Наблягаме на маските, на дистанцията, а никой не се сеща

Наблягаме на маските, на дистанцията, а никой не се сеща и не желае да приказва, че типичен средства от преди 50-60 г. като обеззаразяване на средата, обеззаразяване на водата и на въздуха водят до доста смъкване на % на заболелите. Това споделя пред „ Труд “ проф. Иво Петров. Питаме го и за какво в България не се ползва озонотерапия, какъв брой потребна е тя за тежките случаи с COVID-19 и задава ли се нов пик на епидемията, както настояват инфекционисти.

– Професор Петров, шефът на Националния действен щаб проф. Мутафчийски заяви, че към този момент има първи пациент, на който е влята плазма с антитела. Не закъсняхме ли доста с този способ, за който в Европа и Съединени американски щати настояват, че дава отлични резултати?
– Това е извънредно значима лечебна методика, която към този момент се ползва и в България. Някои показаха този способ, като нова терапия. Въпросната терапия е известна на медицината в битката с инфекциозни причинители от 1918 г., от времето на международната грипна пандемия. Вече няколко пъти споделям, че сме принудени да използваме остарели лечения с нови приложения. Т. е. това е следващият образец за ново приложение на една остаряла терапия.

В идеалния случай се ползва плазма от пациенти, които са преболедували от COVID-19 и са построили антитела. Има няколко препарата, които ние при тежка зараза прилагаме доста отдавна – имуновенин, пентаглобин, само че те са неспецифични. В Испания и Германия към този момент има първи резултати от приложението на плазма от оздравели от COVID-19 в лекуването на новозаболели.

Дори се твърди, че Борис Джонсън е бил лекуван с плазма от оздравели и озон. Той се върна доста бързо на работа. Обикновено другите пациенти, които влизат в интензивно поделение, лежат по две-три седмици там. Явно има нещо, от което този благородник се е възползвал, с помощта на сътрудниците. Наистина, на приложението на плазмата от оздравели човеци се дават огромни очаквания.
– Какъв е казусът да се ползва на повече пациенти в България плазма от оздравели?
– Плазма с антитела в България се създава доста от дълго време и ние от дълго време я употребяваме при тежки инфекции. За страдание, с цел да се създава в огромни количества, е належащо да има огромна „ сериозна маса “ от оздравели донори.

Затова, в Германия има апел, хора, които са оздравели от COVID-19 и са положителни по антитела, да подаряват кръв. В България към момента няма толкоз доста оздравели и по тази причина методиката се ползва като самостоятелна терапия, въз основата на плазма отделена от излекуван субект посредством плазмафереза. Ако бях положителен по антитела, незабавно бих отишъл да даря кръв.

Това е един от рационалните доводи да се изследват повече хора с кръвни проби, с цел да може в един избран миг нашата национална кръвна банка да се достави с донорска кръв от оздравели, предвид на един евентуален нов пик, тъй като идват есенни месеци и може да сме очевидци на идващ пик на тази зараза. Нали знаете, че с цел да се завоюва войната, би трябвало да се подготвиш за нея в спокойно време.
– Време ли е и би трябвало ли ограниченията против епидемията да се облекчат?
– Разбира се. Естествено. Епидемията си отминава. Никой не би трябвало да таи никакви подозрения. След 20-30 дни зараза няма да има на никое място по света.
– Инфекционисти настояват, че до дни се задава нов пик.
– Не виждам доводи за такова изказване. Смятам, че неотдавнашен нов пик няма да има, само че в никакъв случай няма да имаме равнище на заразеност нула. Т. е. постоянно ще има спорадични случаи, които могат от спорадични да прераснат в епидемиологични, според от съответни локални условия. Т. е. според от това дали ще се откри ваксина, според от сезона, според от това, какъв е груповият имунитет на съответната група или нация… Но ние би трябвало да сме готови за идващ пик. Няма значение дали ще е след три или след шест месеца, или в никакъв случай.
– Разумно ли е да бъде отстранено изключителното състояние, тъй като спор има и по тази тематика? Премиерът предлага да отпадне даже предварително, само че се чуват и отзиви за удължение с още месец, т. е. доникъде на юни.
– Изказвам персонално мнение. Не желая да поучавам никого. Според мен изключителното състояние би трябвало да бъде отстранено по една доста елементарна причина.

Като имахме тежки грипни инфекции, нямахме изключително състояние, пък ние като популация и като здравна система се справихме. Обаче би трябвало да останат наложителни и като урок ограниченията за персонална хигиена, за съблюдаване на отдалеченост и за някакъв разсъдък в връзката.

И нещо друго, доста значимо, за което доста малко се говори – ние акцентираме на маските, на дистанцията, а никой не се сеща и не желае да приказва, че типичен средства от преди 50-60 г. като обеззаразяване на средата, обеззаразяване на водата и на въздуха водят до доста смъкване на % на заболелите.

