Карамановден е. Църквата обелязва деня на Свети Силвестър
На втория ден от новата година българите честват деня на Свети Силвестър. Този празник е прочут още и като Карамановден.
На този ден православната черква празнува родения в Рим Св. Силвестър. Негов преподавател във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на международната империя тогава идвали доста странници, а младият Силвестър доста обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом.
Веднъж, градоначалникът го повикал да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и гибел, в случай че не извърши заповедта. Св. Силвестър планувал близката гибел на користолюбивия и нечовечен шеф и му дал отговор с евангелските слова от притчата за безумния паралия: „ Нощес ще ти изискат душата " (Лука 12:20) - и му декларирал, че неговите закани няма да се осъществен!
Самонадеяният Тарквиний наредил да заведат Силвестър в тюрма и да го оковат във вериги, само че като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към среднощ починал и Силвестър бил освободен от пандиза. Светите му мощи почиват в издигнатата от него гробница върху катакомбата „ Св. Прискила " и неговата гробница е една от най-старите гробници на „ Вечния град ".
С името на Св. Силвестър е обвързвано забавно поверие. Магьосникът Замврий, който не бил последовател на християнството, убива вол, прошепвайки му името на някакъв господ. Св.Силвестър схваща за това и кара магьосника да избави животното, защото единствено Бог има право да подарява и лишава живот. Замврий на съумява да избави вола, само че уповавайки се на своята религия Силвестър връща живота на животното. По тази причина той се смята за настойник на животните и най-много на воловете.
На този ден народът отдава респект на едрия рогат добитък и най-много на вола, защото в предишното това животно е било употребявано като съществена впрегатна мощ. Поради това празника на Свети Силвестър с изключение на Карамановден се назовава още и Волски празник. Свързан е бил с обичая да се чистят (ринат) оборите. Има несъмнено очистителен темперамент.
През нощта против празника момците, които са ходили да коледуват обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или различен наедрял рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с самун, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На идващия ден могат да бъдат поканени на посетители, изключително там, където има мома. Празникът приключва с огромно хоро на площада.
Днес имен ден имат Силвестър, Силвия („ силва " е „ гора " - мощ и свежест), Горан и Горица.
На този ден православната черква празнува родения в Рим Св. Силвестър. Негов преподавател във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на международната империя тогава идвали доста странници, а младият Силвестър доста обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом.
Веднъж, градоначалникът го повикал да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и гибел, в случай че не извърши заповедта. Св. Силвестър планувал близката гибел на користолюбивия и нечовечен шеф и му дал отговор с евангелските слова от притчата за безумния паралия: „ Нощес ще ти изискат душата " (Лука 12:20) - и му декларирал, че неговите закани няма да се осъществен!
Самонадеяният Тарквиний наредил да заведат Силвестър в тюрма и да го оковат във вериги, само че като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към среднощ починал и Силвестър бил освободен от пандиза. Светите му мощи почиват в издигнатата от него гробница върху катакомбата „ Св. Прискила " и неговата гробница е една от най-старите гробници на „ Вечния град ".
С името на Св. Силвестър е обвързвано забавно поверие. Магьосникът Замврий, който не бил последовател на християнството, убива вол, прошепвайки му името на някакъв господ. Св.Силвестър схваща за това и кара магьосника да избави животното, защото единствено Бог има право да подарява и лишава живот. Замврий на съумява да избави вола, само че уповавайки се на своята религия Силвестър връща живота на животното. По тази причина той се смята за настойник на животните и най-много на воловете.
На този ден народът отдава респект на едрия рогат добитък и най-много на вола, защото в предишното това животно е било употребявано като съществена впрегатна мощ. Поради това празника на Свети Силвестър с изключение на Карамановден се назовава още и Волски празник. Свързан е бил с обичая да се чистят (ринат) оборите. Има несъмнено очистителен темперамент.
През нощта против празника момците, които са ходили да коледуват обикалят домовете на тези стопани, които имат биволи (или различен наедрял рогат добитък) и изриват тора от неизринатите от Коледа обори. Риначите вземат оставената за тях от стопаните в обора торба с самун, месо и вино и си отиват, без да се обадят. На идващия ден могат да бъдат поканени на посетители, изключително там, където има мома. Празникът приключва с огромно хоро на площада.
Днес имен ден имат Силвестър, Силвия („ силва " е „ гора " - мощ и свежест), Горан и Горица.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