На снимката: Георги АнгеловГеорги Ангелов е роден през 1979 година.

На фотографията: Георги АнгеловГеорги Ангелов е роден през 1979 година. Завършва финанси в УНСС, работи в Института за пазарна стопанска система, а понастоящем е старши икономист в институт “Отворено общество ”. Основните му ползи са свързани с данъчна  политика, промени и икономическо развиване. Участвал е в голям брой български и интернационалните проучвателен планове.
Г-н Ангелов, след експанзията на Русия в Украйна въпросът за европейската енергийна взаимност излезе на напред във времето. Какво значи това разбиране, какви са практическите измерения на енергийната взаимност в Европа?

Преди тази година не се е налагало да се демонстрира огромна енергийна взаимност. Основното в предходните години е, че напъните бяха ориентирани към финансиране на нови планове за различни доставки на газ и енергийна инфраструктура. Включително българската газова връзка с Гърция беше подкрепяна и финансирана в огромна степен от Европейския съюз. Същото важи и за терминала за полутечен газ в Ревитуса, Гърция, за газопроводите, които свършват в балтийските страни, в Полша, в Норвегия. Преди войната солидарността се показваше в това, че се вложиха средства в нова инфраструктура, която да разреши в бъдеще да се получават различни доставки на газ.

Също по този начин, преди години имаше и антитръстово дело против „ Газпром “ (б.р. началото беше през 2012 г.), което отслаби пазарния монопол на „ Газпром “ и разреши всички планове за различни доставки да стартират да се случват, в това число и газопровода от Азербайджан до Гърция, Италия и България. Антитръстовото дело на Европейски Съюз против „ Газпром “ отслаби хватката на „ Газпром “ върху нашите страни, което разреши да се осъществят тези планове. Сега се оказва, че те са доста потребни, макар че в предишното старите газовици бяха скептични, твърдяха, че няма смисъл от газовата връзка, от газопроводите, от азерски газ. Благодарение на това, че Европейски Съюз подпомагаше и финансово, и морално, и по всевъзможен метод тези планове – в това число със завеждането на антитръстово дело, тези планове, от които България бере плодовете, се случиха.

Цената на природния газ другата седмица – в края на месеца, безусловно ще спадне на половина по отношение на цената през септември, когато газовата връзка с Гърция не беше влезнала в действие. Вече усещаме резултата от това, че когато има различни газови доставки и конкуренция, цените са доста по-изгодни.

По предложение на Европейската комисия се разисква въвеждането на таван на цените на природния газ. Това решение положително ли е за България?

България в огромна степен е облагодетелствана от това, че имаме достъп до различни доставки през новия газопровод с Гърция, както и през терминалите за полутечен газ на Гърция и на Турция. При нас го няма казусът с неналичието на инфраструктура, по която да пристигна газ. България към този момент има инфраструктура, по която могат да дойдат доста по-големи количества газ, в сравнение с нас са ни нужни.

Имаме опция да получаваме по-ниски цени, защото няма недостиг на инфраструктура. За да получим по-ниски цени, би трябвало да има изход на международния пазар, което значи да имаме слотове на терминала в Ревитуса, а следващата година – и на новия терминал за полутечен газ в Александруполис, в който България е акционер. Когато имаме достъп до международните пази, ще изчезне наградата, която се заплаща от Западна Европа – най-много от Германия, поради недостига на инфраструктура за газ. България е в привилегирована позиция, въпрос на умения на „ Булгаргаз “ е да се възползва от нея.

По отношение на тавана на цената на газа, той е обвързван с това, че поради неналичието на инфраструктура цената в Европа е по-висока от цената отвън Европа. Поради това че има малко терминали за полутечен газ, се получава тясно място, в което няма задоволително предложение на газ вътре в континента, макар че изключително в Америка цената е доста по-ниска. Това е концепцията на тавана на цената – да се понижи надбавката, която се получава от неналичието на инфраструктура, краткотрайно, до момента в който се построи инфраструктура.

Това е теорията, въпросът е, че към момента не знаем детайлите по какъв начин би работил подобен таван. От таван на цените може да се получи противоположен резултат, в случай че той не е фиктивен, както би трябвало. Ако е по-нисък от пазарната цена, тогава може да се получи спомагателен недостиг на газ, надлежно цената може да е по-ниска, само че да няма количества. Това би основало още по-големи проблеми. Ако в Европа, където се създава доста ток от газ, няма газ, цената на тока ще се вдигне. Детайлите би трябвало да се изяснят.

Положителното сега е, че цената на природния газ пада фрапантно в последните дни в пазарите в Европа, защото газохранилищата към този момент са цялостни. Изграждането на нови газопроводи също върви доста бързо. Ако още няколко дни цените продължат да падат, може да се окаже, че няма потребност да се вкарва таван на цените на газа. Разбира се, най-хубавият вид е да имаме повече газопроводи, терминалите за полутечен газ в Германия да се изградят, с цел да не се получава проблем с недостиг и с награда.

Споменахте, че се следи спад в цените на природния газ, преди дни имаше и спад в цените на електрическата енергия за бизнеса. Възможно ли обаче връщане към цените от преди войната?

