Войната е война, но домът си е дом: защо все повече бежанци се връщат в Украйна |
На западната граница на Украйна с Полша, покрай град Мостиска, Олена и Мария се връщат в родината си след повече от месец в чужбина. Двете са от град Славянск, който се намира в източната част на Донецка област. На 10 март, когато съветските нашественици наближават, брачният партньор на Олена ѝ споделя да вземе щерка им Мария и да напусне страната. Олена и Мария се насочат към къщата на другар в Шчечин, полски град на границата с Германия. Налага им се да спят на пода, а Олена споделя, че мъчно могат да си намерят работа там, тъй като не приказват езика, споделя Би Би Си в репортаж. Сега двете се връщат назад на изток макар опасността от ново съветско нахлуване. Донецк остава основна цел за съветските сили.
Съпругът на Олена е водач на кола за спешна помощ и към момента е в Славянск, където ги чака. Когато ги питаме по какъв начин се усещат, връщайки се в родината си, Олена се усмихва. " Супер! - споделя тя. - Независимо от всичко, сме доста щастливи да се върнем в Украйна. "
Смята се, че след нахлуването на Русия повече от 10 милиона души са напуснали домовете си в Украйна, а 4,3 милиона от тях са извън страната. Но защото фронтовата линия се стабилизира и страната се научава да действа в положение на война, някои украинци стартират да се връщат по домовете си, даже в елементи от страната, които са директно застрашени от съветските сили.
Войната продължава към този момент втори месец. Украйна удържа съветското нахлуване и страховете от бърз колапс не се оправдаха. Както президентът Володимир Зеленски съобщи тази седмица, изминаха повече от 48 дни, откогато военни анализатори на Запад предвидиха, че на столицата Киев ù остават единствено 48 часа до рухването под ударите на нашествениците.
На полската граница екипът на Би Би Си беседва с хора, които споделят, че са се уморили от живота на бежанци в чужбина. Други обезверено желаят да се върнат по чисто на практика съображения - да приберат значими документи, оставени около хаоса след инвазията; да защитят домовете си от мародери; да приберат децата, останали при бащите си. За трети притегателната мощ на дома, приятелите и фамилията е прекомерно мощна.
София яде хотдог от една от сергиите за бързо хранене на граничния пункт. Тя не се подчинява на майка си и взема решение да се върне вкъщи след три седмици, прекарани в сигурност в Полша. Войната си е война, само че Великден си е Великден - тя няма самообладание да види околните си вкъщи в Лвов този уикенд. 20-годишното момиче за първи път минава границата на Европейски Съюз в края на март, с цел да отседне при другарка на кръстницата си в Познан, откакто руснаците бомбардират родния ѝ град.
" Мама ме принуди, беше в суматоха ", споделя София. Но тя не се усеща устроена добре в чужбина макар помощта за бежанците, проведена от филантропични групи и полското държавно управление. " Чувстваш се чужденец - споделя тя. - Всички ти оказват помощ, само че не се чувстваш като вкъщи. " Тя се надява да остане в релативно спокойния Лвов.
По публични данни от ден на ден хора избират същото. Полските гранични управляващи настояват, че напускащите и връщащите се в Украйна към този момент са почти еднакъв брой хора. В сряда 24 700 души са влезнали в Полша от Украйна, а 20 000 са създали противоположното пътешестване. Това е внезапен поврат спрямо рекордните 142 000 души, влезнали в Полша на 6 март.
Железопътната гара Лвов-Холовни е основен директен възел в Западна Украйна. Ежедневно влаковете докарват хиляди хора от разкъсваните от войната райони: извън благотворителни организации раздават храна, облекла и SIM карти, а рейсовете се редят на опашка, с цел да отведат пасажерите в провинцията или на границата.
Въпреки че множеството хора идват тук от изток, непрекъснат поток от хора стартира да пътува в противоположна посока - евентуално гибелен избор.
Ирина, щерка ѝ Катерина, майка ѝ Лина и свекърва ѝ Евгения са от Кривой Рог - град покрай фронтовата линия. Напускат страната, с цел да останат при родственици в Молдова, само че вземат решение да се върнат. Щели да си дойдат по-рано, само че е трябвало да изчакат осемгодишната ѝ щерка да се възвърне от заболяване. " Домът си е дом ", споделя Ирина, когато я питаме за какво са решили да се върнат.
Признава, че се тормози за сигурността на щерка си. Когато са отпътували, съветските набези са били надалеч, само че в този момент те са все по-близо.
