На всеки се е случвало да завижда - но понеже

На всеки се е случвало да завижда - само че тъй като хората не обичат да си признават слабостите и пороците, тематиката е табу. В християнството завистта е смъртен грях наред с похотта, чревоугодничеството, алчността, леността, гнева и горделивостта, освен това заема особено място, тъй като непроменяемо отключва негативни страсти. Потърпевши от завистта са постоянно двама: завиждащият и оня, на който завиждат. Завистта е възприятие за непълноценност, присъщо повече на дамите в сравнение с мъжете. Освен това завистта може да унищожи връзки и другарства, да токсини работния климат и даже да разпали войни. Зложелателството поражда нормално в най-близкото обграждане, да вземем за пример в фамилията, измежду другари или в службата. Предмет на злоба може да бъдат материалните богатства, външността, щастието, триумфът, парите или качествата на другия. Според американския публицист Джоузеф Епстайн „ завистта е единственият смъртен грях, от който е невероятно да се получи наслаждение “. Защото с времето завистта разболява и може даже да аргументи депресии!

Защо завиждаме на други хора ?

Отговорно за възприятието на злоба е на първо място възпитанието. Ако в дома порастват две и повече деца и към някое от тях родителите демонстрират желание, ощетените братчета и сестричета неизбежно развиват у себе си отрицателни страсти, измежду които и злоба. Но даже неналичието на самопризнание за добре свършена работа може да провокира злоба, тъй като завистта е надълбоко вкоренена в душeвността ни. Тя, наред с тъгата, яростта и ревността, е изцяло естествено възприятие, което обаче не трябва да взема превес.

Завистта като мотор?

Кой би помислил, че завистта не е безусловно пагубна! Ако е в здравословна доза, тя може даже да подтикне индивида към огромни каузи.

Както гласи една поговорка, съчувствието се получава безплатно, а завистта би трябвало да се заслужи.  Успелият човек рано или късно става обект на злоба. Не на вятъра немският мъдрец Артур Шопенхауер е споделил: „ Завистта е висша форма на самопризнание “. Ето за какво не трябва да се ядосваме, в случай че ни завиждат – значи има за какво! Това възприятие няма да навреди и на оня, който завижда, стига де не се трансформира в негов непрекъснат сателит. Здравословната доза злоба окуражи и окрилява, оказва помощ на кариерата. Ако е градивна, завистта даже ни подтиква към по-добри достижения. Холандският академик Нилс ван Вен преглежда завистта в позитивна светлина, изтъквайки, че не възхищението, а точно тя стимулира чиновниците в една компания да се съревновават с по-успелите си сътрудници, стремейки се да ги надминат.

Завистта прави завиждащия трагичен

Въпреки това когато някой непрестанно завижда на различен за нещо, в дълготраен проект стартира да таи „ недобри “ усеща у себе си. Защото в случай че непрекъснато се съпоставя с близките, той развива комплекси за непълноценност и ниско самочувствие. Когато на някого му се зловиди, че другият е постигнал или има повече, той се усеща трагичен и изпитва към обекта на завистта си разрушителни усеща като яд, ненавист, гняв и неприязън, твърди психологът доктор Дорис Волф.

Цветелина Велчева