Струва ми се, че сега, в който се стабилно се позволи казусът с газа – когато няма недостиг на газ, няма високи цени, автоматизирано ще се реши казусът с тока. В момента токът е безценен поради скъпия газ, тъй като в Европа огромна част от тока се създава от газ. Съответно, когато газът е безценен, нараства и тока. Сега следим противоположния развой – при поевтиняване на газа, следва и поевтиняване на тока. Не е невероятно да забележим такова нещо, изключително след края на зимата. Когато зимата свърши, нещата ще се възстановяват доста бързо, тъй като и потреблението на сила фрапантно спада, няма отопление.

Въпросът обаче е какво да се прави в границите на зимата. Дори и в случай че след зимата чакаме усъвършенстване, нови планове, нови вложения, повече предложение, би трябвало да решим какво да се прави в границите на зимата. Струва ми се, че е прекомерно оптимистично да считаме, че през зимата – в най-голямото ползване, цената ще се върне на равнищата от преди войната. През зимата ще би трябвало да се вземат ограничения.

Единият вид ограничения е като тези, които България ползва – да се употребяват свръхпечалбите от производството на електрическа енергия, с цел да се дават обезщетения на бизнеса, тъй че той да не усеща покачването на цената. Другият вид е непосредствено да се дават средства на семействата под формата на обществени помощи или директни заплащания, тъй че да бъдат обезщетени. Различните страни евентуално ще изберат разнообразни пакети, само че по този начин или другояче тази зима ще би трябвало да наложат ограничения. Не би трябвало да разчитаме, че цената ще се възстановява толкоз бързо и не би трябвало да се прави нищо. Напротив – по-скоро ще би трябвало да има ограничения. И Англия стартира да ползва пакет на стойност десетки милиарди паунда, и България го прави към този момент една година. Повечето европейски страни ще бъдат принудени да го създадат през зимата, тъй като при тази скъпа сила, семействата, както и дребните и междинните бизнеси, не могат да бъдат оставени на произвола на ориста. Ако дребният и междинният бизнес банкрутират, през пролетта, когато обстановката се възвърне, няма да има по какъв начин да се възвърне стопанската система.

Както при ковид имаше краткотрайни ограничения, до момента в който мине тежката рецесия, и те проработиха, по този начин и в този момент би трябвало да има краткотрайни ограничения за зимата, до момента в който не мине най-тежкият интервал, след което нещата ще се възстановяват.

В понеделник от прессекретарията на президента Радев разпространиха известие за негов конферентен диалог с Шарл Мишел, в който Радев настоял „ страните да поддържат енергийната си самостоятелност “. Какво в действителност е изискал българският президент от ръководителя на Европейския съвет?

В днешния свят е мъчно да се поддържа енергийна самостоятелност. Ето да вземем за пример България е напълно подвластна от вноса на газ и нефт, само че пък произвеждаме доста сила и я изнасяме. Ние печелим от скъпата цена на тока, само че губим от това, че би трябвало да плащаме по-скъп нефт и газ. В някакъв смисъл, България е една от облагодетелстваните страни в тази обстановка, тъй като другите страни внасят и ток, и газ, и нефт, до момента в който ние произвеждаме най-малко едното.

За цялостна самостоятелност в сегашната обстановка мъчно може да се приказва. Тя не може и да се реализира, в случай че на следващия ден не намерим огромен бунар с природен газ, което, несъмнено, няма по какъв начин да се случи – създаването на кладенци лишава десетилетия. Не е допустимо да бъдем енергийно самостоятелни.

Това, което може да се направи, е да се прояви по-голяма еластичност по повод въглищните централи. Това се случва – не в цяла Европа, само че се случва. Преди имаше концепция въглищните централи да се затворят, като бъдат сменени с газови централи. След това – в дълготраен проект, газовите централи да бъдат сменени със зелена сила. Тези проекти към този момент се премислят, въглищните централи може да останат още 10-20 години, като редом с това се построяват зелени мощности, с цел да може, когато имаме задоволително зелени мощности, последователно да се затворят въглищните централи. Това би значело да прескочим стадия на заместване на въглищата с газ, което би ни дало по-малка взаимозависимост от непознати източници, тъй като въглищата са напълно наш запас. Ако би трябвало да сменяем въглищата с газ, ще би трябвало да станем напълно подвластни от вноса на газ за произвеждане за ток. Ако това е, което президентът има поради, цяла Европа върви натам. В цяла Европа въглищни централи, които бяха затворени, се отварят, с цел да се мине през рецесията.

Едновременно с това се влага доста повече в зелени мощности. При актуалните цени на силата, е дейно да се влага в нови планове. През идващите месеци и години ще следим внезапно увеличение на вложенията в нови мощности, което последователно ще докара до повече предложение на сила отново от локални източници. Соларните, вятърните и останалите зелени източници са локален източник на запас. Това ще понижи зависимостта от импорт на непознати горива. В дълготраен проект е допустимо зависимостта да се понижи и Европа да е енергийно самостоятелна. В кратковременен проект обаче това е по-скоро невероятно.