Питаме какво са споделили на Катерина за обстановката. " Казваме ù истината ", споделя Ирина. " Някои предизвестяват да не се връщаме на изток. "
Доброволци в клиниката над фоайето на централната гара обезпечават здравна и психическа помощ на новопристигналите. Ирена Бус е една от тях. Преди войната е била арбитър в Международната танцова организация и ръководител на редица танцови надпревари в Украйна. " Всички типове - хип-хоп, джаз, брейк танци ", споделя тя.
Нейна другарка от губернаторството на Лвов знаела, че има учредителен гений, и я помолила да помогне, когато руснаците нахлуват.
Ирена се е срещнала с няколко души, които се завръщат в регионите, наранени от принуждение. " Лоша концепция е да се връщате на изток - споделя Ирена. - Опитваме се да спасим живота им и да ги задържим в Лвов. "
Тя споделя за жена, която е пристигнала в Лвов от вкъщи си покрай Буча, богато предградие на Киев, където съветските войски гръмнаха десетки цивилни и оставиха тела на улицата. След девет дни решила да се върне обратно на съвета на Ирена.
" Казах, апелирам те, изчакай, няма руснаци, само че там има бомби, мини. Изчакай да ги деактивират ", споделя Ирена. Но дамата потегля. Казва, че другари са ѝ намерили заслон.
Друга 60-годишна жена, с която Ирена беседва, е бяга в Полша още преди началото на войната, само че се връща в Украйна и се качва на трен за изток предходната седмица. " Не знам какъв брой време ще пребивавам, само че ще умра в моята къща ", сподели тя на Ирена.
Други хора, с които екипът на Би Би Си беседва, не могат да се решат да изоставен Украйна. На " Арена Лвов " - стадион, издигнат за Евро 2012, в този момент приемащ бежанци - публицистите се срещат с Рома - 19-годишен юноша от Николаев на украинското черноморско крайбрежие, и новата му другарка Ирина, която е от Северодонецк в Луганска област.
В дните след нашествието на 24 февруари Ирина пътува през Украйна до полската граница с желанието да избяга. Чака на опашка с часове и стига до първата линия, но в последния миг трансформира решението си. Синът ѝ е в армията в Украйна и тя чува, че родният ѝ град е отвоюван от украинските сили. Решава да се върне вкъщи.
" Не можех да се накарам да напусна страната ", споделя тя. Оттогава пътува из западната част на страната, като известно време спи в детска градина в Лвов, преди да се озове на стадиона.
Сега тя и Рома - както милиони други - са изправени пред нестабилно бъдеще като разселени хора в страната. Пред избора на статут на емигрант в чужбина или на обърканост в Украйна може би не е изненада, че някои рискуват всичко, с цел да се върнат по домовете си.
Съпругът на Олена е водач на кола за спешна помощ и към момента е в Славянск, където ги чака. Когато ги питаме по какъв начин се усещат, връщайки се в родината си, Олена се усмихва. " Супер! - споделя тя. - Независимо от всичко, сме доста щастливи да се върнем в Украйна. "
Смята се, че след нахлуването на Русия повече от 10 милиона души са напуснали домовете си в Украйна, а 4,3 милиона от тях са извън страната. Но защото фронтовата линия се стабилизира и страната се научава да действа в положение на война, някои украинци стартират да се връщат по домовете си, даже в елементи от страната, които са директно застрашени от съветските сили.
Войната продължава към този момент втори месец. Украйна удържа съветското нахлуване и страховете от бърз колапс не се оправдаха. Както президентът Володимир Зеленски съобщи тази седмица, изминаха повече от 48 дни, откогато военни анализатори на Запад предвидиха, че на столицата Киев ù остават единствено 48 часа до рухването под ударите на нашествениците.
На полската граница екипът на Би Би Си беседва с хора, които споделят, че са се уморили от живота на бежанци в чужбина. Други обезверено желаят да се върнат по чисто на практика съображения - да приберат значими документи, оставени около хаоса след инвазията; да защитят домовете си от мародери; да приберат децата, останали при бащите си. За трети притегателната мощ на дома, приятелите и фамилията е прекомерно мощна.
София яде хотдог от една от сергиите за бързо хранене на граничния пункт. Тя не се подчинява на майка си и взема решение да се върне вкъщи след три седмици, прекарани в сигурност в Полша. Войната си е война, само че Великден си е Великден - тя няма самообладание да види околните си вкъщи в Лвов този уикенд. 20-годишното момиче за първи път минава границата на Европейски Съюз в края на март, с цел да отседне при другарка на кръстницата си в Познан, откакто руснаците бомбардират родния ѝ град.
