28 септември 1928 г. Александър Флеминг открива пеницилина
На тази дата шотландският биолог и фармаколог сър Александър Флеминг вижда бактерициден плесен, разрастващ се в лабораторията му в Лондон, и открива субстанцията, която по-късно е наречена пеницилин.
Пеницилинът е първият антибиотик в света и спада към групата на бета-лактамите. Въпреки че е открит от Флеминг, създаването на пеницилина за приложимост като лекарство се приписва на лауреатите на Нобелова премия за медицина Хауърд Флори и Ърнст Чейн.
Въпреки това, няколко други откриватели описван бактериостатичния резултат на Penicillium по-рано от Флеминг. Изглежда, че първата сходна обява е направена през 1875 година от Джон Тиндал в Кралското сдружение в Лондон. Френският доктор Ернест Дюшен (Ernest Duchesne) документира смъртоносното влияние на някои типове плесен върху бактериите в обява от 1894 година, която не е призната от института „ Пастьор “ поради младостта му.
Флеминг споделя, че моментът на пробива му е в утрото на петък, 28 септември 1928 година. Докато работи в лабораторията си в мазето на болничното заведение Св. Мария в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Флеминг вижда " ореол ", в който липсва бактериален напредък към синьо-зеления плесен, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална просвета. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния напредък и разтваря клетките на бактерията.
Отглежда чиста просвета и открива, че това е пеницилиновия плесен, в този момент прочут като Penicillium notatum. Чарлз Том, американски експерт работещ в Министерството на земеделието на Съединени американски щати, е приет специалист и Флеминг отнася въпроса до него. Флеминг измисля терминът " пеницилин " с цел да опише филтрата на " бульонната " просвета на пеницилиновия плесен.
Дори в тези ранни стадии, пеницилинът се оказва най-ефективен против Грам-положителните бактерии, и неефикасен против Грам-отрицателни организми и плесени. Първоначално Флеминг счита че пеницилинът ще бъде потребен дезинфектант, защото е мощен при минимална токсичност спрямо антисептиците в тези дни, и отбелязва неговата стойност при изолираност на Bacillus influenzae (бактериална инфлуенца / грип) (сега прочут като Haemophilus influenzae). След по-нататъшни опити Флеминг е уверен, че пеницилинът не може да оживее задоволително дълго в човешкото тяло, с цел да убие патогенните бактерии и стопира да го учи след 1931 година През 1934 година възобновява клиничните изследвания до 1940 година
