Проф. Амелия Личева е новият декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет
На състояло се Общо заседание проф. дфн Амелия Личева беше определена за декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет " Св. Климент Охридски " със 114 гласа " за " от общо 120. Това заяви пресцентърът на висшето учебно заведение.
Амелия Личева е ученик на Софийския университет " Св. Климен Охридски ". Завършила е българска лингвистика през 1991 година, а през идната година печели постоянна докторантура в Катедрата по доктрина на литературата. Неин теоретичен началник е проф. Никола Георгиев. Специализирала е в Централноевропейския университет в Будапеща. От 1993 година е хоноруван помощник по доктрина на литературата, а от 1997 година е щатен учител в същата катедра. В последните осем години е била началник на Катедрата по доктрина на литературата и заместник-декан по интернационалната активност, и е отговаряла за магистърските стратегии във факултета. Ръководител е на магистърската стратегия " Преводач-редактор ".
Научните й ползи са в областта на международната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните проучвания, антиутопиите, актуалната българска литература. Автор е на теоретичните книги: " Истории на гласа " (2002), " Теория на литературата " (в съавторство, 2005), " Гласове и идентичности в българската лирика " (2007), " Политики на днешното " (2010), " Кратък речник на литературните и лингвистичните термини " (в съавторство, 2012), " Литература. Бинокъл. Микроскоп " (2013), " Световен ли е " Нобел "? “ (2019), " Теория на литературата. Новият век " (2021).
Амелия Личева е и поетеса, и книжовен критик. Публикувала е стихосбирките: " Око, втренчено в ухо " (1992), " Втората Вавилонска библиотека " (1997), " Азбуки " (2002), " Моите Европи " (2007), " Трябва да се види " (2013), " Зверски кротка " (2017), " Потребност от преработване " (2021). Нейни стихове са превеждани на доста езици: британски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, маджарски, арабски, гръцки, турски. Цялостна нейна стихосбирка в превод на френски език излезе през ноември тази година във Франция.
Главен редактор е на " Литературен вестник ", редактор е в списание " Литературата ". Член е на редколегията на списание " Чуждоезиково образование ". Член е на Международната асоциация по относително литературознание. Носител е на оценките " Златен лъв " за издателски план за тома " Теория на литературата: от Платон към постмодернизма ", Почетен знак на Столичната община (2007 г.), Рицар на книгата на Асоциация " Българска книга " в категорията " Печатни медии - вестници и списания " за 2016 година Носител е на премията " Христо Г. Данов " за 2018 година в раздела " За показване на българската книга ", както и на Първа премия в раздела " Хуманитаристика " на " Портал Култура " за 2020 година Като поетеса е притежател на Националната литературна премия " Биньо Иванов " за принос в развиването на българския поетически синтаксис за стихосбирката " Зверски кротка " и на Националната премия " Константин Павлов " за " Потребност от преработване ".
Амелия Личева е ученик на Софийския университет " Св. Климен Охридски ". Завършила е българска лингвистика през 1991 година, а през идната година печели постоянна докторантура в Катедрата по доктрина на литературата. Неин теоретичен началник е проф. Никола Георгиев. Специализирала е в Централноевропейския университет в Будапеща. От 1993 година е хоноруван помощник по доктрина на литературата, а от 1997 година е щатен учител в същата катедра. В последните осем години е била началник на Катедрата по доктрина на литературата и заместник-декан по интернационалната активност, и е отговаряла за магистърските стратегии във факултета. Ръководител е на магистърската стратегия " Преводач-редактор ".
Научните й ползи са в областта на международната литература, връзките на литературата с другите изкуства и сфери на хуманитаристиката, културните проучвания, антиутопиите, актуалната българска литература. Автор е на теоретичните книги: " Истории на гласа " (2002), " Теория на литературата " (в съавторство, 2005), " Гласове и идентичности в българската лирика " (2007), " Политики на днешното " (2010), " Кратък речник на литературните и лингвистичните термини " (в съавторство, 2012), " Литература. Бинокъл. Микроскоп " (2013), " Световен ли е " Нобел "? “ (2019), " Теория на литературата. Новият век " (2021).
Амелия Личева е и поетеса, и книжовен критик. Публикувала е стихосбирките: " Око, втренчено в ухо " (1992), " Втората Вавилонска библиотека " (1997), " Азбуки " (2002), " Моите Европи " (2007), " Трябва да се види " (2013), " Зверски кротка " (2017), " Потребност от преработване " (2021). Нейни стихове са превеждани на доста езици: британски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, маджарски, арабски, гръцки, турски. Цялостна нейна стихосбирка в превод на френски език излезе през ноември тази година във Франция.
Главен редактор е на " Литературен вестник ", редактор е в списание " Литературата ". Член е на редколегията на списание " Чуждоезиково образование ". Член е на Международната асоциация по относително литературознание. Носител е на оценките " Златен лъв " за издателски план за тома " Теория на литературата: от Платон към постмодернизма ", Почетен знак на Столичната община (2007 г.), Рицар на книгата на Асоциация " Българска книга " в категорията " Печатни медии - вестници и списания " за 2016 година Носител е на премията " Христо Г. Данов " за 2018 година в раздела " За показване на българската книга ", както и на Първа премия в раздела " Хуманитаристика " на " Портал Култура " за 2020 година Като поетеса е притежател на Националната литературна премия " Биньо Иванов " за принос в развиването на българския поетически синтаксис за стихосбирката " Зверски кротка " и на Националната премия " Константин Павлов " за " Потребност от преработване ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