На Вик Лъвъл, който ми каза, че дракони няма, а

„ На Вик Лъвъл, който ми сподели, че дракони няма, а след това ме заведе в леговищата им. "
Това е посвещението в книгата „ Полет над кукувиче гнездо ". Книга, написана като дипломна работа и която обърна визиите на света за нормалност и свещена полуда, за мъдрост и суетност. Авторът Кен Киси е роден на 17 септември 1935 година и живя на тази земя единствено 66 година Написал е още „ Понякога велика концепция ", „ Песента на моряка ", „ Съдбовен кръг ". Подбрали сме за вас няколко абзаца от Гнездото на Киси, с цел да си спомним дружно за един от огромните създатели на предишния век.
Нощем все по-трудно си намирам леглото, би трябвало доста да лазя на четири крайници под пружините, додето открия къде съм си залепил дъвките. Никой не се оплаква от мъглата. Сега към този момент знам за какво: колкото и да е неприятна, най-малко можеш да се шмугнеш в нея и да си спокоен, че си в сигурност. Ето това Макмърфи не може да го разбере, това, че желаеме да сме в сигурност. Той все се пробва да ни измъкне от мъглата, на откритото, където могат елементарно да ни спипат.

Той извика. Накрая, когато падаше обратно и за секунда видяхме лицето му наобратно, преди да го затрупа на пода купчината бели униформи, той си разреши да извика.
Вик на победено животно, на боязън и ненавист, на капитулация и предизвикателство — подобен, в случай че ви се е случвало да ловите мечка или дива котка, или рис, е последният зов, който надава подгоненото, простреляно и падащо на земята животно, когато кучетата се нахвърлят от горната страна му, когато то към този момент се интересува само от себе си и от своята гибел.

Ей го остарелия Пийт, с лице като прожектор...Обяснява ми какъв брой е изтощен и единствено това ми е задоволително, че да си показва целия му живот в железниците; виждам го какъв брой се мъчи да проумее по какъв начин да познава часовника, по какъв начин се поти, додето си закопчае вярно униформата, по какъв начин се пъне като неверен демон да се оправи с работата си, която за другите е толкоз елементарна, че могат хем да я правят, хем да си седят на стола и да си четат някое престъпно или любовно романче. Всъщност той в никакъв случай не е считал, че ще се оправи с нея — още от началото си е знаел, че няма да може, — само че най-малко е трябвало да опита, просто да се опита да им подражава. Така, в продължение на четирийсет години съумял да живее в случай че не вътре в света на другите хора, то най-малко някъде по краищата му.

Сякаш всяко едно лице е някаква табела, като ония с надпис „ Аз съм кьорав “, които си окачват по вратовете уличните музиканти-имигранти в Портланд, единствено че на тия табели написа: „ Аз съм изтощен “, „ Аз съм уплашен “, „ Аз загивам от цироза на черния дроб “, или „ Аз съм заобиколен от машини и хора, които все ме тъпчат “. Всичките тия табели мога да ги прочета, колкото и да е малък шрифтът. Някои от лицата се обръщат към другите и в случай че желаят, могат да прочетат какво написа на техните табели, единствено че има ли смисъл? Лицата се разпиляват в мъглата като конфети.
Никога не съм стигал толкоз далеко. Значи, това е да си мъртъв. Предполагам, че е по този начин и когато си Безмозъчен; изцяло се изгубваш в мъглата. Не се движиш. Хранят тялото ти, додето най-после то престане да яде; тогава го изгарят. Не е толкоз неприятно. Не боли. Нищо друго ми няма, с изключение на дето ми е малко студено, само че си мисля, че с времето и това ще мине.

Аз продължавах да си имам свое мнение по въпроса, че Макмърфи е същински исполин, който се е появил изведнъж, с цел да ни избави от Системата, хванала в мрежата си цялата страна, че той е прекомерно огромен, с цел да се занимава с нещо толкоз тъпо като парите — само че по едно време съвсем взех да мисля като другите.