано от 5 декември 2022 година и посредством дерогация от параграфи 1 и 2, способените органи на България могат да разрешат осъществяването до 31 декември 2024 година на контракти, подписани преди 4 юни 2022 година, или на спомагателни контракти, нужни за осъществяването на такива контракти, за закупуването, вноса или прехвърлянето на недопечен петрол, транспортиран по море, и на нефтопродукти, изброени в приложение XXV, с генезис от Русия или изнасяни от Русия. " Във връзка с това с член 1, т. 12 от Регламент (ЕС) 2022/879 е променен и член 5к, който се отнася до заварените контракти за публични поръчки или за концесии. В дерогациите по член 5к, параграф 2, б. " д " е дадена опция за продължаването на осъществяването на поръчки, свързани със закупуването, вноса или превоза на природен газ и петрол, в това число рафинирани нефтопродукти, в случай че не съществува възбрана според член 3м или 3н.
В подтекста на директното приложение, което имат регламентите като актове от правото на Европейския съюз, направените промени в ЗКПОМОДРДПУ основават правна неустановеност при установяване на периода, в който се приключват концесиите в обсега на член 5к от Регламент (ЕС) № 833/2014. С § 1 от признатия закон, с който се променя § 2 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ, е планувано преустановяване на предоставените концесии в едноседмичен период, само че не е посочено от кой начален миг тече този период. По този метод, без да е отправено искане от Министерския съвет за анулация на дерогацията, Народното събрание е приело преустановяване на концесия в обсега на член 5к от Регламент (ЕС) № 833/2014 година, без да е закрепен начален миг за едноседмичният период, в който това би трябвало да стане. За неяснотата способстват и редакциите на § 3, 4 и 5 от Закона за изменение и допълнение, с които се променя § 3 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ по метод, който планува законът да влезе в действие от 5 февруари 2023 година
Несъвместимо с правовата страна е и предвиждането с § 1 от изменителния закон на " двуседмичен период от отнемането на концесията ", в който Министерството на превоза и известията да поеме оперативното ръководство на оборудванията, с каквото наличие се добавя § 2 от Преходните и заключителни разпореждания на ЗКПОМОДРДПУ. Следва да се има поради, че Законът за концесиите не урежда хипотези на лишаване на концесия, а случаи, в които концесията се приключва - глава четвърта, раздели V и VI от Закона за концесиите. Такъв институт - на лишаване на концесията, не е прочут и по Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на контракти за концесия. Използването на термина " лишаване на концесията ", в комбиниране с израза " поема оперативното ръководство на оборудванията ", не основава ясни отговорности, които да бъдат изпълнени. Освен това оперативното ръководство е предоставено на Министерството на превоза и известията, без да се регистрира, че орган е министърът и той управлява, координира и управлява реализирането на държавната политика съгласно своите пълномощия, а министерството е администрация, която го подкрепя при реализиране на пълномощията (чл. 34 по отношение на член 38, алинея 1, т. 2 от Закона за администрацията).
Принципът на политическия плурализъм
Не могат да бъдат подминати опасенията за нарушение на правилото на политическия плурализъм, на който се основава политическият живот в България. С приемането на закона на две гласувания, извършени в едно и също съвещание на Народното събрание, не е обезпечена опцията на народните представители да създадат всички свои оферти. Конституционно неприемливо е болшинството в Народното събрание да злоупотребява с опцията, предоставена от член 88, алинея 1, изречение второ от Конституцията, по изключение двете гласувания на закони те да се правят на едно съвещание. Това е несъвместимо със същността на законодателството в демократичната страна и е оттегляне от правилото на политическия плурализъм, открит в член 11, алинея 1 от Конституцията.
Стенографските протоколи са публични документи на Народното събрание и имат доказателствена мощ за отразените в тях изказвания, условия и констатации (Решение № 3 от 1993 година по к.д. № 2 от 1993 година, Решение № 18 от 1995 година по к.д. № 16 от 1995 г.). Видно от стенограмата на четиридесетото съвещание на 49-то Народно заседание, извършено на 21 юли 2023 година, депутат в своя дуплика при разискването на първо гласоподаване е декларирал: " ще създадем нужните промени и оферти за промени сред първо и второ четене ". Това не е взето поради от председателстващия съвещанието с претекст, че няма никаква конкретика и няма направено предложение за изменение или за допълнение.
След приемането на законопроекта на първо гласоподаване поредно са направени процедурни оферти за удължение на периода за оферти сред двете гласувания и за разглеждането му по член 77, алинея 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание на второ гласоподаване в същото съвещание. Предложението за удължение на периода за оферти е отхвърлено, а за разглеждането на второ гласоподаване в същото съвещание е признато. При приемането на закона на второ гласоподаване са направени две оферти за редакция - от докладчика и от различен депутат, само че стои открит въпросът дали при декларирано желание да се вършат оферти може да се приложи изключението по член 88, алинея 1 от Конституцията. Според член 77, алинея 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание " Тази наредба се ползва единствено в случай че по време на разискването не са направени оферти за изменение или допълнение на законопроекта. ", а не засяга изразяването на желание за такива оферти. Това на процедура допуска предложенията да са направени още в границите на разискването за първо гласоподаване, а не в периода сред двете гласувания. Налага се изводът, че не е съобразена практиката на Конституционния съд в Решение № 8 от 2010 година по к.д. № 2/2010 година, съгласно която " Недопустимо е в случаите, когато при разискването на законопроектите на първо четене в непрекъснатите комисии или в пленарната зала народни представители заявят недвусмислено, че имат намерение да упражнят правото си да внесат оферти по обособени текстове за второто четене, да се пристъпва към второто гласоподаване в същото съвещание. "
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
По изложените съображения се обръщам към Вас с искане да обявите противоконституционност на § 1 - 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн. Дъждовни води, бр. 67 от 4.08.2023 г.), а след влизането на закона в действие - на § 2 и 3 от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, заради несъгласие с член 4, алинея 1 и член 11, алинея 1 от Конституцията на Република България.
Предлагам да конституирате като заинтригувани институции Народното събрание, Министерския съвет, министъра на превоза и известията, министъра на правораздаването и министъра на финансите.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