Не инцидентно в Ухан, несъмнено сте забелязали от репортажите, всеки рейс минаваше на ултравиолетово обеззаразяване и по улиците в Южна Корея видяхме мъгла от водороден прекис. Т. е. не е маловажно каква е средата, в която дишаме. Ние обръщаме внимание на повърхности, само че чистенето с парцал, пропит със алкохол не ни пази, тъй като в средата, в която дишаме остават вируси, в случай че те не са отстранени.

– Ще ви върна към тематиката за лекуването. Истина ли е, че вирусните инфекции изчезват след озонотерапия, която разрушавала белтъчните обвивки на вирусите?
– Озонът е нещо като хиперактивна форма на О2 и тази хиперактивна форма на кислорода има няколко доста удобни резултата върху човешкия организъм.

Единият резултат, че се получава извънредно добра оксигенация, т. е. доставяне с О2 на тъканите, защото третият, неустойчив атом на кислорода доста бързо се отделя и насища тъканите. Другият резултат е, че този извънредно деен атом нарушава липидната обвивка на вирусите, което в действителност понижава тяхната опция да се свързват.

На повърхността на вируса са ситуирани лигандите, посредством които те се свързват с повърхността на клетката гостоприемник. По този метод тази хиперактивна, бих споделил особена молекула на кислорода, оказва двойно влияние. На всичкото от горната страна подтиква и имунитета. Получава се тройно деяние, което не значи, че вирусът се унищожава изцяло.

Не, той не се унищожава изцяло, само че се понижават неговите свързващи качества и в някои от случаите се потвърждава, че се основават нежизнени вирусни частици, които имат доста по-малка дарба за репликации. На 100 % нямаме изцеление от вируса, само че имаме доста по-малък брой вируси, които могат да се репликират и с остатъка имунитетът нормално съумява да се оправи.

– Една от теориите е, че коронавирусът нападна хемоглобина и го унищожава. Възможно ли е озонотерапията да помогне за възобновяване на хемоглобина?
– Тази доктрина беше известна допреди десетина дни. Тя внезапно избуя, стана извънредно настояща, само че по-късно се откриха данни, които започнаха да я опровергават.

Едно обаче е сигурно – че по някакъв метод желязото се отстранява от алената кръвна клетка без да се унищожава самата тя и това дали е непосредствено влияние от вируса, или от някакви спомагателни фактори не е ясно.

Ясно е, че се натрупват стоманени разпадни артикули, което значи, че една част от желязото е излязло от алената кръвна клетка, напуснало е хемоглобина и по този метод понижава опцията на алените кръвни кафези да доставят тъканите с О2. Четох историята на първия пациент на Балеарските острови, който е бил подложен на озонотерапия след подписано документално осведомено единодушие.

Той е бил пред интубиране, с на 100 % подаван О2 на маска и тогава е стартирана първата озонотерапия. Голямото удивление на сътрудниците пристигнало на десетата минута, когато пациентът почнал да диша по-добре, подобрила се оксигенацията на кръвта и индикаторите му са се подобрили дотам, че той не е бил интубиран. Т. е. озонът усъвършенства насищането на тъканите с О2.

– В Испания ползва ли се всеобщо този способ?
– В Испания озонотерапията към този момент се ползва в много лечебни заведения като протокол за болнично лекуване. т. е. към този момент не е част от тествания и изследвания, а има доста лечебни заведения, които са въвели метода за общоприетоо приложение при пациенти, които са положителни за COVID-19.

Има и няколко лечебни заведения, като една от първите е била в Барселона, където озон се ползва профилактично даже на сътрудници лекари, които са на първа линия. Разбрах, че всички медици, които са минали тази профилактична озонотерапия, са били защитени и нито един от тях не се е разболял клинично, макар че някои от тях са изработили антитела, т. е. били са инфектирани с вируса.

– Освен в Испания ползва ли се озонотерапия и в други европейски страни?
– Прилага се в Италия, в Германия – това е общоприета терапия за доста заболявания – автоимунни, онкологични, инфекциозни. Прилага се и за рехабилитационни цели.

Озонотерапията се ползва от повече от 90 години със затихващи и възходящи функционалности, според от това по какъв начин са предразположени управляващите към нея. И освен те. През последните 40-50 години зависи и по какъв начин е ситуирана фармаиндустрията. А тя е доста неблагоразположена към озонотерапията по една доста простичка причина – озонотерапията не може да бъде патентована – тя не е фармацевтичен способ.

Има и втора причина, заради която може би понижава и ползата на медицинските фрагменти към нея – тя е извънредно евтина. Тя се нуждае от едно апаратче, което да трансформира в озон медицинския О2. Та, най-вероятно това са двете аргументи, а не основни възражения от здравна позиция.

Големи възражения няма, има няколко измислени, едно от които е, че методът е доста рисков. И тук идва огромната измама. Озонът във висока централизация в средата за дишане в действителност е нездравословен. Неслучайно има въведени интернационалните правила. Международни правила има, не тъй като здравните институции са предиздвикали някого да ги прави, а тъй като при голям брой производства – там, където има заваряване, или технологии, които основават волтова дъга, се генерира озон.