" Мама ме принуди, беше в суматоха ", споделя София. Но тя не се усеща устроена добре в чужбина макар помощта за бежанците, проведена от филантропични групи и полското държавно управление. " Чувстваш се чужденец - споделя тя. - Всички ти оказват помощ, само че не се чувстваш като вкъщи. " Тя се надява да остане в релативно спокойния Лвов.
По публични данни от ден на ден хора избират същото. Полските гранични управляващи настояват, че напускащите и връщащите се в Украйна към този момент са почти еднакъв брой хора. В сряда 24 700 души са влезнали в Полша от Украйна, а 20 000 са създали противоположното пътешестване. Това е внезапен поврат спрямо рекордните 142 000 души, влезнали в Полша на 6 март.
Железопътната гара Лвов-Холовни е основен директен възел в Западна Украйна. Ежедневно влаковете докарват хиляди хора от разкъсваните от войната райони: извън благотворителни организации раздават храна, облекла и SIM карти, а рейсовете се редят на опашка, с цел да отведат пасажерите в провинцията или на границата.
Въпреки че множеството хора идват тук от изток, непрекъснат поток от хора стартира да пътува в противоположна посока - евентуално гибелен избор.
Ирина, щерка ѝ Катерина, майка ѝ Лина и свекърва ѝ Евгения са от Кривой Рог - град покрай фронтовата линия. Напускат страната, с цел да останат при родственици в Молдова, само че вземат решение да се върнат. Щели да си дойдат по-рано, само че е трябвало да изчакат осемгодишната ѝ щерка да се възвърне от заболяване. " Домът си е дом ", споделя Ирина, когато я питаме за какво са решили да се върнат.
Признава, че се тормози за сигурността на щерка си. Когато са отпътували, съветските набези са били надалеч, само че в този момент те са все по-близо.
Питаме какво са споделили на Катерина за обстановката. " Казваме ù истината ", споделя Ирина. " Някои предизвестяват да не се връщаме на изток. "
Доброволци в клиниката над фоайето на централната гара обезпечават здравна и психическа помощ на новопристигналите. Ирена Бус е една от тях. Преди войната е била арбитър в Международната танцова организация и ръководител на редица танцови надпревари в Украйна. " Всички типове - хип-хоп, джаз, брейк танци ", споделя тя.
Нейна другарка от губернаторството на Лвов знаела, че има учредителен гений, и я помолила да помогне, когато руснаците нахлуват.
Ирена се е срещнала с няколко души, които се завръщат в регионите, наранени от принуждение. " Лоша концепция е да се връщате на изток - споделя Ирена. - Опитваме се да спасим живота им и да ги задържим в Лвов. "
Тя споделя за жена, която е пристигнала в Лвов от вкъщи си покрай Буча, богато предградие на Киев, където съветските войски гръмнаха десетки цивилни и оставиха тела на улицата. След девет дни решила да се върне обратно на съвета на Ирена.
" Казах, апелирам те, изчакай, няма руснаци, само че там има бомби, мини. Изчакай да ги деактивират ", споделя Ирена. Но дамата потегля. Казва, че другари са ѝ намерили заслон.
Друга 60-годишна жена, с която Ирена беседва, е бяга в Полша още преди началото на войната, само че се връща в Украйна и се качва на трен за изток предходната седмица. " Не знам какъв брой време ще пребивавам, само че ще умра в моята къща ", сподели тя на Ирена.
Други хора, с които екипът на Би Би Си беседва, не могат да се решат да изоставен Украйна. На " Арена Лвов " - стадион, издигнат за Евро 2012, в този момент приемащ бежанци - публицистите се срещат с Рома - 19-годишен юноша от Николаев на украинското черноморско крайбрежие, и новата му другарка Ирина, която е от Северодонецк в Луганска област.
В дните след нашествието на 24 февруари Ирина пътува през Украйна до полската граница с желанието да избяга. Чака на опашка с часове и стига до първата линия, но в последния миг трансформира решението си. Синът ѝ е в армията в Украйна и тя чува, че родният ѝ град е отвоюван от украинските сили. Решава да се върне вкъщи.
" Не можех да се накарам да напусна страната ", споделя тя. Оттогава пътува из западната част на страната, като известно време спи в детска градина в Лвов, преди да се озове на стадиона.
Сега тя и Рома - както милиони други - са изправени пред нестабилно бъдеще като разселени хора в страната. Пред избора на статут на емигрант в чужбина или на обърканост в Украйна може би не е изненада, че някои рискуват всичко, с цел да се върнат по домовете си.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