На този ден през 1985 г. е извършен черният атентат

На този ден през 1985 година е осъществен черният атентат с историята на гара Буново



Атентатът на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на 9 март чрез бомба, сложена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София. Същият ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел „ Сливен “ в Сливен.

Бомбата е била с часовников механизъм, а часът бил разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в региона на гара Буново. Там суматохата и неналичието на задоволително въздух биха довели до допустимо максимален брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и гърмежът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.

На мястото на случая идват министрите на вътрешните работи и на превоза Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в близките градове, а останалите пасажери са подложени на строга инспекция от страна на органите на реда – кой и по кое време си е купил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

В атентата умират 12-годишният Георги Цветанов, 13-годишният Стефан Атанасов, 40-годишният Емил Георгиев, 63-годишният Николай Генков и 64-годишната Райна Бозукова. Сред жертвите са глухонеми деца, прибиращи се у дома. Ранени са тежко 9 души и измежду тях също има 2 деца.

През 1990 година на постройката на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, покрай гарата, е открит монумент на жертвите на атентата. Паметникът съставлява монументална скулптурна комбинация, висока 7 метра.

На този ден през 1923 година Ленин получава третия си инсулт и остава прикрепен на легло. Поради крайната му отпадналост и невъзможността да приказва, той бива отхвърлен от всички постове, които заема.



Пет години преди този момент (на 1918 г.) против Ленин са изстреляни два патрона, само че той оцелява. Ранен е тежко – първият патрон уцелва ръката му, а вторият челюстта и врата му. След покушението здравето му е наранено продължително.

През март 1922 година лекари предписват лекуване за хронична отмалялост и главоболие на съветския политик. Май месец същата година той претърпява първия си инсулт, след което дясната част на тялото му става трудноподвижна и губи говора си за няколко седмици. До юни е Владимир нормализиран, а през август към този момент се завръща към активността си.

През декември претърпява втори инсулт и този път дясната му част е отчасти парализирана. Поради тази причина се отдръпва от дейното си присъединяване в политическите действия. На 9 март 1923 година водача получава трети инсулт, който изцяло го събаря физически – той изгубва говора си и завършва своята политическа кариера. Въпреки че е глух и прикрепен на легло, той остава водач на Комунистическата партия до гибелта си.



Владимир Ленин умира в 18:50 ч. на 21 януари 1924 година в градчето Горки край Москва. Освен формалната диагноза, че гибелта е породена от претърпените инсулти, дълго се приказва, че за гибелта на Ленин е съдействал и сифилисът, който е хванал от парижка продажница. Тази доктрина е подкрепяна от мнозина, даже през 2004 година в научното списание „ The European Journal of Neurology “ е оповестена „ ретроспективна диагноза “, която ускорява съмненията.

Точно 30 години по-късно През 1953 година Съюз на съветските социалистически републики оплаква Сталин, безмилостният водач, който и до през днешния ден остава най-противоречивата фигура в актуалната история на Русия .

Десетки хиляди хора желаят да видят тялото на водача, само че управляващите не съумяват да провеждат уместно държавното заравяне, а последствията от това са трагични. Сталин умира на 5 март 1953 година в резиденцията си. На идващия ден Съветският съюз чува служебното известие по радиото.

Култът към личността на Сталин е толкоз мощен, че даже тези, които са свързани с жертвите на репресиите му, го оплакват. " Майка ми ми разказваше, че всички са плакали, когато са чули за гибелта на Сталин, и тя, дете, също е плакала от безсмислие, изтощение, тъй като животът е изгубил смисъла си... Баба ми също е плакала, което звучи изненадващо за мен, тъй като дядо ми е бил жертва на репресии ", спомня си Тина Канделаки, ТВ водещ от грузински генезис.

Заради голямото скупчване на хора и незадоволително положителната организация, стотици хора умират, притиснати от прииждащите тълпи.

Московските партийните водачи провеждат прощална гала. Това не е лесна задача. Така че за хиляди хора последната опция да видят Сталин е да участват на погребалната гала и да видят тялото му в ковчега. Те се втурват към Дома на профсъюзите в центъра на Москва, където лежи тялото на водача, написа Russia Beyond.

Опашката от хора през центъра на Москва е ясно маркирана и охранявана от полицията и армията, които употребяват транспортни средства, с цел да запазят реда. Тогава от 6 до 9 март 1953 година хора се стичат на големи тълпи по площад " Трубная " от тесния бул. " Рождественски " и виждат площада частично блокиран от кордони с камиони и конница. Няма задоволително място, с цел да преминат хората, само че те не могат да се върнат поради прииждащите жители. Гледката била ужасяваща, споделят оживели. Писъци, суматоха и боязън царели на площада.

Днес към момента не е ясно какъв брой хора са починали в този ден: оценките варират от няколко десетки до няколко хиляди.