И когато се генерира озон в огромни количества, служащите имат главоболие, губят концентрация… Но в действителност, в случай че някой зададе въпроса: Вреден ли е озонът? Отговорът би трябвало да бъде: Вреден е при нараснали концентрации във въздуха. Когато обаче се ползва в вярната доза и по вярната методика, той е извънредно потребен.

– В България ползва ли се озонотерапия отвън частни медицински центрове?
– Прилага се в центрове за рехабилитация и физиотерапия. Поне аз не знам да се ползва в болнични заведения рутинно.

– Какъв е казусът озонотерапията да бъде позволена като съпътстващ способ в лекуването на пациенти с затруднения от ковид и при медици, които са на първа линия?
– Не зная. Аз не желая да се въвличам, не желая да диспутирам с никого. Моето мнение е, че това е извънредно прагматичен способ, не бих споделил на лекуване, само че това е способ за възстановяване на физиологичните индикатори на пациентите. Намирам съображение той да бъде прилаган, в случай че не всеобщо, то минимум в лечебни заведения, по решение на управлението и на сътрудниците, които се занимават с интензивно лекуване. Не виждам причина за какво да не се ползва, там, където може, и след надлежно образование.

– Ясно ли е дали по еднакъв метод всички лечебни заведения лекуват пациентите с COVID-19, има ли към този момент протокол?
– Разбира се, че има протоколи за всички специалности и постоянно актуализиране на тези протоколи. Те също търпят промени – и протоколът на СЗО, и китайският протокол според от информацията, която постъпва, настоящо се трансформират и ние следим тези промени.

Наскоро четох за практиката в Турция, страна, която беше доста наранена, защото не взе ограничения навреме… Техният протокол е много по-активен от други. Те ползват хлорохин и азитромицин много по-рано от други практики. В международен мащаб има известно оттегляне от хлорохина поради евентуално рисковите ритъмни нарушавания.

В пресата се появиха сензационни известия от вида на: Уау, хлорохинът е доста рисков, тъй като провокира ритъмни нарушавания. Този непряк резултат се знае от повече от 50 години. И ние сме подготвили протокол на приложение под кардиологичен надзор, според от изходните данни от електрокардиограмата на пациента, дали би трябвало да се стартира лекуването с хлорохин и в случай че се стартира какво би трябвало да бъде проследявано, тъй че рискът при всеки един пациент да бъде невисок. И когато се види, че има хора, с висок риск, или не се стартира лечението, или се приключва.

Така че няма никаква изненада за никой дали хлорахинът е рисков или не. При такива трагични положения като пандемия доста постоянно се забива в крайности. Едната прекаленост е, че хлорохинът или ремдесивир са панацея, или панацеята е озонът. Това не е вярно. В идващият миг медиите гръмват: Хлорохинът е рисков, не трябва да се ползва. Това също не е вярно.
– Вярно ли е изказванието, че в последна сметка няма одобрено лекуване и опитите не престават?
– Това е изрично правилно. До момента ние нямаме нито едно каузално, т. е. лекуване на повода. Нямаме нито един медикамент, който да е потвърден на 100 %, че унищожава вируса, нямаме нито един медикамент, който на 100 % да е потвърдено, че приключва възпалителната стихия. И заради тази причина имаме на всички равнища от развиването на инфекцията по 5-6 медикамента.

Доказано е, за жалост, че вирусът провокира в организма податливост към тромбообразуване и неслучайно при аутопсиите от Италия и Китай се виждат голям брой дребни и огромни съдове с към този момент формирани тромби. И по тази причина преди към три седмици към управлението на европейското сдружение по кардиология се добави, че е добре пациентите, които са влезнали във етапа на среднотежки и доста тежки положения, да бъдат на нискомолекулярен хепарин.

При тежките би трябвало да се търсят всевъзможни способи и за в допълнение оксигениране на кръвта. Вече съвсем всички клинични управления предлагат да се държи колкото може по-дълго на кислородна маска, без да бъде интубиран пациентът, защото огромна част от интубираните приключват съдбовно. Някои от протоколите включват и озонотерапията и високи равнища на витамин С, който има мощно антиоксидантно деяние и в действителност оказва помощ за доставка на О2 до тъканите.

Проф. Иво Петров е приключил медицина през 1992 г. в МУ-София, а по-късно и „ Здравен мениджмънт “. Преминал е образование по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към Фондация „ Фавалоро “, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 г. доктор Петров работи в болница „ Св. Екатерина “. През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичното поделение на МБАЛ „ Токуда “. От 2010 г. е шеф на клиниката по кардиология в Аджибадем Сити Клиник и Национален съветник по инвазивна кардиология. От април 2018 г. е професор към катедра вътрешни заболявания на МФ на СУ „ Св. Климент Охридски “. На локалните избори бе определен за общински консултант от ГЕРБ в СОС, а по-късно стана и зам.-председател на Столичния общински съвет.

Инфо:зажената