На тази дата през 1908 г. българската държава, една от

На тази дата през 1908 година българската страна, една от най-старите в Европа, афишира своята самостоятелност. Това става 30 години след Руско-турска война от 1877-78 година, която завършва с подписания на 3 март 1878 година Санстефански кротичък контракт. Така България още веднъж се появява на картата на Европа след петвековно османско господство. Събитието На 22-и септември 1908 година във гр. Велико Търново, с манифест, българският княз Фердинанд афишира независимостта на България. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата (Турция), а по-късно и Великите сили признават публично българската самостоятелност. Денят е разгласен за формален празник с решение на Българското национално заседание от 10 септември 1998 г.Условията да оповестяването на Независимостта на младата българска страна при започване на ХХ век били доста удобни: през лятото на 1908 година младотурска гражданска война в Османската империя приключва с триумф за реформистите.  Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският контракт, се готвела да анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина - т. е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал непосредствено към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват дейностите си.Същевременно българските управляващи завземат източните железници в Южна България и това води до стопански несъгласия сред България и Австро-Унгария. Българското държавно управление взема решение да разгласи Независимостта на България да стане на 22 септември 1908 година в черквата “Св. 40 мъченици ” в остарялата българска столица Велико Търново – алегоричен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в търновската черква “Св. 40 мъченици ” княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна.  След това министър-председателят Александър Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой. Провъзгласяването на независимостта освен е огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава царство България, а българският държател към този момент се титулувал - цар.Международно признаване Трудната обстановка, която настава след нарушаването на Берлинския контракт, e сполучливо позволена. Първо била извоювана Британската империя, която слага изискването - да стартират договаряния сред българското държавно управление и Високата врата (Турция). Преговорите стартират незабавно и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата врата желае България да заплаща огромен налог. В качеството си на министър-председател Малинов декларира, че самостоятелност не се изплаща, даже се стига до частична готовност на българската войска. Руската империя не желае боен спор на Балканите и се заема да посредничи в договарянията. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 година, в подмяна на което Високата врата се отхвърля да желае обезщетение от България и признава независимостта й. Oфициално това става на 6 април 1909 година, след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за самостоятелна страна.